МНОЖЕСТВО 602 МНОЗИНА
са обичали своята земя.. Те се явяват понякога сред суетните и празни множества, отчуждени и самотни. И. Йовков, Разк. III, 98-99. И Дон Кихот разправя, разрошил си косата, / за подвизи и мъки, за своите беди. / За множествата шумни пред столичните хали. Хр. Смирненски, Съч. II, 31. Есенно време,.., ластовичките ся събират на голямо множество по стрехите на високи здания и ся приготвят да летят в страна, дето е по-топло. Пч, 1871, кн. 3, 37.
2. Само ед. Остар. Многобройност, множес-твеност. Една румънска бригада настъпваше по шосето откъм Добрич.. И в шествието на тия войски, които се опиваха от множеството и привидната си силаь ицаше някаква парадна тържественост. Й. Йовков, Разк. II, 221. —Ягодите, малините, дините и пъпешите, тиквите и торуните, лимоните и портокалите се жълтеят като желта коприна и огъват до земята от множеството си. Ц. Гинчев, ГК, 170. Не слабостта на борците бе причина на пропадането, а вашето множество. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 315.
3. Като неопр. колич. числ. Обикн. нечлену-вано и в съчет. със същ. Много голям брой, голямо количество лица, предмети и др. (назовани със съществителното). Дринов дойде да разкрие, че първият тласък за нацио-налното пробуждане трябва да се търси значително по-рано,.., в зова на атонския монах, написал една „Славеноболгарска история“, която в множество преписи е разпалвала патриотичния огън в сърцата и воля за отпор срещу политеческата. и ду-ховната тирания. М. Арнаудов, БКД, 218. От множеството имена, които се явяваха тогава по страниците на периодичните издания.., днес, разбира се, са останали само няколко. К. Константинов, ППГ, 135. През деня на сватбата в къщата на зетя, а особено на невестата, се събират множество жени, роднини и приятели. СбНУ XII, 39. Въздухът идеше благовонен през множеството цветя.
Н. Михайловски, ПА (превод), 138.
4. Мат. Всяка съвкупност от добре различими обекти на нашето мислене, разглеждани като едно цяло. Известно е също така, че докато с цифрите се означават конкретни числа, то с буквите обикновено се означават произволни числа от дадено числово множество. Матем., 1967, кн. 2, 7. Множеството на рационалните числа се състои от всички цели и дробни числа. Матем., 1967, кн. 2, 23. Съвкупност (или множество) от няколко числа, записани с букви и цифри или само с букви, или само с цифри, свързани със знаци за действията, се нарича алгебричен израз. Алг. VII кл, 10. Понятието множество е основно понятие в математиката и за него не се дава определение. Смисълът му може да се изясни само с примери. Например говори се за множеството на рационалните или целите числа, за множеството на атомите в 1 г сребро и пр. Алг. XI кл, 3.
МНОЖИМ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Мат. За число — който се умножава при аритметичното действие умножение. Умножение е съкратено събирание, в което множимото число ся взима за съставление сбора толкова пъти, колкото множителят съдържи в себе единици. Хр. Данов, ТПЧ, 46. Но да ся тръси произведение чрез събирание множимите числа дава много рабо*-та. Хр. Данов, ТПЧ, 46.
МНОЖИМО, мн. -и, ср. Остар. Мат. Първият от членовете на едно произведение; множител. Ако сравним получените произведения с множимите, виждаме, че цяло число умножаваме с 10, като му припишем една нула вдясно. Аритм. V кл, 34. Онова число, що са зема толко пъти, колко единици има другото, дума са множимо. Хр. Павлович, А, 10. Множимото и множителят могат едно друго да си заменяват мястото, без да ся измени произведението им. Хр. Данов, ТПЧ, 45. Ако множимото е смесено число, отделно умножаваме цялото и отделно дробта; после събираме двете произведения. К. Кърджиев, А, 97.
МНОЖИТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Мат. Всяко число, което е член на едно произведение. Занимавайки се с комбиниране на свещени числа, халдейците се мъчели да открият съкровените тайни на природата и боговете. За тази цел те разлагали числата на събираеми, на множители, на сума от квадрати и пр. Матем., 1968, кн. 6, 12. Множителят, означен с цифри в едно произведение (алгебричен израз), се нариЧй коефициент. Алг. VII кл, 10. Умножението ся казува действието, чрез което едно число, наричано умножаемо, ся прилага толкоз пъти, колкото единици има друго едно число, което ся казва множител. П. Р. Славейков, ПЧ, 56. Числото, с което умножаваме, са нарича множител, а числото, което умножаваме, са нарича или пак множител, или множимо. Хр. Ботев, ЧАП (превод), 68.
МНОЖИЧКО нареч. Рядко. Умал. от много; множко. Новото учение, което в първото време —.., ни са показа и смешно ц безцелно, не намери между назе особено съчувствие именно затова, защото главите ни бяха набиени със „Блажен муж“ и защо-то лазарниците ни бяха множичко. Л. Ка-равелов, Н, 1881, кн. 1, 21.
МНОЖКО нареч. Разг. Умал. от много.
— Много ли са инвалидите от нашето село?,.
— Множко са. Г. Караславов, Избр. съч. 1,290.
— Хилядо гроша? Май са множко, ама... хай? де, пиши ги толкова. Т. Влайков, Пр I, 126.—^ То без кахъри не може.. Тъй си е наредено: жените по множко да носят. Л. Александрова, ИЕЩ, 181. Аз съм самичък в училището Учениците ми са доволно множко и добричко ся учат. АНГ1,389.
МНОЗИНА неопред. местоиМ
1. Обикн. за лица от мъжки пол. Доста,
