твърде много на брой. Питал съм мнозина селяни дали наистина нашият човек еуимал бял кон и всички са потвърждавали. Й. Радичков, В, 198. Да ви кажа право, аз и досега не мога да разбера защо и за какво и аз не мога да стана знаменит човек, когато мнозина наши писатели са станали вече такива? Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 16. „Я дай си, мале, Петкана. / Тако е, мале, далеко: / ниа сме братя мнозина — /по веднаж да та заведем, / они са девет спооди,“ Нар. пес., СбНУ ХЬГУ, 123. • С предл. от и членувано същ. или лич. местоим. За голяма част от определено множество, назовано със съществителното. Свещениците и общинарите, а също и мнозина от гражданите отидоха в училището да честитят празника на учителите, а други групи граждани ходеха по къщите на Кириловци и Методиевци. Д. Талев, ПК, 57. На бойното поле няма тая рязка и привични граница между живота и смъртта. Защото от тия, които са останали живи, които хвърлят шепа пръст върху гроба на убития другар.. — мнозина от тях т отбелязаните вече жертви на смъртта. Й. Йовков, Разк. II, 146-147. На мнозина от нас неволно и^е трепне сърцето от радост, като смислим какво е било положението на българщината в тоя град [Пловдив] преди едно поколение —.. — и какво е то днес. Ч, 1875, бр. 10,433.
2. Като същ. Много лица. Те направиха много! Те иззидаха устоите на цял един нов свят.. Историята беше строга и към самите тях — мнозина нямаха време да преминат от юношеството в младостта, от младостта в зрелостта. С. Северняк, ИРЕ, 330. Кучетата не го лаеха, кадъните не бягаха от него, мнозина го срещаха, но никой не можеше да каще оргде беше дошел или накъде беше заминал. Й. Йовков, Разк. П, 80. Но колкото и да беше горд [от похвалата], то все пак оставаше едно малко кътче в сърцето му празно: не, само той единствен не я заслужаваше; и други имаше; мнозина; всички. Сг. Дичев, ЗСI, 213. Входните билети за цирка от 1 лев, 50 ст. и 30 ст. поставяха пред затруднения мнозината, които отвън търпеливо чакаха артистите да се издигнат на стърчащото над платнището гимнастическо съоръжение, за да задоволят интереса си към цирковото изкуство. Д. Ка-засов, ВП, 70. Мнозина го коряха, но мнозина го и хвалеха. Г. Караславов, СИ, 19. „Няма сметка — казваше той — мнозина тръгват, малцина отиват дотам.“ П. П. Славейков, Оьбр. съч. VI (2), 144.
МНОЗИНСТВО, мн. (рядко) -й, ср.
1. Повече, по-голяма част от известен брой хора; болшинство. Нашите бащи — .. — нямаха щастието да се борят за свой идеал; те са прегръщали идеала на мнозинството, на тълпата. П. Р. Славейков, Събр. съч. VI (1), 46. След като тюркските българи били асимилирани от славянското мнозинство,.., изплувало и се наложило като общо национално име за всички славянски племена,.., името блъгарин. Б. Ангелов, ЛС, 148. Нали си има мнозинство от свои хора и те нали са добри и здраво държат с него? Т. Влайков, Съч. III, 261. Оживените разисквания накрай стихнаха и по лицата на мнозинството селяни се четеше загриженост. Кр. Григоров, Н, 17. Може би и тя [историята] става вече обикновена от евтиния възторг и празното любопитство на мнозинствата. Й. Йовков, Разк. Ill, 114. От Централна Европа по югоизточна посока, към Балканите, по главните и второстепенните шосета се движеха огромни човешки маси — мъже, жени, деца, младежи. В мнозинството си това бяха измъчени, бледи, изтощени, од-рипавели човешки същества, преживели тежки страдания. Мл. Исаев, Н, 493.
2. Само ед. Броят на гласовете в повече, които получава при гласуване даден кандидат в сравнение с останалите. На другия ден получихме с облекчение и радост телеграмата, че е бил избран със значително мнозинство. И с малки прекъсвания баща ми беше избиран 30 години за народен представител. ОбЦГМГ, 329. В първите законодателни избори [във Франция], произведени според конституцията от 1875 г., републиканците получили мнозинство. Ист. X кл, 129.
0 Абсолютно мнозинство. При гласуване — повече от половината гласове от броя на гласувалите; обикновено мнозинство. Квалифицирано мнозинство. При гласуване — две трети от гласовете на участвалите в гласуването. Обикновено мнозинство. При гласуване — повече от половината гласове от броя на гласувалите; абсолютно мнозинство. Относително мнозинство. При гласуване — най-много от подадените общо гласове, макар те да не представляват повече от половината от гласовете на участвувалите в гласуването.
мня, мниш и мнеш, мин. св. мних и мнях, прич. мин. св. деят мнял, мняла, мняло, мн. мнели, несв., прех. и непрех. Остар. и диал. Мисля, на мнение съм. — А хората мислеха, че бог мълви чрез тях — ..И мняха мнозина, че тачат бога. А — сатана тачеха. Н. Райнов, КЦ, 12. Вий може би да мните, / че кат го вкарате в беля, ще възродите / духът му? П. П. Славейков, Събр. съч. III, 94. Мъже, жени, деца отиваха да гледат това невинно и толко хубаво детенце,.., но всякой мнеше, че бе дълбоко заспало! ЦВ, 1857, бр. 328, 127. Не са вейте приятели, които ся показуват само словом приятели, зачтото многажди ся прелъ-щаваме, като мниме, че сме нашли верен приятел. А. Гранитски, ПР (превод), 7о. мня се страд. Старостта не тряба да ся мни за част на живота. А. Гранитски, ПР (превод), 28.
МО частица. Диал. При обръщане към жена — ма. Радке мо, любе Радке мо, /защо си грижна, кахърна. Нар. пес., СбНУ XLVII, 94. Булята дума зълва си: / „Я мо, калино Мали-но,/що ми са татък зачува/към Стара бяла планина?“ Нар. пес., СбГЯ, 225. Като ги видял
