МОГА 607 МОГА
жават, както и случаите, когато неземе-делци могат да притежават обработваема земя. Конст., 5. Кога ся изминат честито пръвите девят дни, тогава родилката може стана. И. Груев, КН 7 (превод), 53. • Във формула за учтива молба, желание. — Преди малко споменахте, че свако ви бил началник на отделение в министерството. Мога ли да зная как се казва? Св. Минков, РТК, 99-100. Мога ли да отворя прозореца, защото тук е твърде задушно? А Ще можете ли да ми кажете къде се намира тази улица? А Мога ли да дойда още днес, защото утре ще е късно?
4. Само в 3 л. ед. Обикн. с отриц. Разг. Съществувам, случвам се, ставам; бивам. Дуда е най-убава мома у село. Няма кръст, няма половина — от врата до доле равна като бадем за ракия. Само един кусур има — че като говори, подсмърча.., ама кой това ти гледа. Човек без кусур не може! Елин Пелин, Сьч. V, 104. Баба Доца взе петолевката, сложи я в пазвата си и заклати глава: — Ех, като не щеш... Насила хубост не може. Г. Карас-лавов, Избр. съч. II, 113. Дали от миризмата на йода или от болката,.., но ми стана лошо.. Учителката ми викаше: „Юнак без рана не може“, но аз не я чувах. К. Калчев, ПИЖ, 124.
— Вино, вино! —.. — Гювеч без вино може ли? Елин Пелин, Съч. IV, 128. — Байо Йоване, Йоване, / как може дърво без сенкя, / та язе, бае, без либе? Нар. пес., СбВСгТ, 560. Хайдутин без ятак не може. Послов. СбНУ ХЬУН, 448. Къьца без дим и пушиляк не може. Послов. СбНУ XXV, 28.
5. Имам сили да се справям сам, без чужда помощ. — Чиляк, Цоньо, трябва да умира прав. Додето може, запре ли — да си отива. М. Яворски, ХСП, 278. — Знаеш ли що — свършихме работа, бакалницата е наредена, мога вече и сам. Иди си и ти във Велес, при вашите. Д. Спространов, С, 118. Дечица без баща не могат, а без майка... Елин Пелин, Съч. II, 18. — Ех, невясто, грохнала съм вече, не мога, а то какво си обичах аз да си поида и тук и там. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 127. — Да те поискам, взела ли би ме?.. Аз давам моята дума, па ти ако искаш — добре. — Е, ще искам, ами какво ще правя. Самичка мога ли? Елин Пелин, Съч. II, 24-25. Сурмах — доде може; болярина — колкот иска. П. Р. Славейков, БП II, 135. МОЖЕ несв., безл. 1. Със съюз дай следв. гл. Означава, че е налице възможност да се осъществи, да се извърши действието, изразено с втория глагол; възможно е, вероятно е, допустимо е. — Може ли,.., да се намери по нашите места разковниче?.. — Може! Може, но мъчно. Елин Пелин, Съч. II, 78. — Защо да не го кажа? — засегна се Дянко. — Нали затова съм дошел — той се провря между редиците и отиде до чертежа.
— Ето тука предлагам да се направи вратичката, за да може да се влиза откъм алеята. П. Проданов, С, 16. Беше студено, не можешеи да се язди и ние слязохме от конете. Й. Йовков, Разк. II, 94. „Видиш ли, че с кротост и добро може да се направи много повече, отколкото с гняв?“ Христом. ВВ I, 60. Ако не може с правда, опитай са с брадва. П. Р. Славейков, БП II, 115.
2. Със съюз дай следв. гл. Означава, че е налице възможност нещо да съществува или да настъпи, да се осъществи, да стане; възможно е, вероятно е, допустимо е.
— Пък може да има. Може. Бял бивол, бяла мишка и бяла врана — има. Може да има и бяла лястовичка. Й. Йовков, В АХ, 115. — Тежък ден ще бъде тоя — може и да вали. Елин Пелин, Съч. III, 25-26. — Нито ти минуваше през ума, че може да дойде един ден, когато аз да те съдя. Ив. Вазов, Съч. XII, 112. Сега всички се събират да работят долу, по градовете, в равнината. Там може и да са други хората. Л. Александрова, ИЕЩ, 296. Аз зная, майко, мил съм ти, / че може млад да загина, /ах, утре като премина / през тиха бяла Дунава! Хр. Ботев, Сьч. 1929,
5.Я ще болен паднем, /а ти не ще знаеш, /може и да умра, / а ти не ще чуеш. Нар. пес., СбВСгТ, 611. Бой са забравя, дума не може. Послов. П. Р. Славейков, БП I, 611.
3. Със съюз дай следв. гл. Означава, че е налице позволение, разрешение за осъществяването, извършването на действието, изразено с втория глагол; позволено е, бива. — Ако много бързаш, иди си свърши работата, ние ще те чакаме тука. — Тука не може да чакате! К. Петканов, МЗК, 125. — Позволи ми да се поу-мия,.. — помоли гостът.. — Може. Д. Спространов, С, 111. — Ако може, — .., — ако не може, аз ще се запилея пак в полка и така ще си окапя в службата. Елин Пелин, Съч. П1, 55.
— Моля ти се, мъничко да надникна и аз. — Не може! Хр. Смирненски, Сьч. П1, 72. Само със закон може да се разреши основаването на частни училища. Конст., 24. • Обикн. в положителна форма при отговор, с който се изразява съгласие. — А ти няма ли да ми направиш сефте? От отзарана досега едно цигаре не съм продал. — Може бе, бай Гоце, може — охотно се съгласи Поленаков. Д. Спространов, С, 68-69. — Но тук няма записано, че сте платили пътната тегоба. — Но аз съм внасял редовно. — Може — съгласи се още веднъж чиновникът — но тук нищо не е записано. Г. Ка-раславов, Избр. съч. И, 455. — А, ракия ли? — цаза Захари. — Може. Преди ядене може. Й. Йовков, АМГ, 78. —Добре де, ще платим наем! .. — Какъв ще бъде наемът? — попита врабчето. — Песни! — отвърнаха славеите.
— Може — съгласи се врабчето. А. Каралий-чев, ТР, 88. може се безл. Остар. Може (в 1 знач.). Той, прочее, реши да изтегли тия пакостни книжа, ако се може тая вечер. Ив. Вазов, Сьч. ХХП, 140-141. Ако едно списание няма на разположение добър материал, то не би трябвало да излиза, тъй като и без него се може. П. П. Славейков, Сьбр. съч. VI (1), 229. Моята цел е свята и безгрешна,.. Но дядо
