много- 573 МНОГОБОЕЦ
Диал. На празник имен ден. Ще ходиш ли на много години? Дали ще посрещат? Иде ден Ивановден и Иванчо си има приятели, които ще му додат на много години да му честитят едноимения ден. Ил. Блъсков, ДБ,
3. Черпението с вино и ракия във время на много години по къщите ни трябва да ся прекрати. Н, 1875, кн. 4, 53. На много огньове съм се пърлил. Разг. Много съм преживял и препатил в живота си и затова съм опитен, хитър. <На> много пъти. Разг. Често, неведнъж. — Я много пъти съм думал на Петър: съседко, затваряй си коня, че вълци ще го ядат! Елин Пелин, Съч. I, 197-198. Мащеха ми, догде бе жива, уверяваше на много пътя, че аз съм се родил уж седмо-месечник и в събота. П. Р. Славейков, Избр. пр. II, 26. Казват, че много пъти лицето е огледало на сърцето. Ил. Блъсков, КУ, 30. Бяло мъ гърло зля боли, / .. / Много мъ й пъти боляло, / се гой мама ми церила / на зелен гущер краката. Нар. пес., СбВСт, 520. <Ни> малко,<ни> много. Нар.-поет. Приблизително, около, почти, към. Вървели те, ни малко, ни много, три години през гори, през гори, през морета и стигнали най-сетне всред пусти планини пред един чер и страшен дом. К. Величков, Събр. съч. VIII, 255-256. Страшна беше аръпина, / страшна хала халятина, / глава има малко много, / малко много три казана. Нар. пес., СбНУ XXVI, 144. Носй си много здраве. Диал. Пренебр. Отивай си. Откак съм оглушал, много ми е добре. Разг.\ Откак съм оглушал, много ми е харно. Диал. Употребява се като отговор на някого, който не желае да изпълни нечие настойчиво изявявано желание или не обръща внимание на критика по свой адрес. От много фурни хляб съм ял. Диал. Обиколил съм различни страни, много съм пътувал и зная много и различни неща. Още много хляб (качамак) има да ям. Разг.\ Още много просеник ще дъвча. Диал. Още съм много млад и неопитен, ще трябва доста да се уча. — Доче, върви си гледай работата и стига си ръбала полите на Куна. Много хляб има да изядеш, докато станеш колкото малкия й пръст. К. Пет-канов, МЗК, 219. Пия от много извори. Разг. Имам добра и разностранна информация, осведомен съм добре. Хващам / хвана с едно дете много кумове. Диал. Постигам нещо голямо, значително с малко усилия.
— Друга (диал.) форма: м л 6 г о.
МНОГО-. Книж. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. В голям брой, напр.: многоактен, многоглав, много-крак, многоетажен, многопръст, мно-горедов и др.
2. Който е в голямо количество, напр.: многоводен, многоплоден, м но го семе н е н и др.
3. Който е във висока степен, напр.: многозаслужил, многозначещ, мно-голюбезен, многоуважаван и др.
4. Дълго (в 1 знач.), напр.: многовековен, многолетен, многоочакван и др.
МНОГОАКТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. За сценично произведение — който се състои от много действия. Конкурс за написване на едноактни и многоактни детски пиеси. Многоактен спектакъл. Многоактна комедия.
МНОГОАТОМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Спец. Който се състои от много атоми. В металургичните пещи се налага да боравим с необходимия за горенето въздух, с различните видове газообразни горива и с димни газове или продукти на горенето. В техния състав могат да влизат едноатомни, двуатомни, триатомни и многоатомни газове. В. Баум и др., МП, 468. Всяко тяло представлява система от голям брой извънредно малки частички — атоми или многоатомни молекули. Физ. IX кл, 1965,180.
МНОГОБАГРЕН, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който е с много багри. Сукманите се носят с престилка от кръстом надиплени, многобаг-рени ивици. Н. Хайтов, ПП, 122. Мозайката е многобагрена. Нейната палитра обхваща пет цвята: бял и син мрамор наред с червени, жълти и тъмнокафяви керамични късчета. ВН, 1960, бр. 2707, 4. Многобагрена есен. Много-багрено оцветяване.
2. Прен. Който е разнообразен, многообразен; многоцветен, пъстър. И двама, декоратор и писател,.., са ловили стила на многобагрения живот — в книгите, които са чели и превеждали, в картините, които са разглеждали. Н. Лилиев, Сьч. III, 61. Многобагрена лирика.
МНОГОБАГРЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ от многобагрен; многоцветност, многобагрие, многоцветие, пъстрота! [Андро] не е подозирал, че е способен да обича и да страда така. Не си е представял, че нощта може да бъде толкова многоцветна. Поразен е от многобагреността и на собственото си чувство. Бл. Димитрова, Лав., 140. Старият индивидуализъм с всичкия си блясък и много-багреност намираше израз в романтизма. Е. Каранфилов, Б III, 175. Обичам есента с нейната многобагреност.
МНОГОБАГРИЕ, мн. няма, ср. Съвкупност от много багри; многобагреност, многоцветие, многоцветност, пъстрота. Небето сякаш отразява земното многобагрие — никъде не съм виждала такава богата небесна палитра, особено при залез. ЖД, 1965, бр. 5, 6.
МНОГОБОЕЦ, мн. -бойци, м. Спорт. Спортист лекоатлет, който се състезава в многобой. Явлението, че лекоатлети многобойци тласкат гюлле по-успешно след бягане, потвърждава съществуването на активния отдих. Ив. Мангьров и др., ПГ, 7. — Ами ще отиде Георги Иванчев или някой от много-бойците — каза колебливо Петър... — там е работата, че те тренират за многобоя —
