МНОГОЗНАЕН 581 МНОГОЗНАМЕНЙТ
Шекспировата мисъл е подхваната от сим-фоничната многозвучност на музиката на Шостакович. ВН, 1964, бр. 3878,4.
МНОГОЗНАЕН, -и`йна, -айно, мн. -ай -ни, прил.. 1" Рядко. Неодобр. Който говори много, като изтъква знанията си или мнението си, който поучава. Даскал Яким разбира по-добре от тебе де трябва да бъдеш, не бъди многознаен. Ив. Вазов, Съч. X, 173.
2. Остар. Книж. Който има много знания; учен, умен. Такива подобни, нам още неизвестни, тайнства на природата има много, които ще възпалят желанието ви, любезни мои деца, да искате да станете многознай-ни и много работи да издирите. П. Киси-мов, ОА (превод), 32-33.
многознАец, мн. -айци, м. Рядко.
Миогознайко, многознайник. От сиромашията ли, от какво ли, не се излизаше на глава с тях: едни такива непокорни, упорити и многознайци. Цв, Минков, M3, 8.
МИОГОЗНАЙКО, -то, мн. -вци, м. Разг. Неодобр. Човек, който говори много, като изтъква знанията си или мнението си, който поучава; многознайник, многознайковец. Личо 1цеше на свой ред да попита тоя миогознайко:
— Ами ти бе,.., я ми кажи какво значи тая дума [РМС] де? К. Георгиев, ВБ, 52.
МНОГОЗНАЙКОВЕЦ, мн. -вци, м. Разг. Неодобр. Миогознайко, многознайник. Навъдили се едни многознайковци и мързеливци — на приказки не мож им излезе насреща, а на практика — лежат на гърба на другарите си. Ст, 1963, бр. 924, 1.
МНОГОЗНАЙНИК, мн -ци, м. Разг.
1. Неодобр. Миогознайко, многознайковец. Около такива хора вечер край огньовете се трупаха селяците. Всички тия многознайковци бяха взели дял в някой от Самуиловите походи на юг и повечето бяха ходили само до Лариса. А. Дончев, СВС, 761. Туй бе някакъв горд, съзнателно откровен и подчертано амбициозен многознайник, който се смята изпратен от съдбата да бди над българската книжнина. М. Кремен, РЯ, 570.
2. Човек, който знае много, има много знания.
— Я какъв многознайник си бил, пък и хубаво си можел да говориш — каза тя, като излезе от кухнята по чехли и го изгледа с весело любопитство. Ем. Станев, ИК III и IV, 368. Цяло лято многознайникът старец прекара в Хи-лендар. Прочете старите ръкописи, разпитва братяпш, всичко каквото научи — записа го на книга. А. Каралийчев, ПГ, 116.
МНОГОЗНАЙНИЦА ж. 1. Разг. Неодобр. Жена, която говори много, като изтъква знанията си, мнението си или информираността си. Пък дотърчава у нас Стое-ница, кумица jчи е, една устата, една много-знайница. И. Йовков, ВАХ, 113. А пък жена му,.., е такваз многознайница, каквото рече вкъщи, то трябва да стане. Т, 1881, кн. 2, 22. — Величке ма, ти къде ме водиш? Пак лелина й Величка, тази многознайница. — Хайде, хайде, не се занасяй — уж не знаела: на хорото! Г. Райчев, ЗК, 151-152.
2. Остар. и диал. Жена, която знае много, има много знания. Вещиците се наричат от народа различно: магесници, бродници,.. Наричат се още многознайници, понеже много знаят. БР, 1931, кн. 6, 205. Ах коя ли запалница, коя ли многознайница вещица тя [те, тебе] излъс-ти. Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн. 14,35.
МНОГОЗНАЙНО. Индив. Нареч. от многознаен. — Онова дето играхме беше трагедия... Моята роля беше трагическа роля... — обясни многознайно господин Фратю. Ив. Вазов, Съч. XXII, 118. Ти на-празно търсиш, байно, / на поезията клупа / и четеш ми многознайно / дисертация не глупа. Ив. Вазов, Съч. III, 17.
МНОГОЗНАЙНОСТ, -TT&, мн. няма, ж. Рядко. Многознайство. Имаше и такива, които се налагаха с природните си дарби — с красноречието и голямата си памет — и блестяха с привидната си, дилетантска, но ослепя-ваищ многознайност. М. Кремен, РЯ, 311.
МНОГОЗНАЙСТВО, мн. няма, ср. Отвл. същ. от многознаен; многознайност. Михал се осмели да му каже, че ако няма вода, имаше преспи татък,..; но Тодор го изруга така немилостиво за неговото многознайство, щото клетият Михал не отвори уста вече. Ив. Вазов, Съч. XV, 93.
МНОГОЗНАЙСГВУВАМ, -аш, несв., не-прех. Индив. Говоря много, като смятам, че много зная и се стремя да изтъкна своите знания или мнение; философствувам. — Се мно-гознайствувате вие, младите. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 40.
МНОГОЗНАМЕНАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. 1. Който подсказва нещо, дава възможност да се направи някакъв извод; многозначителен. Такива щастливи събития са многознаменателни за творческата способност на един народ и са залог за успех... Аз сявга се радвам в такива случаи. Ив. Вазов, НП, 193. До мене достигваше ясно само откъслечният смях, многознаменателен като подмигванията. Ст. Чилингиров, ХНН, 126.
2. Остар. Който е с голямо, важно значение. Ето тъкмо по туй многознаменател-но време от нашето минало се извършил разгромът на младата църковно-словенска писменост върху моравско-панонска почва. Пряп., 1903, бр. 26, 2. Подир / .. / дъжд, град,., и силни землетресения ся благораз-творява и прочистя въздухът,.. Това също ся очакваше и от многознаменателната Кримска война. ДЗ, 1868, бр. 16, 62.
МНОГОЗНАМЕНАТЕЛНОСГ, -тгй, мн. няма, ж. Остар. Книж. Многозначителност.
— От Сг. Младенов, Етимологичен и правописен речник..., 1941.
МНОГОЗНАМЕНЙТ, -а, -о, мн. -и,
