МНОГОВРЕТЁНЕН 576 МНОГОГЛАСЕН
но то си дохождание и многовременното си пребиваване в тая страна на Македония Нако познаваше и се сношаваше с по-първи-те,.. и по-важните личности на всичките македонски градове и по-главни села. К. Шапкарев, МЖБМ, 50. Колко обичен бе той [Юда] на народа, показа са от плачовете и риданията на погребението му и от многовременното жалеяне на съгражданите му. Н. Михайловски, ССИ (превод), 99.
МНОГОВРЕТЁНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Обикн. за машина — който има много вретена (в 3 и 4 знач.). Многовре-тенна бормашина.
2. Който се отнася до машина с много вретена. Многовретенно обслужване.
МНОГОВРЕТЁННИЧКА ж. Рядко. Работничка, която обслужва предачна машина с много вретена.
МНОГОВРЪХ, -върха, -върхо, мн. -върхи, прил. За планина и под. — който има много върхове. На юг мечтателно се издигаха предните вериги на Стара планина — сини, многовърхи, пълни с тайни. Ил. Волен, МДС, 65.
МНОГОГЛАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с много глави. Спомням си древния мит за земята Хея, която станала жена на небето Уран и родила най-напред страшните сторъки и многоглави исполини. Н. Стефанова, РП, 87. Като основна тема в повечето от релефите е така нареченото „Дърво на живота“ — .. Понякога в основата му се изобразява змей или многоглава ламя, олицетворение на победените зло-творни сили. Отеч., 1977, кн. 11, 19. • Обр. И Родопите са тук, зад дълбоката клисура на Места, и Рила е на един хвърлей отвъд Разлог — но и тя дори изглежда плоска и обикновена пред Пирина, който виши на възбог своя многоглав купол от мрамор, сняг и мури. Н. Тихолов, ДКД, 215. — Шар високи, многоглави. / — Вило, кой го тъй накичи/с преспи, канари, дъбрави? Ив. Вазов, Съч. IV, 137.
МНОГОГЛАГОЛЙВ, -а, -о, мн. -и,
прил. Старин. Многословен, многоречив, велеречив. Когато други многоглаголиви оратори срещаха неуважителна глъчка или равнодушие по банките,.., появяването Пу-цово на трибуната въдворяваше тишина и събираше всичките внимания. Ив. Вазов, Съч. X, 77. Последният навей е повлиял неблагоприятно не само на външната художествена форма на разказите му,.., но е похабил и езика му, направил го е небрежен и многоглаголив, като езика на някой газе-тарски клюкар. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 268-269. Ние мислим, че от такива термини и многоглаголиви.. мисли и статии може сиромахът читател да загуби и тоя ум, що има. Н. Бончев, Съч. I, 108.
МНОГОГЛАГОЛЙВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Старин. Многословност, многословие; многоглаголие, многоречивост, многоречие, велеречивост, велеречие. На тия нови хора липсваше секретът на единственото, достъпно тям красноречие: краткостта. Многоглаголивостта, майка на повторението и на преграчването, вредеше им. Ив. Вазов, Съч. X, 70.
МНОГОГЛАГОЛИЕ, мн. няма, ср. Старин. Многословие, многословност; много-глаголивост, многоречие, многоречивост, велеречие, велеречивост. Той е порицал и многоглаголието на днешните министри, и тяхната жалка самоизмама, че на колене пред султана ще го помолят да освободи той Македония. Пряп., 1903, бр. 6, 3.
МНОГОГЛАГОЛСТВО, мн. -а, ср. Ос-тар. Книж. Сега ирон. Многословие, многословност; многоглаголие, многоглаголи-вост, многоречие, многоречивост. Доколкото ми стигне сила, ще се старая да преработя посочените места. Това е многогла" голство. Когато работя, като че ли някаква мания ме обзема непременно да напълня втълпено число строфи. П. К. Яворов, Съч. III, 253.
МНОГОГЛАГОЛСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. Книж. Говоря много излишни неща без нужда, без полза; многословя.
— Л. Андрсйчин и др., Български тълковен речник, 1973.
МНОГОГЛАГОЛСТВУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от многогла-голствувам; глаголствуване, празнословие.
МНОГОГЛАС, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Многогласен, многогласов. Още отдалеко се чуваше многогласа врява във втората кола. Затворена беше и тя,., но в нея весело кънтяха детски гласове. Д. Талев, И,
39. Отстрани се донася особен глъч, чуват се някакви многогласи и проточени като песен викове. Т. Влайков, Пр I, 143. В претъпканата с народ кръчма беше шумно. Притиснат от множеството в един ъгъл, оркестърът се мъчеше да заглуши много-гласото гъмжило. Ст. Марков, ДБ, 340.
МНОГОГЛАСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. Който се състои от много, едновременно звучащи гласове (в 1 и 4 знач.); мно-гоглас, многогласов. Всеки говореше високо и в общия многогласен хор нищо не можеше да се разбере. К. Кръстев, К, 199. Когато чуваше [княгинята] произнесено своето име, обръщаше погледа си нататък,.. Тогава очакваше да чуе многогласния шепот на тълпата и преживяваше същата притома на дните преди своето заминаване. Ст. За-горчинов, ЛСС, 36. Диви гъски летяха над разлива и на Ханко се стори, че чува много-гласното крякане на ятото. А. Гуляшки, ЗВ, 24. Посред страшний и многогласен шум на битката тя се мъчеше да долови само тракането на картечниците. И. Йовков, Разк. I, 139. Подкованите ботуши из
