МНОГОЯДРЕН 601 МНОЖЕСТВО
кондензацията [на водните пари] температурата е по-ниска от О, образува се сняг, т.е. ледени кристалчета, които се съединяват във вид на многоъгълници и звездички. Физ. X кл, 1951, 92.
МНОГОЯДРЕН, а, -о, мн. -и, прил. Биол. За клетка — който притежава повече от две ядра. Клетките на нашето тяло имат обикновено по едно ядро. Има и многоядрени клетки, каквито са например клетките на костния мозък. Анат. VIII кл, 8. Напречно набраздените мускулни влакна са получени от сливането на много мускулни клетки. Такива многоядрени клетки се наричат съклетия. Анат. IX кл, 14. Гъбните нишки от своя страна се състоят от дълги клетки. Във всяка от тях има протоплазма и по няколко ядра. Така че клетките на гуглестите гъби са многоядрени. Бтн V и VI кл (превод), 169.
МНОЖА, -йш, мин. св. -йх, несв., прех. Увеличавам броя, количеството или степента на нещо; умножавам. Да издигне [Господ] къщите на добрите хора,.. Да ги множи и слави. Амин. И. Йовков, А, 35. Славата на мартвия Кракра го закриля и води, а той я множи със справедливи дела. А. Дончев, СБС, 831. — Ти слушай мене! — започна с тъжен глас Драгуня!.. Този имот на кого ще го оставя — на тебе ли? За два дена ще те излъжат и ще го грабнат... Силна ръка трябва, да го пази и да го множи! Кл. Ца-чев, ГЗ, 93. Скътах си някоя и друга парица, добих вяра у хората и малко по малко ся врядих да си отворя цяла ковачница, та днес с труд си множа парите. Лет., 1874, 249. Никога не съм ся с нея шегувал и закачал, а само от сърце съм ся трудил да й бистря разума,.., дя й множа познанията, колкото съм умял. Й. Груев, КН 4 (превод),
32. множа се страд. Каква радост е да четеш свой вестник! Макар че той трудно се печаташе и множеше и дваж по-трудно се разнасяше, но введен обикаляше като чакан, драг гост. К. Константинов, НДЦ, 112. Книгите бяха преведени, предстоеше да се множат, да се разпространяват, за да се разцъфти и съзрее славянската просвета от Преслав до Кутмичевица. А. Гуляшки, ЗВ, 96.
МНОЖА СЕ несв., непрех. 1. Увеличавам се по брой, количество или степен; умножавам се. Те [богомилите] се множаха по ужасен начин, народът се лъстеше от лукавото учение на еретически проповедници, които гъмжаха в страната. Ив. Вазов, Съч. XIII, 115. Похвално и радостно било, че се множат людете, които умеят да прославят с всякакви изкуства нашия Господ Исус Христос и с топла обич да се отнасят към светците и светата православна църква. Ем. Станев, А, 30. То бе време, когато лесно се печелеше. Искаше се само да се рискува разумно. Парите се множаха, стига човек да ги прехвърляше в ръцете си. Т. Харманджиев, Р, 12.
2. За хора, животни и растения — размножавам се, развъждам се. Ней [на природата] трябва любовта, за да се плодят и множат тварите. Ив. Вазов, Съч. X, 47. „Господи благослови!., благослови да бъде мир, та стадата да се множат, да се реят на воля из моравите.“ А. Гуляшки, ЗВ, 47-48. Растителността лудее, имножи се и удавя всичко в зеленината си. Й. Йовков, Разк. II,
35. Душмански една друга [дружините] ся прогонват и ся убиват, а от това може да ся разясни защо този народ [на шкипетари-те] слабо ся множи. Ч, 1871, бр. 20, 619.
МНОЖЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от множа и от множа се.
МНОЖЕСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. в съчет.: Множествено число. Грам. Граматическа категория при имената и глаголите, която показва, че става дума за повече от един предмет или от едно лице. Събирателното съществително име не представя форма за множествено число на името, с което означаваме единиците, които образуват сборния предмет: войник-войни-ци-войска, овца-овци-стадо, студент-сту-денти-студентство,.. и т.н. Л. Андрейчин и др., БГ, 61. Само в множествено число ся употребляват врата, кола, ножици, нощви (казват и нощва). С. Радулов, НГ, 34.
МНОЖЕСТВЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Многобройност. Миналата есен рекох да намина към смоленските езера.. Цялата работа приличаше на лагер от нашественици, които идваха, за да опърлят зелената трева, да изгълтат опечените меса и да си отиграят на карти. Тези неща може да са дребни, но аз се боя от тяхната множественост. Боя се от тяхното упорито повторение и превъплъщение. Н. Хайтов, П, 28-29. Разумът се издига от мно-жествеността на нещата към единното, от което са възникнали. Сл. Боянов, СК,
139. Кълбовидността на Земята, системата на Коперник, множествеността на световете,.. — всичко това е било обявявано за философски погрешно. Вселена 69, 157.
МНОЖЕСТВО, мн. -а, ср. 1. Голям брой живи същества обикн. хора, събрани на едно място. Цялото множество в църквата проследи и последното му движение, като че ли очакваше да чуе нещо от него,.., застанал там, размахал ръце над главите на всички, възторжен и зовящ към някакъв стар пророк. Д. Талев, ПК, 55. Това, което удари Пантелей в гърдите, в самото сърце,.., беше шумното, весело, празнично настроено множество. Тук се бяха насъбрали почти двете трети от населението на селото. А. Гуляшки, МТС, 56. В епохата на черковната и политическа борба има личности, заобиколени с ореола на светци,.. Някакви великани, които jce издигат над безименното множество. Й. Йовков, Разк. III, 97. Струва ми се, че някога е имало хора, които по-силно, по-искрено и дълбоко
