и господа, които вечер разхождаха своето самодоволство по красивия главен площад с театъра и шадравана. Ц. Драгойчева, ПД, 116. Вратата,.., пропусна и един висок, прилично облечен господин,.., с черна брада, модно подстригана. Ив. Вазов, Съч. XI, 175. Това беше сравнително млад човек [господинът с дебелия глас],.., облечен крайно модно и елегантно. П. Спасов, ХлХ, 337.
модност, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от моден. Тънките мустаци му придаваха малко наивен и страстен изглед. Все пак той се обличаше модно, с модност, която си оставаше малко ориенталска. П. Вежинов, ДВ, 116. И така, пътешествията на художника из широкия свят не се превръщат в самоцел, нито го водят към еклектика, към модност и дирене на леки успехи..: вред, където и да отиде, художникът умее да свързва най-хубавото в родно-то изкуство с най-хубавото в чуждоземното изкуство. Е. Каранфилов, Б III, 197. Сближаването с Европа докара и туй, че то накара много от жителите да приемат европейската модност за същност на цивилизацията. С. Бобчев, СОИ(превод), 185.
МОДРЁЕНЕ, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от модрея се; синеене.
МОДРЁЯСЕ, -ёеш се, мин. св. (рядко) мо-дрях се, прич. мин. св. деят. (рядко) модрял се, -а, -о, мн. модрёли се, несв., непрех. Рядко. Изпъквам, откроявам се с модрия си цвят; синея се.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
МОДРИЛО, мн. няма, ср. Остар. и диал. Синя боя от растителен произход, която се използува за боядисване на памучни и вълнени материали; синило.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
МОДРИНА, мн. няма, ж. Рядко. Синева. На тоя час обаче, когато ти пиша, времето е доста добро, има малко облаци, но измежду тях блещи най-чистата и светла модрина. Ив. Вазов, НП, 110.
МОДРИЦА ж. Диал. Синя слива, кюс-тендилка. Тая дума завчера научих от един селянин шоп, който продаваше присади от сливи — модрици. Ив. Вазов, НП, 110.
МОДРИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. У мал. от модър; синичък.
МОДРО Рядко. Нареч. от модър. Над нас е модро грейнал родни свод, / над нас, деца на български народ. Сг. Чилингиров, СБД, 24.
МОДРООК, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Синеок. Едрият модроок ковач оставял чука до наковалнята и се изправял на прага. Очите му не слизали от момата, докато тя се потулела зад близкия завой. Ив. Планински, БС, 75. Яз ке те оженам. / Я си имам, /до три измекярки, /коя ке бендисаш / нея да си земеш. / Църноока ли сакаш, / или модроока? Нар. пес., СбНУ XXIX, 46.
МОДРОСИН, -я, -ьо, мн. -и, прил. Поет. Светлосин, яркосин. Настъпи есента. Гората се прошари, тревата повехна, а небето от модросинъо стана пепеляво. Н. Хайтов, ПГ, 52. Морето бе загубило сутрешната си сивота и едва-едва се къдреше, модросинъо, хладно. Н. Антонов, ВОМ, 22. Там където първом зърна / слънце в ясен ден огряло / и небето модросинъо / с рой звездички възсияло; / .. / там е, галено детенце, / твойта хубава родина. Сг. Чилингиров, СБД,
9. И чезнат срео простора модросин / дрезгавини, като бездомни птици. Н. Лилиев, ЛП, 8.
МОДУЛ м. 1. Мат. Числова характеристика на някакъв материален обект; абсолютна стойност.
2. Мат. Алгебрична структура, която удовлетворява дадени аксиоми.
3. В архитектурата и строителството — изход-на мярка за изразяване на кратни отношения в размерите на сграда или съоръжение.
4. Физ. Константа, с която се изчислява напрежението от еластичната деформация.
5. Техн. Отношение между стъпката на зъб-но колело и числото л (3,14).
6. Спец. Съставна част на многостепенен ракетен кораб, която може да се отделя при кацане и да се движи самостоятелно.
— От лат. modulus 'мярка' през нем. Modul.
МОДУЛАТОР м. 1. Pad. В радиоприе-мането и телевизионната техника — устройство за предаване на информация чрез изменение на параметрите (амплитуда, фаза, честота) на високочестотни електрически трептения. Изменението на плътността на лъча става чрез модулатора, състоящ се от две кондензаторни пластинки, на които се подават сигналите от изображението (видеосигнала). Д. Мишев и др., ТТ, 19.
2. Физ. Устройство за изменение във времето на параметрите, характеризиращи даден физичен процес.
— От лат. modulator през нем. Modulator.
МОДУЛАТОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. Който се отнася до модулатор. Ако стъпалото, в което ще се извършва модулацията, е със значителна мощност
— модулация при средно или високо ниво — изходното стъпало на модулаторното устройство се прави като катоден повтори-тел. Д. Мишев и др., ТТ, 184.
МОДУЛАЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Спец. Който се отнася до модулация. След модулацията това нискочес-тотно напрежение се усилва и подава на високоговорителя, от който се възпроизвежда като бръмчене. Това неприятно модула-ционно бръмчене може да се отстрани. Т. Кръстев и др., СГ, 280.
МОДУЛАЦИЯ ж. 1. Pad. В радиоприема-нето и телевизионната техника — изменение
