многогодйшно 578 МНОГОЕЗИЧЕН
кое е дало основание на учените, излизайки от тъмните глъбини на ядрото, след многогодишни лутания из неговите лабиринти да обявят тържеството, че хромозомите се състоят от нуклеопротеиди. Хр. Одисе-ев, ТН, 67. Многогодишна борба. Многого-дишна раздяла. Многогодишни изследвания. Многогодишни наблюдения.
2. Който е от много години; отдавнашен, стар, дългогодишен. Тоя многогодишен часовник отдавна беше изслужил службата си. Ив. Вазов, Съч. XXVV, 31. Скоро навлязохме в тъмна вековна гора и пътят ни сега минаваше върху меката постеля на многогодишната шума, натрупала се под дърветата. М. Гръб-чева, ВИН, 296. Старата казваше: — Чадо, многогодишната опитност мя е направила разумна. Аз съм видяла и прекарала много работи на този свят. Т. Икономов, ЧПГ, 99. Многогодишен опит.
о Многогодишни растения (култури). Бот. Растения (треви, полухрасти и всички храсти и дървета), които живеят повече от две години. Отглеждането в продължение на две-три години на смес от многогодишни бобови растения (детелина, люцерна и други) с треви (..) се отразява извънредно бла-готворно върху почвата. ОФ, 1950, бр. 1826, 2. Макар че ментата е многогодйшно растение, у нас тя се отглежда като едногодишно. РД, 1950, бр. 7, 3.
МНОГОГОДЙШНО нареч. Книж. Дълго, продължително, дългогодишно. За да успеят и напредят таквизи народополезни извори [вестници], за да могат да съществуват мно-гогодишно.., известно, че трябва такива извори животодателни да бъдат поддържани и подкрепени. ДЗ, 1867, бр. 3,12.
МНОГОГРАНЕН1, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар., сега поет. За дърво, храст — който е с много грани, клони; клонат, разклонен, многогранест. • Обр. Днес под съня ти многогранен / един народ се подслони, / и търси в погледа ти странен / забравата за тежки дни! Т. Траянов, Съч. III, 18.
МНОГОГРАНЕН2, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. В съчет.: Многогранен ъгъл.
Многостенен ъгъл. Ако ся срещнат повече от три плоскости в една точка, то неопределената част от пространството, която остава между тях, ся нарича изобщо многогранен ъгъл. И. Гюзелев, КЕГ (превод), 115.
— Рус. многограннмй.
МНОГОГРАНЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар., сега поет. За дърво, храст — който е с много грани, клони; клонат, разклонен, многогранен1. По оттатъшната пътека върви млад човек и маха отпуснати ръце. Дано не я види. Харитина се крие зад дъне-ра на многогранеста круша, дорде отмине момъкът. А. Каменова, ХГ, 229.
МНОГОГРАННИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар. Многостен. Пространството, ограничено от всички страни с площи, нарича ся многогранник. В. Груев, Г, 40. Част от пространството, заградена от всички страни с многоъгълници, ся нарича многогранник. И. Гюзелев, КЕГ (превод), 116.
— Рус. многогранник.
МНОГОДЕТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който има много деца, обикн. три и повече. Многодетна майка. Многодетно семейство. Многодетни родители.
МНОГОДЕТСТВО, мн. няма, ср. Рядко. Раждане и отглеждане на много деца, обикн. три и повече. Поощряване раждаемостта и многодетството.
МНОГОДНЕВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който трае, съществува или продължава много дни. Не може да се опише тъгата на всички ни, когато, подир многодневно пътуване по Средиземно и Червено море, параходът ни изфърли на песъчливия арабски бряг. Ив. Вазов, Съч. VII, 179. За огромната армия на тази държава [Персия], намираща се почти винаги в много-дневни походи, са били необходими значителни запаси от вода. ВН, 1961, бр. 3167, 4. Тия постни дни, един след друг следующи, съставляват многодневен пост, а ако ся състоят из един ден и тогава е еднодневен пост. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 271.
2. Който се отнася до много дни, до по-дълго време. Многодневни запаси. Многодневни разходи.
МНОГОДОКАЗАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Който доказва във висока степен нещо; убедителен. Доколкото помня, многодоказателните улики на неоспоримото престъпление бяха тия. Ив. Вазов, Съч. IX, 201.
МНОГОДУМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Остар. Книж. Приказлив, бъбрив, разговорлив, многословен; многоречив. Тя бе весела, сладкодумна и разговорлива или многодумна жена. Т. Влайков, Съч. III, 218. По-добре да живееш у една пустиня, а не с жена многодумна, гневлива и крамолница. У, 1871, бр. 16, 255.
МНОГО ДУМНИЦА ж. Остар. Книж. Жена, която много говори, приказва, бъбри; бъбрица. Ако ли е пак [майката] някоя сприхава, гневлива, многодумница и да крещи,.., то несумнено, че и децата колкото и да бъдат естествено добри, развращават са. У, 1870, бр. 2, 21.
МНОГОЕЗИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е на много езици. Дамите прошу мяха с роклите си; звън на чаши,.., оправяне на рокли и многоезичен говор. Д. Добревски, БКН, 160. Погледни ги [младежите] —/ в косите различни, / и в очите / различни са те, / ала в думите / многоезични/една мисъл/и дух /се чете... Хр. Радев-ски, П, 91. Многоезичен речник.
2. Който говори много езици. Минете по
