МНОГОКРАТНИК 584 МНОГОЛЕТИЕ
образуват смес... Отделянето на двете течности става по-пълно чрез многократно дестилиране. Ф X кл, 1951, 84.
2. Който е ставал или става някакъв много пъти. Многократна победителка. Многократен шампион.
3. Грам. За глаголи — който означава действие, повтарящо се, или извършващо се много пъти, често; многоактен. Неправилно е да се определят несвършените глаголи само като „многократни“ (напр, разказвам), а свършените като „еднократни“ (напр, разкажа). Глаголът „разказвам“ може да има не само многократно значение (често разказвам приказки), но и еднократно (сега разказвам приказка). БГ, 138.
МНОГОКРАТНИК, мн. -ци, м. Спец. Обикн. мн. По-големи по стойност мерни единици по отношение на основната единица. За измерване на по-големи разстояния си служим с многократниците на метъра: декаметър, хектометър, километър. Физ. VI кл, 7. Имената на многократниците обикновено се образуват, като пред името на основната мярка сложим гръцките думи: дека /10/, хекто /100/, кило /1 000/. Аритм. V кл, 12. Повърхнините измерваме с квадратния метър и неговите подразделения /../ и многократници (ар, хектар и квадратен километър). Планим. V кл, 9-10.
МНОГОКРАТНО нареч. 1. Много пъти, често, неведнъж. За да изследваме кое да е фи-зично явление, трябва многократно да го наблюдаваме при естествена обстановка. Физ. IX кл, 1965, 3. Многократно дохождали разбойници и обирали, и зажигали монастира, и человеци убивали. Неофит Рилски, ОМР, 39-40.
2. За означаване, че броят, количеството или степента на нещо е много по-голям от друго; много пъти, много повече. Потокът от болни,.., надминаваше многократно числото на оздравелите или умрелите. Д. Димов, ОД, 186. Венера се върти много бавно около своята ос и нейният „ден“ е многократно по-голям от нашия. К, 1963, кн. 7,
33. Те отхвърлили многократно превъзхождащия ги противник, но в окопа паднала смъртно ранена Виолета. Сл. Трънски, Н, 299. Подводните крила оказват многократно по-малко съпротивление на водата поради съвсем малкото си вертикално сечение. К, 1963, кн. 8, 22.
МНОГОКРАТНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от многократен; голяма повторяемост. Многократност на действието. Многократност на процесите.
МНОГОКРЙЛ,-а, -о, мн. -и, прил. Който е с много крила (в 1, 4 и 7 знач.). Сякаш многокрили призраци,.., се издигали от водата, а към тях летели озъбени чудовища с дълги ноктести ръце и се силели оа ги догонят. Всички тези видения се губели към свода. Н. Райнов, КЧ II, 20. В първите редове, за моя изненада, видях нашия Хреля,..
Другите се сливаха в една обща маса, образували от множеството си един човек с невъобразимо разноформен калпак, многопъс-тра антерия, много крила джилетка и многолика глава. Ст. Чилингиров, ХНН, 91. Малките салони, които са един или два, се отделят от централния салон, с обикновена многокрила врата или хармоника врата. С. Цонев и др., ВА, 53.
МНОГОКРЙЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. За врата, прозорец, гардероб и др. — който се състои от повече от две части, крила; многокрил. Двукатните прозорци могат да бъдат еднокрилни (с едно вътрешно и едно външно крило), двукрилни (с две вътрешни и две външни крила), трикрилни, четирикрилни и многокрилни. М. Тодоров и др., ТМСС, 319.
МНОГОКУПОЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който има повече от един купол. Многокуполна църква.
МНОГОЛАМПОВ, -а, -о, мн. -и, прал. За радиоприемник — който е с много лампи.
МНОГОЛЁНТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. За пътно платно — който е с много (повече от две) ленти за движение на превозните средства. Търсят се нови начини за очертаване на разграничителните линии при мно-голентовите пътни платна, за получаване на цветни асфалти. НТМ, 1961, кн. 12, 2.
МНОГОДЕТЕН, -тна, -тно, мн -тни, прил. Книж. 1. Който трае, съществува много години (лета); многогодишен. Гостите се чувствува-ха неловко, притесняваха се, не им идеше наум какъв разговор да подхванат. Като че ли зад тях не стоеше многолетно приятелство, а се бяха запознали едва вчера. А. Гуляшки, ДМС,
41. Трендафилът живее малко, но неговият майски живот има повече сладки минути, нежели многолетнопю съществование на върбата. Л. Каравелов, Съч. VII, 4. Клоните му [на дъба] бяха с малко шума, криви, чепати, раз-дърпани насам-натам от многолетната борба с бесните планински бури. X. Русев, ПЗ, 119. Я той [Паисий] фърли поглед любовен, приветен / към тоз труд довършен, подвиг многолетен, / на волята рожба, на бденето плод. Ив. Вазов, Съч. I, 188. Многолетен труд.
2. Остар. Обикн. за владетел — на който се пожелава дълголетие (многолетие). Патриарх же рече: Ей многолетний царю, ако найдох милост пред тебе, дарувай ми и тоя народ, който е сос мене. Хр. Павлович, Ц, 69.
МНОГОЛЕТИЕ, мн. -ия, ср. Книж.
1. Само ед. Дълголетие (Л. Андрейчин и др., БТР).
2. В православното богослужение — молебен за благополучие и здраве на видна личност (обикн. владетел) с многократно повторение на пожелание за дълъг живот („многая лета“). След многолетието на руския император, пяха молебен и за пастирите на българската
