можех, прич. мин. св. деят. могъл, -гла, -гло, мн. -глй и можал, -а, -о, мн. -и, прич. мин. несв. деят. можел, -а, -о, мн. -и, несв., прех.
1. Със съюз дай следв. гл. Имам качества, лични заложби, дарби, способности, необходими за осъществяване, извършване на действието, изразено с втория глагол; в състояние съм, по силите ми е, във възможностите ми е. Кончето повече не можа да стои на краката си и легна до каруцата. Й. Йовков, ВАХ, 205. Познаваше се, че тоя момък криеше в душата си някаква мисъл и мъка, която не можеше да победи, нито да сподели с другиго. Ив. Вазов, Сьч. XXIII, 12. А можехме, родино свидна, / ний можехме с докраен жар / да водим бой — съдба завидна — / край твоя свят олтар. П. К. Яворов, Сьч. I, 60. Вдъхни секиму, о, боже / любов жива за свобода — /да са бори кой как може / с душманете на народа. Хр. Ботев, Сьч. 1929, 19. Кой може да ни накара да почитаме и уважаваме това, което ние в продължението на много години сме са научиле да ненавиждаме? С, 1872, бр. 34, 269. Върни се, върни, хубава Янке, /напредя ми има гора голяма, /вода дълбока, поле широко, /мъже минават, жени не могат. Нар. пес., СбВСг, 658. Водата се може да измие, саде лоши думи не може. По-гов., СбНУ IX, 197. Човек не може да е хем врач (да вражува), хем орач. СбНУ XXV, 36. Секи може да яде хлеб, ама не секи — да меси. П. Р. Славейков, БПII, 150. // Умея, бива ме да правя нещо. — А кой е песнопоецът? Никой? Чакайте! — извика той след къса пауза. — Аз забравих. Наистина тя [момата] ще попее! Тя може... Й. Йовков, Разк. II, 48. Хванала са на хорото, а да играе не може. П. Р. Славейков, БП II, 194. Тя може да шие и ще ти ушие хубаво роклята. А Той не е толкова малък и може вече да чете. А Мога да плувам. А Мога да плета. А Детето може вече да говори добре. • В елиптично изр. Много родители тук тая вечер за пръв път чуваха какво могат техните деца. Л. Александрова, ИЕЩ, 147. Който люби, той вижда всичко, той може всичко, за него няма невъзможно нещо. Ив. Вазов, Сьч. XX, 57. — Хе! Народа! Какво не може народа! Само да е съгласен, да е сдружен... Й. Йовков, ПГ, 16. Най-голямото зло-честие у хората е това, гдето желаят повече, отколкото могат. Смалявай желанията, а усилвай мощта. Лет., 1869, 104. • С относ. или въпрос, местоим. или нареч.-съюз. И лошите, и добрите живееха така, както можеха и не така, както искаха. Елин Пелин, Сьч. IV, 73. Разнесе се слух, че неприятелските войски са много и силно напират. Тогава и стари, и млади, и жени, и деца, всички се втурнаха да помагат кой с каквото може. Й. Йовков, Разк. 1,135. Постарах се да запазя, доколкото можех, своето хладнокръвие. К. Величков, ПССьч. I, 28. И всеки се потирил да превари / когото може. С кон там някой, друг с магаре. К. Христов, ЧБ, 20.
2. Със съюз дай следв. гл. Разполагам с възможност, условия, обстоятелства, които ми помагат да осъществя, извърша действието, изразено с втория глагол. Той [Заха-ринчо] вървеше като насън и се отдалечаваше от селото, дето оставаха връстниците му, дяда му, стрина му, големият бор. Щеше ли да може да ги види още веднаж? Елин Пелин, Съч. III, 85. Той ме забележи, почна да ми маха с калпака и отдалеч говореше нещо, което не можах да дочуя. Дл. Константинов, БГ, 4. Във време на като-лишките епископи в XVII в. цъфтяло и учи-лищното дело, така че много българчета могли да бъдат изпращани да продължат своето учение в основаната от папа Григо-рий VIII (..) хърватска колегия. Ив. Шишма-нов, Йзбр. съч. I, 39. —Да можех, щях да го [Вълкадин] почакам, докато се върне. А не мога, че хората, дето съм дошла с тях, бързат. Й. Йовков, ЖС, 131. Да можех, / майко, / с колко нежност / целувала те бих сега, / бих галила косите нежни / очите — / с тихата тъга... В. Андреев, ППес., 82. За да дода при тебе след изпитанието, ако мя повикаш, не зная ща ли да мога, както что ся и не знае щеш ли да можеш да мя повикаш. АНГ I, 395. // Разполагам с наличието, съществуването на някаква възможност. Той разбра,.., че тая мома е действително българка,.., и че тя не можеше да бъде друга освен българка. Ив. Вазов, Съч. XXVl, 12. Тук са могли да идват, гонени от неволи и беди, само помрачнени и скърбящи души. Й. Йовков, Разк. II, 127. Чувства, които не могат да се изкажат с думи,.., свиваха и душехе с неистови болки сърцето. К. Величков, ПССъч. I, 37. По-голямата част от тях [немците] се запътиха по равнината към гарата, а други тръгнаха към тресавището, мислейки, че последното бе малко и можеше да се обходи бързо. Д. Димов, Т, 614. Ниските равнини и особено затворените котловини не са подходящи за траг йните насаждения, тъй като през много студена зима те могат да измръзнат. М. Мичев и др., 3, 99. • Разг. Със следв. гл. в съкр. инф. Не мога ти писа скоро. А Не можеш ги прочете всички тия книги. А Утре мога ти донесе палтото.
3. Със съюз дай следв. гл. Имам право, разрешение; позволено ми е. Пишеш ми, че ще спреш за няколко време да пиеш. Можеш, но щом ти дойде настроението, използу-вай го. Ив. Вазов, ПЕМ, 87. Зашеметен за миг, той [Мито] пропусна машината, но когато отвори очи и видя как тя цепи мястото му и обръща едри блани, сърцето му така се сви, че сълзи покапаха от очите му. Да имаш земя и да не можеш да й бъдеш господар!... Ст. Даскалов, БМ, 263. Длъжността на председателя.. В гласоподавани-ята ще дава само един глас; в случай, когато и на двете страни гласоподаванията са равни, може да даде още един. Ив. Унджиев, BЛ, 181. Законът определя размера на земята, която частни лица могат да прите
