МОДЕРНИЧЪК 618 модно
ски сигнали от много места вече ми се подмята писмено и устно, че — видите ли — дъщеря ми води едва ли не порочно съществувание. Тарас, ТМ, 133-134.
МОДЁРНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Разг. У мал. от модерен. Уший си една по-модерничка рокля, че тези дрехи вече овехтяха, а са и старомодни.
МОДЕРНО нареч. 1. Според модата, в тон с модата; модно. Той [доктор Нанков] се носеше по градски, модерно, с бяла кърпичка в джобчето на сакото си, с широк възел на връзката си. А. Гуляшки, ДМС, 36. Кокетно завитите мустачки и модерно подстриганата и причесана коса показват, че той ще да е особено загрижен за своята външност. Т. Влайков, Съч. III, 20.
2. Според съвременните изисквания и нужди; съвременно. Нима не беше лудост да се мисли, че една такава малка групичка от зле въоръжени или просто без оръжие и неопитни хора ще бъде в състояние да подри-не устоите на една държавна власт с нейната огромна организирана въоръжена сила, с нейната модерно екипирана войска, с нейната въоръжена до зъби полиция? К. Ламбрев, СП, 29-30.
МОДЁРНОСГ, -TTà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от модерен. По-голямата част от инсталациите са далеч от модерността и кокса, който дават, не притежава всичките изисквани качества. Хр. Даалиев, ТИА, 18.
МОДИСТ м. Мъж, който изработва модно облекло (дрехи, шапки и под.).
— От фр. modiste.
МОДИСТКА ж. Жена, която изработва модно облекло (дрехи, шапки и под.). Заприказвахме се и забравих да ида да премеря новата дреха, що ми донесе модистка-та. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 31. Новомодна-та шапка се прави от обикновена цветна книга.. Работата се плаща, естествено, на модистката. БД, 1909, бр. 30, 3.
МОДИФИКАТОР м. Техн. 1. Приспособление, което видоизменя действието на една машина.
2. Вещество, което се прибавя към чугун, алуминиеви сплави, стомана и др., за да им придаде по-добри механични свойства. Калий и натрий се използват и като модификатора в някои сплави. Н. Николов, М, 16.
— От фр. modificateur или рус. модификатор.
МОДИФИКАЦИЯ ж. 1. Видоизменение, преобразование на предметите, което не засяга същността им. Привечер Фани помоли Мюрие да го посетят в палатката му. Искаше да го зарадва с една малка, прибързана, но благоприятна статистика за новата модификация на ваксината му. Д. Димов, ОД, 187-188. Много и различни модификации на патриотичното чувтво срещаме в нашата поезия. Ив. Спасов, БС, 38. Модификацията на светлината, която проявява отделни цветове, ней е свойствена по произход, а се придобива при отражение или пречупване. Ив. Въжарова, ИН (превод), 51.
2. Хим. Физ. Различно състояние, в което се явяват някои елементи. Това е елементът [плутоний], който притежава най-много алотропни модификации. При нагряване от стайна температура до температурата на топене (639° С) той претърпява пет фазови превръщания, т. е. съществува в 6 алотропни модификации. Вселена 69, 220.
3. Биол. Изменения на белезите на организма, които засягат само индивида, без да се предават по наследство на поколенията.
— От лат. modificatio.
МОДИФИЦИРАМ, -аш, несв. и св., прех.
1. Променям вида, облика на нещо, без да изменям вътрешната му структура; видоизменям.
2. Техн. Подлагам на обработка чугун, стомана и др. модифицирам се страд. [Алуми-ниево-силициевите сплави] притежават много добри леярски свойства и могат да се модифицират (..), при което механическите им качества значително се подобряват. Л. Калев, ВТЛ, 233.
МОДИФИЦИРАМ СЕ несв. и св., непрех. Изменям, променям вида, облика си; видоизменям се. След като нещата вземат друг обрат, същата идея се модифицира у него. Т. Жечев, БВ, 404.
— От лат. modifico през нем. modifizieren.
МОДИФИЦЙРАН, -а, -о, мн. -и, Прич. мин. страд, от модифицирам като прил. Техн. За чугун, сплав, стомана и др. — който не е в първоначалния си вид, който е получен в резултат на обработка, на модифициране. Коляновият вал се изготвя от висококачествена стомана или от модифицирани чугуни (особено за трактори и автомобилни двигатели) с необходимите якостни качества. К. Славомиров, Т, 464. Конструкторите на машините и съоръженията трябва всестранно да използуват най-новите постиженя на науката,.., масово да внедряват модифицирания и високо-издръжливия чугун. ВН, 1960, бр. 2704, 2.
МОДИФИЦЙРАНЕ ср. 1. Отгл. същ. от модифицирам и от модифицирам се.
2. Техн. Обработване на чугун, алуминиеви сплави, стомана и др. чрез преработване на малки количества от известни вещества с цел да се повлияе на структурообразуване-то. Модифицирането на чугуна е особен вид термообработка, създаваща ситнозърнес-та структура. Постига се чрез прибавка в стопения чугун на малки количества (..) ле-гиращи вещества, наречени модификатора като напр, калциев силицид, феросилиций и др. Н. Николов, М, 206.
МОДНО нареч. Според модата, в тон с модата; модерно. Блясък му придаваха [на Русе] разкошните ненашенски барокови сгради,.., модно облечените тълпи от дами
