МНОГОЖЕЛАН 580 МНОГОЗВУЧНОСТ
23. Дядо Блажо Тафрата беше изтърсак на майка; многож е бивал палич на младост при несретни години на суша, когато се гони змея. А. Страшимиров, А, 13.
— Друга форма: многйж.
МНОГОЖЕЛАН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е много, силно желан. На прага къщен ги присреща стар стопанин и тям отговаря: — Добре доите, добре дошле, многожелани гости. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 100. Тя задъхана,.., зачете бързо, а ръцете й треперяха, като държаха многожеланото писмо. Ив. Вазов, Съч. XII, 72. Това прилича на наказанието на Тантала; да има человек пред очите си една широка непозната земя, да иска да са приближи до нея и да не може да изпълни многоже-ланата си цел! Ч, 1875, бр. 5, 208.
МНОГОЖЁНЕЦ, мн. -нци, м. Мъж, който е в интимна връзка с повече от една жена. Мъжът е по природа многоженец, но той може да обича само една. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 318.
МНОГОЖЕНСТВО, мн. няма, ср. Форма на брак, при която един мъж е свързан с повече от една жена; полигамия. Той започна да му изрежда кой по колко жени е водил. — Мижо Сали, та това е ... направо многоженство! Б. Несторов, АР, 50. Между кафрите бракът ся има на почет. Между тях обаче владее многоженството и няма никой определен закон по колко жени може человек даземе. ИЗ, 1874-1881, 182.
МНОГОЖИЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Обикн. за кабел, проводник — който е съставен от няколко жила. На горния край на порцелановата тръба е натъкната изолационна запушалка, през която минава многожилен проводник. А. Начев, ЕС, 55.
МНОГОЖЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. За електрически проводник — който е съставен от няколко жици. В зависимост от устройството на жилото проводниците се делят на едножични (масивни) и многожични. Л. Куцаров и др., Ел. XI кл, 1965, 38. Проводниците биват за ниско и високо напрежение. Те са многожични, вънишо са добре изолирани, особено тези за високото напрежение. Гр. Тимчев и др., УВА, 106.
МНОГОЗАБОЕН, -ойна, -бйно, мн. -ойни, прил. Само в съчет. Многозабойна система. Спец. Начин за разбиване на въглищни и скални пластове чрез едновременно зареждане с взривно вещество на няколко места. Работата е само в добрата организация на труда. При многозабойната система хората работят обикновено на два забоя и докато едните подкопават и бомбардират първия забой, другите товарят на втория забой. РД, 1950, бр. 208, 2.
МНОГОЗАБОЙНИК, МН. -ЦИ, М. Рядко. Миньор, който работи по многозабойната система.
— Рус. многозабойчик.
МНОГОЗАСЛУЖИЛ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който има големи заслуги, извършил е много в определена област. Никоя друга професия у нас не е дала толкова литературни работници, колкото е даао учителството. Учители са били усърдните и многозаслужи-лите литературни изследвани,..: Дим. Маринов, Дим. Мишев,.., В. Пундев... Ив. Богданов, СП, 38. Преминалата година някои от учителите в крайдунавските места из отечеството ни, повдигнати от желание, за да ся оздрави бъдещето на нашето бедно, а многозаслу-жило учителско съсловие във всяко отношение на народното ни добро, събираха ся в Русе, за да размислят на кой начин би могло да ся състави учителско дружество. Лет., 1872,
257. Многозаслужил деец Многозаслужил диригент.
МНОГОЗВЁЗДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Поет. Който е с много звезди. И в полупрозирна тма на многозвездно небе се издигна — .. — кървава звезда с дълга сърповидна опашка. Н. Райнов, КЦ, 25. Във веселие и божевни песни / зайде слънце и нощ многозвездна / донесе ми тишина на земя. Ч, 1871, бр. 16,486.
МНОГОЗВУЧЕН, -чно, -чно, мн. -чни, прил. Който е съставен от много звуци. Целият оркестър затихваше в многозвучни акорди, за да се чуят трелите на флейтата
— славеят, който кърши чуден глас. П. Сла-вински, МСК, 38. Прелитането на ята чайки в бели подвижни оолаци и сгъстен многозвучен крясък, напомня приближаването на Стокхолм. Кр. Белев, 3, 22. Гласът му е с тембъра на селски син на труда,.. — без многозвучни отсенки, но бодър. 3. Сребров, Избр. разк., 226. Лежах и потъвах упоен в благодатта на земята и тихият й, многозвучен глас ме обви с лекота. Г. Крумов, Т, 58.
МНОГОЗВУЧИЕ, мн. няма, ср. 1. Качество на многозвучен; многозвучност. Тя [поезията на Веселин Ханчев] въздействува със сгъстената си лаконична и мъжествена образност, покорява с многозвучието и звънкостта си. ВН, 1962, бр. 3268, 4.
2. Едновременно звучене на няколко самостоятелни мелодии; многогласие, многозвучност, полифония. Като сравнявал едно-гласните мелодии от пиеските за цигулка и от маршовете,.., с отделните гласови партии на черковния хор, Добри Христов разбрал, че красивото многозвучие, което се получавало при хоровото пеене съвсем не е случайно. Ст. Грудев, ББ, 11.
МНОГОЗВУЧНО. Нареч от многозвучен. Поетът гледа на света от равнището на богатия си опит и със зрелия поглед, който вниква дълбоко в нещата,.., претворява ги богато, многозвучно. ВН, 1964, бр. 3865,4.
МНОГОЗВУЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Многозвучие. Полифонията на
