МОАБЕТ 604 МОБИЛИЗАЦИЯ
млад Стоян, / той на майка си думаше: / ". / като ма видя, мане мо, / кандиса ли ти сърце-то?"Нар. пес., СбГЯ, 17.
МОАБЕТ м. Простонар. Мухабет. — И свирнята, и всичкото е довреме. Нали ти разправям, аз спокойствие нямах от сват-би, от гощавки и от нам какви олелии.. Ти, ако си женен, това го запомни: искаш ли да ти е сладък моабета, вземай си жената, където ходиш. Б. Геронтиев, Б, 16. Имаше и неканени — неговите приятели, които притежаваха само това достойнство, че наду шваха отдалече моабетите му и навреме се присламчваха. К. Колев, М, 127. Хората седят кръстом ноги,.., слушат бълбукане-то на реката и си правят кротък, кефлия моабет. Н. Хайтов, Â, 70.
МОАБЕТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Простонар. Мухабетски. — Е-ех, жалко, че го няма касиера ни! — ще въздъхне Леко.
— Делибашев? — Именно. Какви моабетски песни знае, е-ея/Тарас, СГ, 123.
МОАБЕТЧИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Простонар. Мухабетчийски. Лека-полека разговорите минаха в отделни компании. Само моабетчийската свирня на гаджалов-ските музиканти,.., свързваше сватбарите в едно привидно цяло. Д. Вълев, 3, 129.
МОАБЕТЧЙЯ, -йята, мн. -йи, м. Простонар. Мухабетчия. Първи моабет-чия, той събираше де що има дребно начал-ниче около себе си и часове наред говореха за лов на газели. Й. Попов, ПЧ, 34.
МОАРЕ, мн. -та, ср. Копринен лъскав плат с отблясъци на вълнй. От Индия донос-ваха .., моаре,.., шалове, персийски меки шарени килими и синило, които платове продаваха на търновските бееве. Ц. Гинчев, ГК, 334. Понякога до смърт й се искаше да облече някоя от нейните вечерни рокли от старовремско лъскаво моаре или от черна дантела. П. Вежинов, НБК, 37. Погледнахме я [булката] смаяни. Тя беше в бяла венчална рокля от румънско моаре с венчета и цветчета по ръкавите. ВН, 1960, бр. 2805,4.
— От фр. moiré.
МОБИЛ м. Остар. Книж. Мебел. Скърцането й ме смущаваше, и нервираше.. напразни бяха усилията ми да не го чувам. Също като неврастеник, преди още да седна, аз си казвах: „ей сега ще заскърца“ и мобилът действително заскърцваше. Сг. Грудев, АБ, 157. От своето пристигане досега околийският началник живееше у бившия съдия Кънев, където заемаше една дълга, неприветлива, пълна със стармодни избелели мобили стая. П. Вежинов, ВП, 31. Кабинетът за аудиенции е обширен салон, гдето изкуството на Италия и изкуството на Франция са сгрупирали своите шедьоври — картини, мобили, мрамор и бронз. БД, 1909, бр. 3, 2. — Колкото затуй — поде реч г-жа Сенгаст, — аз го премислих, защото поднових мобилите си. П. Р. Славейков,
ДБ (превод), 89.
— От ит. mobile 'подвижен1.
МОБИЛИЗАТОР м. Книж. Този, който мобилизира, активизира другите за успешното изпълнение на някаква задача.
МОБИЛИЗАЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който е свързан с мобилизация. — Интересува ме броят на самолетите,.., мобилизационните ви планове, изобщо всичко онова, което се пази в тайна. Й. Демирев и др., ОС, 97. Аз получих мобили-зационно назначение в 41-ви пехотен полк. П. Йлиев, ЛB, 70. Под ведомството на Министерството на войната освен отделите при Министерството като:.., генералния щаб, състои се от две отделения — оперативно и мобилизационно,.., инспекторски отдел — се намират и военните учебни заведения. А „България“, 70. Мобшгизаш-онна готовност. Мобилизационна заповед. 2. Като същ. мобилизационно ср., мобилизационни мн. Известие за мобилизиране. В Подгорово получиха мобилизацирнни още осем младежи и девойки. Д. Ангелов, ЖС, 557-558. А утре във фабриката ще се получи мобилизационно. Сега мобилизират полк, който ще замине на турската граница. Д. Кисьов, Щ, 89.
МОБИЛИЗАЦИЯ ж. 1. Воен. Привеждане на войска от мирно състояние в състояние на готовност за военни действия, „Целта на висшето правителство — каза той [Груев] — ще бъде:.., да постанови обеца мобилизация на войската предвид на опасенията от едно сръбско нападение.“ С Радев, ССБ II, 15. При създаденото положение новото румънско правителство безсъмнено ще пристъпи към мобилизация. То отправя позив и към българските емигранти и заселници,.., да навлязат масово в румънската армия. Сг. Дичев, ЗС I, 381. Към края на септември княз Александър се връщаше бързо към София от инспекцията си по южната половина на сръбско-българската граница,.. Мобилизацията на сръбската армия наистина не бе го много разтревожила. Той все още вярваше в приятелските чувства на своя коронован съсед. В. Геновска, СГ, 336.
2. Воен. Свикване на запасни чинове на военна служба. — Та нищо ли още не си чул? — Какво да чуя? — Какво ли? Викат ни в казармите. И тебе викат за утре.. — Значи мобилизация. К. Константинов, МЗК, 10. Както в седемдесет и седма година, така и сега Лазар не мислеше за фронта.. Сега и тая мобилизация не го засягаше. Все дъщери имаше в къщи. В. Геновска, СГ, 326. След мобилизацията селото като че заглъхна. Всички млади мъже бяха заминали, по улиците се мяркаха само стари хора и младоци. Г. Караславов, ОХ I, 326.
3. Прен. Активизиране, раздвижване, което осигурява успешното изпълнение на някаква задача. Всяка професия изисква от човека на
