МНОГОЛЕТНИК 585 МНОГОЛЪЧЕН
черква. Н. Бончев, Съч. I, 60. Молитвата на многолетиегпо се придружи с топовни гърмежи. С, 1894, бр. 1319,3.
МНОГОЛЕТНИК, мн. -ци, м. Рядко. Дълголетник.
— Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1973.
МНОГОЛЁТНИЦА ж. Рядко. Дълго" летница.
— Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1973.
МНОГОДЕТНО нареч. Остар. Книж. Като пожелание — за много години. Любез-ние, дядо Либене, ecu домочадки и чадца, здравствуйте, о, господи, многолетно! Л. Каравелов, Съч. II, 109.
МНОГОЛЁЩОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който е с много лещи. Многолещов обектив. Многолещова система.
МНОГОЛИК, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Който има много и различни образи, лица; многообразен. Поглъщаше го и го [Грашев] увличаше тази неспирна, многолика и многопосочни борба. Д. Фучеджиев, Р, 100. И в комедийните, и във фарсовите роли ... Сарафов бе не по-малко забележителен. Това се дължеше не само на таланта, но и на неговия многолик характер, на неговата разностранна личност. Ог. Грудев, ББ, 98. Това е улицата, в чийто вик / заслушва се живота многолик/и шеметен повлича пак оковите си тежки. Хр. Смирненски, Съч. I, 138. Изкуство, ум и хумор и каприз / избликват тук в единство многолико / и грация в спокойствие велико, и елегантна красота цъфтят. Ем. Попдимитров, СР, 118. Многолика тълпа. Многолика нужда. Многолика душа.
МНОГОЛЙКОСТ, -тта, мн. няма, ж. Поет. Качество на многолик; многообразное^ многообразие. Творческата индивидуалност на художника започва да се изгражда най-напред с непосредствените жизнени впечатления, дошли от безчислените срещи с многоликостта на тогавашната действителност. Е. Каранфилов,* Б III, 72. Качеството на талантите бе съвършено разнородно. Разнородни бяха те, защото се рооиха от многоликостта на племенния дух. Ст. Грудев, АБ, 163.
МНОГОЛИНЁЕН, -нейна, -нейно, мн. -нейни, прил. Който става, извършва се по няколко начина, който има много линии, посоки на изграждане, развитие и под. Многолинейна композиция на повестта. Многолинеен сюжет. Многолинеен процес. Многолинейно развитие.
МНОГОЛИНЁЙНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от многолинеен. Многолиней-ността на сюжета прави книгата интересна и богата.
МНОГОЛЙСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Многолистеш Слънчевите зари едва можаха да пробият тия много-листвени дървета и да озарят със светлината си ту к-там зелената равна морава.
Ил. Блъсков, ИС, 97. Това високо и прекрасно дърво [хлебното], което има много-листвена повършина, принося множество брашнени плодове, които, ако ги сварат, добиват вкус като пшеничен хляб. Знан. I, 1875, бр. 16, 252-253.
МНОГОЛЙСТЕН1, -тна, -тно, мн. -тни, прил. За растение — който е с много листа. О розе многолистний, / цвете благоуханно, / шипоче, цвете Ладино, / чтото цъвтиш най-рано! С. Зафиров и др., БГ, 24. Много-листна детелина.
МНОГОЛЙСТЕН2, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Индив. Който е с много листове, листа. Многолистни до тавана, / бе оставил пет романа / наш известен белетрист. Кр. Вълков, МО, 220. Многолистно тесто.
МНОГОЛИСТНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Бот. 1. Род водни растения с разположени последователно, събрани в прешлени или срещуположно листа и класовидни цветове в пазвата им. Myriophyllum. Над водната повърхност стърчат цветовете на много видове ръждавец, многолистник, водна чума и др. Д. Воденичаров и др., ЕБ, 32.
2. Вид растение от този род. Класовиден многолистник. Прешленест многолистник.
МНОГОЛИТРАЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Техн. За лек автомобил — който има раоотен обем на двигателя над 4 литра. В зависимост от работния обем на двигателя условно леките автомобили се разделят на: малолитражны (с работен обем от 0,6 до 2 л), многолитражни автомобили ( с работен обем — над 4,0 л). В. Вълев, ЕА, 10.
МНОГОЛЙЧИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Многообразие, многообразност; многоли-кост. Пред него се разкри света в неговата бурна красота, в неговото многоличие, в шеметната му пъстрота. Д. Немиров, КБМ, 30. Едва по-късно ние разбрахме, че за всяка стара култура противоречията в мисълта и творчеството са необходими етапи в търсенето на истината и са най-характерното в многоличието на един народ или на един човек. К. Константинов, ППГ, 211.
МНОГОЛЪЧ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Многолъчен, многолъчев. Носеше [логоте-тът] громадна цилиндрична шапка, която приличаше на монашеска калимявка, само че беше чисто бяла и над челото разкрасена с #ноголъча звезда от мънички рубинче-та. И. Вълчев, СКН, 285.
МНОГОЛЪЧЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Многолъчен, многолъч. Усетило живителния балсам на водата, животинчето отпусна многолъчевото си тяло и като дъхава майска роза затрептя с всичките си багри. Черемухин, ПД, 37.
МНОГОЛЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Който има много лъчи; многолъч, многолъчев. На капака е изобразена многолъчна звезда. П, 1978, бр. 2, 10.
