МНОГОГЛАСИЕ 577 МНОГОГОДИШЕН
даваха много гласен тропот по дъските. Ил. Волен, БХ, 155. Многогласното нестройно ехо на сраженията, на краткотрайните свирепи ариергардни схватки, на острите сблъсквания не прекъсваше нито за миг. II. Вежинов, ВР, 253. // Поет. Който е богато нюансиран, с широк обхват на звукове (гласове), интонации; изразителен. „06-лажванията“ са познати и във византийската литература. Но Климент докосва с тях благоговейно лицето, очите, зениците на своя. учител, онова, вече изтляло тяло, раздало на славяните всичките си сили: многогласният език е отпъдил духовния им мрак,.., ангелозрачните му зеници са очистили сърдечната им слепота. Н. Дра-гова, КО, 64. Когато слънцето захождаше и славеят от храстите изви своята много-гласна песен, паякът довършваше своята вечеря. Ламар, ГМ, 21. • Обр. В многоглас-ната душа на Герго живееха сякаш душите на цяло едно село от близки. Ст. Даскалов, СЛ, 453. То [изкуството] е всичко това, озвучено от пулса на живот непогасващ, на живот многогласен, на живот, който носи чертите на вечност. В. Раковски, ППС, 55.
2. Муз. Който е предназначен за много гласове или се изпълнява от много гласове (в 3 знач.). И в продължение на много години той [Ф. Кутев] упорито търси своя, българска, изградена върху мелодичните особености на народната ни песен много гласна обработка на песента вместо обикновеното „хармонизиране“. ВН, 1953, бр. 303, 4. Инспекторът, лишен от всяко чувство за красота, за многогласно пеене, не разбирал, че децата не се „гонят“, а пеят по-различ-но, защото пеят на два и три гласа. Ст. Грудев, ББ, 14. До XI в. музикапш била едно-гласна. Народните певци обаче умеели да пеят и многогласно. Появили се първите многогласии произведения, с което било поставено началото на многогласната музика. Пеене IX кл, 59. В празник посещаваше катедралата. Там, освен певците от аналоя, от балкона пееше многогласен хор — така звучно, сякаш я понасяше върху крилата на мелодията към небето. В. Геновска, СГ, 169.
3. Муз. Който се отнася до многогласие; по-лифоничен. Оригиналните двугласни напеви,.. показват интересно развитие на едно многогласие. Естественият път на това многогласно развитие се прекъсва от влиянието на западноевропейската и руската музика. Пеене VIII кл, 51.
МНОГОГЛАСИЕ, мн. няма, ср. 1. Муз. Едновременно звучене на няколко самостоятелни мелодии; полифония. Оригиналните двугласни напеви, които намираме в различни краища на страната ни, показват интересно развитие на едно самобитно многогласие (полифония). Пеене VIII кл, 51. • Обр. Нощ! Тиха, безкрайна провинциална нощ! Който не те е изживявал от ранна вечер,.. само той не е чувал говора на тишината, не се е опивал от вдъхновеното слово на мълчанието, завшпийствувало в гърдите ни с многогласието на нашите безсънни чувства и мисли. Сг. Чилингиров, ПЖ, 24.
2, Остар. Мнозинство, вишегласие. На другия ден от пристигането му.., законодателното събрание с пълно многогласие го избра за член от втория конгрес. С. Бобчев, ЖФ (превод), 100.
3. Истор. Изразяване на различни мнения; разногласие. Той [Бенковски] чакаше да утихнат страстите,., във всеки случай не пропусна от време на време да покани депутатите да се споразумеят, заищгпо многогласието и философските фрази са лукс за гръцката камара, а на бунтовните събрания прилича повече практичен разум. Л. Сгоянов, Б, 73.
МНОГОГЛАСНО нареч. Муз. 1, На много гласове; многогласово, полифонично. До XI в. музиката била едногласна. Постепенно под влияние на народното изкуство и църковната музика започнала да се изпълнява многогласно. Пеене IX кл, 59.
2. Прен. Многозвучно, многообразно, разнооб-разно. През прозореца Василена видя няколко звезди, чу как; щгъсто, многогласно подсвир-ваха щурци. И. Йовков, АМГ, 106. В клоните хиляди птичи гласове се смесваха в такава сложна, звънтяща, игрива плетеница, че се получаваше чувство, като че това е някаква омагьосана гора и самите листа многогласно звънтят, пеят в ясната утрин. О. Василев, Т, 93. И в природата, както и при хората, животът звучи многогласно и в пълен тон. Г. Цанев, СИБЛ, 293.
МНОГОГЛАСНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на многогласен; многогласие.
— Ст. Младенов, Етимологичен и правописен речник..., 1941.
МНОГОГЛАСО. Поет. Нареч. от много-глас; многогласно. Клепалото не преставаше да бие,.., и колкото и да бяха тихи, меки звуците му, те се носеха над селото, многогласо отекваха по околните височини. Д. Талев, И, 516. Вардарски я [тамбурата] окачи на стената., и като се удари тя в твърдата стена — цяла иззвънтя, продължително и многогласо. Д. Талев, ПК, 78.
МНОГОГЛАСОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Многогласен (в 1 знач.); многоглас. Той изви волана и изрита спирачкапщ чу се воят на гумите и многогласово блеене. Й. Попов, ИЖП, 30.
МНОГОГЛАСОВО Рядко. Нареч. от многогласов; многогласно, многогласо.
МНОГОГОДЙШЕН, — шна, -шно, мн. -шни, прил. 1. Който съществува или продължава, трае много години; дългогодишен, дълготраен. Защо е така умилителна въздишката, която изпущаме при виждането, след многогодишно отсъствие, мястото, дето са изтекли няколко светли часове на нашата юност. Ив. Вазов, Сьч. XI, 26. Ето
