МНОГОЕЗЙЧИЕ 579 многож
край многобройните и многоезични изповедници и вижте жени коленичили шепнат тихо своите грехове на ухото на важни изповедници. К. Величков, ПССъч. III, 74-75. Любезният мюдюрин изказа готовност да ме придружи до града. Но аз си имах причини —.. — самичък да се поскитам.., придружен от моя преводач, един смел бошняк, но и многоезичен. Пряп., 1903, бр. 85, 3.
3. В който се говори на много езици. Един от връхните моменти в неговия неспокоен живот е посещението на Констанц, където по време на историческия събор в тоя град идва начело на многочислена, многоезична, многоцветна по облеклото си делегация от Източна Европа. Ем. Георгиев, ТВ I, 208. В неговата [на император Карл] многоезична империя „слънцето никога не залязвало“. А. Бешков и др., ИГ, 74. Значи, сичките други народи от тая многоезична страна, насилствено са турят в една нация [маджарската] идеално неразделна. НБ, 1877, бр. 60, 233. Каква влиятелна сила на человеците той [Ани-бал] обладавал, туй най-добре са доказва от неговата безпримерна власт на человеците над пъстрата и многоезична армия, която никога, даже в най-трудните обстоятелства не са подигала против него. Н. Михайловски, РВИ (превод), 225.
МНОГОЕЗЙЧИЕ, мн. няма, ср. Качество на многоезичен. Московският конгрес на славистите имаше още една интересна особеност — многоезичието: на него бяха приети като официални всичките славянски езици плюс основните европейски езици. ЛФ, 1958, бр. 38, 1. Мъничка е още Марийка, а говори пет-шест езика, наследила щастливо многоезичието на баща си. Хр. Бръзицов, НЦ, 324. Откъм Кушир се понесе внезапен гмеж, който наподобяваше ту жужението на разтревожен пчелин, ту глъчката на разтурван пазар,.. Той се възземаше изново, заплющяваше из въздуха с пъстрите звуци на многоезичието и вниса-ще тревога. Ст. Чилингиров, ХНН, 90. Никнат княжества, събрани често около наречия. А църквата се бои от многоезичието, което разбива концепцията,.., че всички са братя. Б. Болгар, ЦД, 127. • Обр. В многоезичието на света / познавам твоя глас./ Понякога се блъска в път-ната врата, / понякога се втурва във сърцето ми. Д. Габе, С, 210.
МНОГОЕТАЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. 1. Който е на много етажи, обикн. повече от пет. Най-сетне Борис излезе от тоя грозен квартал и стигна до складовете. Това бяха големи, многоетажни постройки. Д. Димов, Т, 30. Никнат четири, пет и шестетажни и многоетажни кооперации и — надрипнали битовия дребосък — надпреварват се с рунтавите била и върхове. Н. Хайтов, П, 295. Многоетажно застрояване. • Обр. Над океана и особено над далечния и невидим бряг през деня израстваха мощни, бели купести облаци — многоетажни, заобиколени със закръглени кули. Д. Богданов, ТА, 33.
2. В който има сгради на много етажи. Промишлени предградия, многоетажни жилищни квартали, районите на двуетажните къщи вили с много паркове и градини преминават към центъра с широки булеварди и високи сенчести дървета. Т. Кюранов, АП, 10. Кулминацията на Букурещ не е в някакви нови пищни, претрупани с украшателство дворци. Не е в някакви небостъргачи. Тя е в слънче-востта, в лекотата и в красотата на многоетажния център. ВН, 1961, бр. 3106,4.
3. Спец. Който се състои от много части във вертикална посока, който е съставен от повече от две части една над друга. Многоетажна рамка се получава от поставени една над друга, здраво свързани помежду си няколко едноетажни рамки. Обикновено многоетажните рамки са с много отвори и по-рядко с един отвор. X. Кисимов и др., С, 188. През седемдесетте години на XIX в. получиха разпространение многоподовите или многоетажни пещи с ръчно разбъркване. В. Баум и др., МП, 946. Многоетажни рафтове.
МНОГОЕТАЖНО. Нареч. от многоетажен; на много етажи. Най-напред гаражи ще започнат да се строят вътре в града, включително и в централните зони. Те ще се строят многоетажно и на подходящи места. ВН, 1962, бр. 3249, 2.
МНОГОЕТАЖНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Спец. Отвл. същ. от многоетажен. Чрез комбиниране на двата принципа — много-етажност и механично движение на греблата — е създадена към края на миналия век многоподовата пещ с механично разбъркване. Цв. Петков, М, 104.
МНОГОЕТАПЕН, -пна, -пно, мн. -пни, прил. Който се състои от много етапи, който се осъществява в много етапи. Оперативното лечение е многоетапно и трае продължително време. Ц. Михов и др., КП, 35. Динамичното програмиране е математическа дисциплина, която решава задачата за оптимално многоетапно управление на системите. Матем., 1956, кн. 5, 5-6. Многоетапен процес. Многоетапно строителство. Многоетапно състезание.
МНОГОЕТАПНО. Нареч. от многоетапен; в, на много етапи. Строителството на големия комплекс не може да стане изведнъж, а ще се извърши многоетапно.
МНОГОЕТАПНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от многоетапен. Многоетап-ност на строителството.
МНОГОЖ нареч. Остар. Книж. Много пъти, неведнъж, нееднократно; многажди. — Ах, не знаеш ти, че многож ходих в гората при големия дъб... Не знаеш, че веднъж дадох знака и сама се уплаших — тъй гроз-но стана от грозния вик. П. Спасов, ГЛЗЗ,
