МНОГОЛЮБЁЗЕН 586 МНОГОМАШЙННИК
МНОГОЛЮБЁЗЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който е много любезен (в 4 знач.); любим, обичан. — На ти Библията,.., на ти Софронието,.. И заедно с това хвъргаше една по една тия до вчера негови многолюбезни книги пред мене. Ил. Блъсков, ДБ, 42. Ща да гледам на бедна горлица, / коя кога затрие своего /сожителя многолюбезна-го, /то не седи више на зелена/млада ветва и коя е цветна. К. Огнянович, Ж А, 42-43.
МНОГОЛЮДЕН, дна, -дно, мн. -дни, прил.
1. Обикн. за място, пространство и др. — където има много хора, люде. Пътищата извън града също бяха многолюдни. Пешаци, волски коли, каруци се стичаха към града. В. Геновс-ка, СГ, 328. Вечерта у Рашич се събра многолюдна седянка. Надойдоха много девойки. Сл. Трънски, Н, 74. Това е улицата — улицата многолюдна, / която киска се и плаче / чрез хилядите минувачи. Хр. Смирненски, Сьч. I, 138. Този град, като местопребивание на двора и средоточие на управлението, привлекъл отсекъде преселенци и скоро станал твърде многолюден. Н. Михайловски, РВИ (превод), 290. Азия е най-голямата от трите суши на стария свят, йоще и най-многолюдната. Ив. Момчилов, 3,48.
2. Който се състои от много, от повече хора; многоброен. От най-многолюдното някога семейство в селото,.., са останали само двама старци. СбАСЕП, 149. Трудеше се от зори до мрак за многолюдното си домо-чадие, шъташе в къщи,.., шиеше дрехите ни. Ние бяхме трима братя и една сестричка. А. Каралийчев, С, 306. И тази година цялата многолюдна челяд — синове, снахи и внуци — работеше по спахийските земи, а ето хамбарът беше празен. Д. Линков, ЗБ, 76. Отвъд тая река е Дакия, която е заобиколена,.., с високи гори,.., и от извора на река Вистула е безмерни пространства живее многолюдний народ виниди [винди]. Г. Кръстевич, ИБ I, 53.
МНОГОЛЮДИЕ, мн. (рядко) -ия, ср.
1. Качество на многолюден; многолюдност. В тези дни, дните от края на 1860 година, тук [в метоха] е особено оживено, събрание следва събрание. С шума и многолюдието си сборищата наподобяват санкюлотски-те манифестации, сякаш българското „трето съсловие“ се готви да напада стоящата редом патриаршия, своята Бастилия. Т. Жечев, БВ, 103-104.
2. Събир. Много хора (люде) заедно. На-електризирана, тълпата почна да се вълнува и да протестира в себе си с тихия невнятен протест на многолюдието. Ст. Чи-лингиров, ХНН, 99-100. Ентусиазмът,.., ба-вно се повдигаше. Липсуваше поривът на народната страст, липсуваше радостта на тържествующите революции, това мис-тическо чувство на оптимизъм, което създава упоението на многолюдията в историческите дни. С. Радев, ССБ II, 13.
МНОГОЛЮДНО нареч. 1. Като сказ. опред. Означава, че някъде има много хора. Там почти през целия ден беше гъмжило от домакини, млади и стари жени с чанти, с мрежи в ръце. И сега пак беше многолюд-но там [на пазара]. Б. Болгар, Б, 222. Минаха младежи и хвърлиха позивчета, сетне за-плющяха знамена и изникна гора от плакати — и една възбудена тълпа заля булеварда. Изведнъж там стана шумно и много-людно. СбЦГМГ, 428. На плажа беше още по-многолюдно, а слънцето вече пламтеше високо в бледата синева. Е. Манов, БГ, 47.
2. Остар. С много хора. Намери едно пристанище безопасно, при което имаше въздигнат от диваците един доволно голям градец, населен многолюдно. П. Кисимов, ОА (превод),
142.
МНОГОЛЮДНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Качество на многолюден; многолю-дие. Училищната многолюдност всякога плашеше Живка; и сега, като стигна до ъгъла на училището, той се поспря и се ослуша. И. Волен, БХ, 153. Той бе [конгресът на славистите] величествена манифестация на славистичната наука — както по мно-голюдността си, така и по богатството на докладите и важността на темите. ЛФ, бр. 38, 1. Столицата на страната [Сенегал] и неин най-голям град, пръв по многолюдност в цяла Западна Африка, е Дакар. Л. Мелнишки, С, 46.
МНОГОЛЮДСТВО, мн. няма, ср. Остар. Книж. Многолюдност, многолюдие. Село Банско има первенство на всичката каза заради многолюдството му. Неофит Рилски, ОМР, 1. Други един [писател] от 14-ти век казва за блъгарската земля, че тя по многолюдството си е надминувала много други страни. М. Дринов, ППБН, 89.
МНОГОМА неизм. Остар. Книж. Мнозина, много. Противоп. малкома. Знам, че многома в мен виждат въплощение на злото. Сг. Михайловски, СБ, 90. Той знай, че многома от тия / съблекли са войскарската носия. К. Христов, ЧБ, 235. Многома от нас питат какво ново отсреща? Как отиват работите? Но малкома и твърде малкома има, които не си дават труд, за да размислят като хора какво трябва да стане. ДЗ, 1868, бр. 25, 93. Критиката в границите на предмета сякога е полезна и за по-многома, отколкото само за критикуемий. У, 1870, бр. 31.
МНОГОМАШЙНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Обикн. в съчет. Многомашинно обслужване. Обслужване на две и повече машини от един работник (работничка), обикн. в текстилното производство. Много предачки преминаха на многомашинно обслужване.
2. Който е свързан с този начин на работа. В предприятието работят многомашинни бригади, където всяка една работничка обслужва няколко автоматични стана.
МНОГОМАШЙННИК, мн. -ци, м. Ра
