МОДУЛЕН 620 МОЖЕН
на параметрите на електрическите колебания с висока честота в резултат на други колебания с по-ниска честота. Понеже при сегашните радиопредавания се използува главно ампли-тудната модулация, отстраняването на естествените смущения е невъзможно. Т. Кръстев и др., СТ, 281. Устроен е [апаратът] и за радиопредавания с честотна модулация, при която се постига почти напълно точно възпроизвеждане на музиката и говора. ОФ, 1958, бр. 4444,1.
2. Физ. Преобразуване на електрическите трептения, предизвикани от звукови вълни, в светлинен лъч върху звуковата ивица на филмова лента.
3. Муз. В музикално произведение — преход от една тоналност в друга. Крайно изостреното хармонично чувство го води [Шостакович] до странни и неочаквани модулации, които изненадват слушателя. НК, 1958, бр. 3, 3. Красивата фраза, която следва във виолончелото (повторена от цигулките) с нейните нежни и примирени модулации, е като молитва. В. Йонова и др., Б (превод), 142. Създадената подир пет години шеста симфония — има пасторално-идиличен характер, с Шубертовски мелодии и модулации. БНТ, 1941, бр. 223, 1.
— От лат. modulatio 'плавност' през нем. Modulation.
МОДУЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Който се отнася до модул. Тъй като яс-ната конструктивна схема е основата за ло-гичното изграждане на едно рационално решение, добре е проектът да започне с една установена модулна схема, изхождайки от бла-гоприятното конструктивно осово решение. А. Дамянов, ЖС, 171. Модулна система.
МОДУЛИРАМ, -аш, несв. и се., 1. Прех. Спец. Предизвиквам модулация (в 1 и 2 знач.) в нещо. Звукът попада в един динамичен микрофон, където индуктираният ток се усилва в две нискочестотни стъпала и модулира едно.. предварително стъпало. НТМ, 1961, кн. 7,17.
2. Непрех. Муз. Преминавам от една тоналност в друга. Суров, блъскащ се контрапункт модулира през различни тоналности, докато от инструмент в инструмент се изкачва като вожд на атаката една властна контрате-ма в цели ноти. В. Йонова и др., Б (превод), 211. модулирам се страд.
— От лат. modulari през нем. modulieren.
МО ДУ ЛЙР AHE ср. Спец. Отгл. същ. от модулирам и от модулирам се. Работата на всяка предавателна станция може да се разглежда в три етапа: първи — преобразуване на електрическата енергия в колебания с висока честота, втори — модули-ране на тези колебания в съответствие със сигнала, който желаем да предадем. Хр. Шинев, А, 5. Ширината на спектъра, т. е. обхватът на излъчваните честоти, зависи от обема и скоростта на предаване на информацията, а също и от избрания метод за модулиране. НТМ, 1986, кн. 212, 55.
МОДУС м. 1. Книж. Вид, начин, способ. Склонността на католическата черква към уния Хомяков правилно обяснява с нейния държавно-политически характер. Това е компромисна политическа форма с оглед завоевателните стремежи на Западната църква, създадена в условията на разделените църкви, за да се намери модус за тях-ното приближаване, а оттам и тяхното присъединяване към лоното на Западната. Т. Жечев, БВ, 107. „Аз мисля, че с моето предложение ще направя добро, но вие като мислите, че е толкова лошо, ще го оттегля“. И той намери умен модус, за да го оттегли. Д. Казасов, ВП, 146. Беше застаряла почтена вдовица, която не си прави никакви илюзии за бъдещето и е съумяла да намери модус за преживяване в следвоенната икономическа криза. Плам., 1969, кн. 5, 75.
2. Във философията на XVII и XVIII в. — преходно свойство на отделни видове или състояния на материята за разлика от постоянните свойства.
3. Спец. В логиката — разновидности на фигурите на силогизма, които се определят от количеството, формата и взаимозависимостта на техните предпоставки и заключения.
4. Грам. Наклонение.
◇ Модус вивенди. Полипи Международно съглашение с краткосрочен характер, сключено при обстоятелства, които не позволяват в момента трайно уреждане на спора. TIo-късно във Фонтенебло бе постигнат някакъв „модус вивенди“ между двете страни, но Франция и на него гледаше като на къс хартия — ценна книга за печелене на колониално време. Ал. Гетман, ВС, 211.
— Лат. modus.
МОДЪР, -дра, -дро, мн. -дри, прил. Поет. и диал. 1. За цвят — син. Далече, далече някъде се мярна и се изпречи на хоризонта като сън модрият, едвам забележим силует на планина. Елин Пелин, ЯБ, 148. Прибра си слънцето лъчите — и модш сенки плъзнаха по пясъка на пустинята. Н. Райнов, БЛ, 186. А вперила во него модри дчи/ като че ли тя искаше, това, / up не издума със замъглени думи, /да го додума с поглед. П. П. Славейков, Сьбр. съч. I, 15/. Светлеят модри небеса, / с пурпур се изтокът облива. Сг. Чилингиров, СБД , 17. Две рудини снег йе обелило, / между них йе малко окопнйело, /по копнина секо яко цвекйе,/най-повече модра перуника. Нар. пес., С6НУХ1ЛП, 358.
2. Като същ. модро ср. Син цвят, синя боя. — Ама, стрино Васко, ти и отвънка ли ще ва-росваш?! — И отвънка. После с модро ето тука, долу, по края и около прозорците. Да ми светне къщата и отвънка. Д. Талев, ПК, 615.
МОЕГО. Вж. мой.
МОЕМУ. Вж. мой.
МОЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил.
