прил. Остар. Книж. Който е много известен, прочут. Оная кратка, но многознаме-нита.. молитва,., му е от самия спасител предадена. Г. Йошев, ЧБ (превод), 23.
МНОГОЗНАЧЕН1, -чна, -чно, мн.
-чни, прил. Мат. За число — който се отбелязва с повече от един знак, цифра; многоцифрен. Преди обед той [салонът] имаше търговски
вид. Мъжете,.., четяха борсовите страници на големите вестници... Някои шареха по карнетките си многозначни цифри, а други пишеха чекове. Г. Белев, КВА, 93.
МНОГОЗНАЧЕН2, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който има повече от едно значение. Многозначна дума. Многозначен фра-зеологизъм. Многозначен символ. Многозначен израз.
МНОГОЗНАЧЕЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който дава възможност да се направи някакъв извод, подсказва нещо; многозначителен. — Не разбираш от хубаво — .. — Тази жена е първо качество. — От гърдите на бръснаря се изтръгна многозначе-ща въздишка. Д. Кисьов, Щ, 161.
2. Многозначен2. Колко хубав е например обичаят на Бъдни вечер да има на трапезата, макар и по малко от всичко, каквото произвежда земеделецът:.. Ами какво да кажем за дряновите пъпки, за тия много-значещи символи. БР, 1931, кн. 4-5, 126-127.
МНОГОЗНАЧИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Многозначност. Той сгъстява езика, изпуска части на речта,.., свързва чрез многозначието на думите различни наблюдения и състояния. П, 1969, кн. 23, 75.
МНОГОЗНАЧЙМОСГ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Значимост във висока степен; важност. Читателят минава през правдивата суровост на описания и внушения, за да стигне до картини, които придобиват монументален облик в своята истинност и в своята историческа многозначимост. Ив. Спасов, БС, 128.
МНОГОЗНАЧИТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който дава възможност да се направи някакъв извод, подсказва нещо; мно-гозначещ. Социалната същност на Яворовия песимизъм пряко е изразена в един многозначителен въпрос на стихотворението — „Но кой ще назове честта и кой позора?“ ЛФ, 1958, бр. 2, 2. Шофьорите поемат куфарите ни и един се опитва да ми измъкне от ръцете чантата.., но аз срещам многозначителния поглед на Райман и я задържам у себе си. Б. Райнов, НН, 359. Като му се заканваше нещо с пръст, усмихна се с онази многозначителна усмивка, която едновремнно насърчава и укорява. Сг. Марков, ДБ, 193.
МНОГОЗНАЧИТЕЛНО. Нареч. от многозначителен. Единият, младият, не само я гледаше, но дръзко и многозначително се позасмиваше. И. Йовков, АМГ, 46. Той ме изгледа многозначително и някак попита с очи Ирена — какво, неин обожател ли съм? П.
Славински, ГПЦ, 118. Дори баща му, който никога не му правеше бележки за късното връщане у дома, тоя път многозначително заклати срещу него показалеца си. П. Вежинов, СО, 125. Една заран дойде при мене един из българските сватове, който имаше обичай да знае и кой е дошъл, и кой е отишъл,.., и рече ми многозначително: — Дошъл е из френско един наш българин, който знае много науки. С, 1872, бр. 34, 271.
МНОГОЗНАЧИТЕЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на многозначителен. Ако имаш да кажеш някому нещо, кажи му го, няма защо да придаваш многозначител-ност на всяка глупост, която ти хрумне. Ем. Манов, МПЛ, 102. Имаше едно ненарушимо мълчание, което падаше от небето, изпълнено със скрита многозначителност. Имаше един несвършващ път, който водеше за края на света. К. Константинов, ППГ, 349. Впрочем, сега тя повече дебнеше всеки поглед на Дринчева, готова да прочете в него многозначителност, каквато нямаше, а не можеше и да има. Сг. Чилингиров, РК, 213.
МНОГОЗНАЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж.
1. Наличие на повече от едно значение, тълкуване, смисъл, обикн. за текст, художествена творба и под.
2. Езикозн. Способност на дума или фразео-логизъм да притежава две и повече свързани помежду си значения; полисемия. Многозначност на езиковия знак.
МНОГОИЖДИВЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Който е свързан с много иждивения, разноски; скъп. Можеше негли да ся изцери, но лекарят и лекарствата бяха за него многоиждивител-ни. С. Радулов, НД, 45. Продаването на стоките,., на които задържанието е много иждивител но, както и продължението на търгуването на несъстоятелния длъжник, стават., с позволението на деловодителя. ДЗОИ I (превод), 159-160.
МНОГОИЗВЕСГЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Книж. Който е известен много; популярен. Противоп. неизвестен, непознат. Колелото на воденичната се завъртя още по-силно и от фунията се чу многоизвест-ната песен: Ристовице, млада невяста..." Г. Белев, ПЕМ, 74. Между гостите, които по онова време,.., идваха на литературния чай при Михалаки Георгиев, се очертава в паметта ми твърде ясно многоизвестният критик д-р Кръстьо К. Кръстев. СбЦГМГ, 91. Най-полезните за человека и най-многоизвестни-те от тях [рибите] са: селдите, сардината. С. Бобчев, ПОС (превод), 310.
МНОГОИЗМЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Книж. Който има много измерения. Може би това е многоизмерното същество НИЕ, което подсъзнателно му диктува [на твореца] своите потиснати, неизречени, звездни импулси? Бл. Димитрова, Лав., 261.
