МОБИЛИЗИРАМ 605 МОГА
прежение, внимание, мобилизация на волята и издръхсливостта му. Н. Тонкин, НЗЛ, 55.
О Гражданска мобилизация. Административен акт, с който населението се задължава да сътрудничи на държавата за превъзмогване на изключителни външни или вътрешни затруднения на страната.
— От фр. mobilisation.
МОБИЛИЗИРАМ, -аш, несв. и се., прех. 1. Извършвам военна или гражданска мобилизация. Войната можеше да пламне всеки миг; румънското правителство трескаво мобилизираше полк след полк и ги изпращаше към дунавската граница. Ст. Дичев, ЗС I, 411. Кръгът на мислите му завършваше с угрозата от война. Щяха да го мобилизират в някоя походна болница и докато войната не свършеше, нямаше смисъл да се вглежда в бъдещето. Ем. Станев, ТЦ, 85. От дума на дума старецът,.., се увлече и разказа как на времето са посрещали Гурка,.., как една нощ в селото им дошъл Петър Казака, гръмнал няколко пъти и обявил Съединението, как сетне ги мобилизирали и ги изпратили на турската граница. Г. Караславов, Избр. съч. И, 147-148. И тъкмо тогава ме мобилизираха и изпратиха като военен лекар в окупационния корпус. П. Вежинов, ЗНН, 14. Росия мобилизира своята войска, която вече брои близо до един милион войници. НБ, 1877, бр. 70,269.
2. Прен. Активизирам. Кондарев не можеше да откъсне погледа си от очите на кмета, които показваха, че той го познава. Цялото му същество настръхна и в съзнанието му блесна мисълта, че трябва да мобилизира волята си, да надделее злобата. Ем. Станев, ИК III и IV, 338. В тежката и пъл-на с изпитание обстановка младежите и девойките израстват бързо, стремително мобилизират всичките си нравствени сили. Лит. XI кл, 158. мобилизирам се страд. В средата на юли в града удари барабанът и извести, че се мобилизират и всички воен-ноданъчни, откупили се от военна служба. П. Здравков, НД, 28. Тука са говори, че ще са мобилизират в Бесарабия още три корпуса войска. НБ, 1877, бр. 64, 252. МОБИЛИЗИРАМ СЕ несв. и св., непрех. Ставам деен, активен; активизирам се. Устроихме засада. Стефан застана от лявата, аз от дя-сната страна, маскирахме се добре и зачакахме.. Цялото ми тяло започна да трепери, но целта изискваше да се мобилизира волята, да се събере смелостта, да се кали търпението. Сл. Трънски, Н, 148.
— От нем. mobilisieren.
МОБИЛИЗИРАН, -а, -о, мн. -и.
1. Прич. мин. страд. от мобилизирам като прил. Който е повикан временно на служба във войската. — Положението е много лошо... Вчера видях един мобилизиран колега в Тасос. Той ми каза, че дисциплината всред войниците вече не съществува. Д. Димов, Т, 523. Предвиждаше се новоформираната бригада да се спусне по долината на река Струма, където работеха по построяването на железопътната линия София-Кула-та-Гърция няколко хиляди мобилизирани българи. Сл. Трънски, Н, 565.
2. Като същ. мобилизиран м., мобилизирани мн. Лице, което е повикано временно на служба във войската. Гостите се умориха. Капнаха от работа и домакините, а утре мобилизираният заминаваше за казармите. Ст. Мокрев, ЗИ, 110. Не е нужно да привеждаме данни за масовото неотзоваване на подлежащите на военнна служба или за дезертьорството на вече мобилизираните — самите многократни разпореждания по един и същ повод или за един и същ район доказват, че ферманите оставали без ефект. В. Мутафчиева, КВ, 78.
МОБИЛИЗИРАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от мобилизирам и от мобилизирам се. Как бе попаднал в пехотната рота не бе съвсем ясно, защото годините му надхвърляха пределния за мобилизиране набор, а освен това бе страшно мършав. П. Вежинов, ВР, 49. Предстои бързо да приключи закъснялата жътва на ечемика и да бъде прибрана реколтата от стотици хиляди декари пшеница.. Затова обаче са нужни и по-добра организация, и пълно мобилизиране на силите. РД, 1975, бр. 194, 1. Трети са чудят защо е военното приготовление на Росия, какво значи мобилизирането на италианската войска. НБ, 1876, бр. 49, 192.
МОБИЛИЗЙРАНОСГ, -тта, мн. няма, ж. Качество на мобилизиран. Успехът на всяко начинание зависи от активността и мобили-зираността на хората, които участвуват в него.
МОБИЛИРАМ, -аш, несв. и св., прех. Остар. Книж. Мебелирам. Ний си избираме къщи тъкмо таквиз, каквито ни са нужни, и ги мобилирамё тъй, щото да могат да се уреждат с най-малко труд. ССГ (превод), 76. мобилирам се страд.
МОБИЛЙРАНЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от мобилирам и от мобилирам се; мебелиране.
МОБИЛИРОВКА ж. Остар. Книж. Мебелировка. Два продънени стола, едно съвсем изпокъсано канапе, няколко изцапани книги на една закачена на земята етажерка, един изтъркан килим, съставяха останалата мобилировка. БД, 1909, бр. 8, 2.
МОБИФОН м. 1. Техн. Клетъчна радиотелефонна система състояща се от пункт (клетка), който приема радиосигнали от преносим безжичен цифров апарат и ги препредава чрез трансформация до цифровата система.
2. Самият преносим безжичен цифров апарат, по който се говори.
— От лат. тоЬШв 'подвижен' + гр. <р(0УГ| 'глас,звук'.
МОГА, можеш, мин. св. можах, мин. несв.
