МНОГОЧИСЛЕН 600 многоъгълник
прил. Остар. Книж. Многоброен. А моят ум бе смутен от огнения трепет на духа божи, който пърхаше в мене, ала още не бе ме напуснал бясът на многочетни грехове, та рекох: — Господи! Нечист олтар избра ти. Н. Райков, КЦ, 110. Два прозорца са отвориха от палата. Оттам вапорите захванаха no-бърже да отиват към Терапия... Тука екнаха многочетни гласове за дългоденствието на Султана, на неговите министри и на бъл-гарский екзарх. СбПер. п II, 136.
МНОГОЧЙСЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който е с голям брой, от който има много, в голямо количество; многоброен. Около нас бяха само роби и тирани. Робите смазани, с голи ръце, тираните многочис-лени и готови да мъстят. Ив. Вазов, Съч. VII, 144. Гърмежите биле до такава степен многочислени, щото хората помислиле, че градът са зема с пристъп. Хр. Ботев, Съч. 1950, 4. Разни и многочислени причини са препятствували всякога за напредъка на цели человечески общества в разстояние на цели векове. Ч, 1870, бр. 6, 161.
2. В съчет със същ., които означават множество, група и под. Който се състои от голям брой или голямо количество еднородни неща, предмети, лица и др.; многоброен. Двама куриери един подир други пристигнаха от Панагюрище, с писма от военния съвет, с които ни известяваха да сме са завърнали по-скоро в селата им, защото многочислена турска войска и башибозуци,.., готвела са да нападне Панагюрище. 3. Стоянов, ЗБВ II, 144. Началникът,.., с особено задоволство посрещна многочислена-та дружина на буковския кмет, която по брой надминаваше всички избирателни групи, доведени от другите кметове. Т. Влай-ков, Съч. III, 126. Тряба да забележа, че женското население в Копривщица е по-многочислено от мъжкото. Л. Каравелов, Съч. II, 73. Като споменуваме за това ва-жно и похвално дело, ние не можеме да не изявиме своята дълбока скръб, че от нашата многочислена народност в Букурещ твърде малцина зеха участие в съставяни-ето на това дружество. Хр. Ботев, Зн., 1875, бр. 22, 33. По дебелите пасбища пасли многочислени стада от различни домашни животни. Г. Иошев, КВИ (превод), 39.
МНОГОЧИСЛЕНОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Отвл. същ. от многочислен; многоброй-ност. Не по-малко тежка беше защитата и на останалите позиции. И там бе същото. Превъзходството на врага във въоръжение и многочисленост правеше изхода на боя трагичен. Г. Караиванов, П, 42. Tue племена са българския и сръбския народи, които .. по своята уважителна многочисленост са обърнале вече на себе си вниманието на Европа. Хр. Ботев, Съч. 1929, 178. От най-напред те [славяните] бяха едно с готите,.., а най-подир съставиха як един съюз под името на българите, като запазиха пак своята самобитност, поради тяхната многочисленост. Т. Шишков, ИБН, 59.
МНОГОЧЛЕН м. Мат. Алгебричен израз — сума от краен брой едночлени; полином. Едночлените, от които е съставен един многочлен, се наричат членове на мно-гочлена. Алг. VII кл, 65.
МНОГОЧЛЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който се състои от много членове, много души. Той е работник като мене, беден занаятчия. Има само две ръце, няколко чука и една наковалня. С тях прехранва честно многочленното си семейство. П. Здравков, НД, 158. При no-други качества на баща му,.., Фотинов може би щеше да си умре мизерен абаджия в Самоков, с многочленна гладна челяд. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 617.
2. Който се състои от няколко члена, от няколко елемента. Той [законодателят] изучва неговите [на народа] нужди и,.., тогази той приготвя закона и го поднася на многочленни тела, в които пюй са разисква публично преди да стане закон на държавата. ДЗОИ (превод), X. Точка със запятая в славянския язик ся употребява за въпросителни,.., а сега у прос-вящения разделя членовете на многочленния период. Ив. Момчилов, ПСЕ, 175.
МНОГОШУМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Който е много шумен. Вървя по тротоара на многошумната улица и се заглеждам по витрините на магазините. Г. Белев, КВА, 293. Такъв многошумен център привличаше, особено в празнични дни, купове гости миряни. Ив. Вазов, Съч. XXII, 61. Кипеше животът, пъстрият многошумен живот на хилядите, десетките и стотини хиляди човешки тълпи, но аз бях чужд, случаен пришелец, който не можеше да живее и диша в далечната африканска земя. Сг. Кринчев, ЗР, 378.
МНОГОЪГЪЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който има много (няколко) ъгли. Влахът плесна с камшика по трепкащите гърбове на белите коне и файтонът отмина нататък, към кривото, многоъгълно площадче. Ст. Дичев, ЗС I, 578. Музикантите,.., се нареждаха в многоъгълната дъсчена беседка до казиното. П. Славински, МСК, 36. Спирално армираните колони имат обикновено кръгло или по-рядко многоъгълно (шестоъгълно или осмоъгълно) напречно сечение. X. Нисимов и др., С, 64. Само крепостните стени със своите заоблени или многоъгълни кули и някои по-високи сгради, обикновено храмовете, внасяли акценти в него [в римския град]. Т. Горанов и др., ПА, 21. Многоъгълна призма.
МНОГОЪГЪЛНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Геом. Геометрична фигура с много ъгли. Една геометрична задача се нарича задача за построение, когато в условието й са построени някакви геометрични обекти (точки, прави, отсечки, лъчи, многоъгълници). Матем., 1966, кн. 4, 10. Ако при
