много 572 много
белязвана с 5) по шестобалната система на оценяване. От устен зрелостен изпит ще се освобождават зрелостниците, чиято средна аритметична бележка от годишните (окончателни) закръглени бележки по съответния предмет е най-малко много добър (5). НК, 1958, бр. 3, 2. Много здраве. Поздрав, който обикн. се предава чрез някого, за друго лице. Всичко това потече в къщата на Велико кехая, все подаръци на Рада. Скъпц подаръци за всяко „много здраве“ от нея. И. Йовков, СЛ, 12. На Бальо хабер пратила: / — Много му здраве носете, / на Бальо, на болерина! / И да ма мама не дава, / аз ще си Бальо да взема. Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 144. Много (да не) знаеш. Разг. Грубо. Обикн. във 2 иЗл. Не си позволявай да възразяваш. — Ти много да не знаеш, че... — Къси ти са ръцете за такава работа, брат. Затова по-добре не се заканвай — посъветва го Тинчо и предизвикателно го бутна с пръст по носа. П. Проданов, С, 103. Много знаеш. Обикн. във 2 и 3 л. Разг. Неодобр. Говориш излишни неща, повече от общоприетата норма, извън мярката. — Няма да го бъде, не! — говореше една и Божура позна Жечевица, тая, която винаги носеше голцм %дравец на ръченика си и много знаеше. Й. Йовков, СЛ, 64. Много ме има (керти). Диал. Никак не ме зачита, уважава. Много искам да зная. Разг. Пренебр. 1. Някого или за някого. Никак не се интересувам от някого, от това какво мисли или ще каже някой; не желая да се занимавам с някого или да имам нещо общо с него. 2. Нещо или за нещо. Не обръщам внимание на нещо, не ме засяга; не се интересувам. Много искаш (иска). Разг. В реплика — като отговор на несъгласие с някого. Много малко. Разг. За означаване, че степента, количеството или броят на нещо е под някаква приета мярка или равнище, значително под нея; съвсем малко. Само младият писател, автор на куп нежни идилии, идилии много малко четени и още по-малко прелиствани, стоеше мрачен и замислен там. Ив. Вазов, Съч. XII, 62. Много ми влиза в работата (в джоба, кесията). Разг. Пренебр. Не желая да се намесвам в нещо, не се интересувам от нещо, което не ме засяга. Много ми влизат в работагщ всичките тия помии! Ив. Вазов, Съч. Й, 11. Много ми пуши комина. Диал. Хремав съм. Много ми трябва (е притрябвал, дотрябвал). Разг. Неодобр. За означаване, че някой или нещо никак не ме интересува, не ми е необходим. — Дойчине, ти ли разсмя Мита? — Много ми е дотреб-вала твойта Мита! К. Петканов, ЗлЗ, 9-
10. Пречиствам въздуха. Ако ме няма, го-тованците като тебе отдавна да са се задушили. Мишлето се задави от смях. — Хи-хи-хи! Много си ми притрябвал! П. Бобев, ГЕ, 41. Много (не) ме е грижа. Разг. Пренебр.; Много ми е зор. Простонар. Пренебр. 1. За някого. Никак не се интересувам от някого, от това какво мисли или ще каже някой; не желая да се занимавам с някого или да имам нещо общо с него. 2. Самост. или за нещо. Не обръщам внимание, не ме засяга; не се интересувам. — Казах ли ти, че ще те оплескат! Хем в същия вестник, дето по-рано те хвалеха. — Макя, много ми е па зор! — .. — Ни чета вестник, ни ми па трябва да знам какво пише! Ст. Даскалов, СЛ, 377. — А пък нр,е си помислихме, другарю комисар, че ти е изпял петелът? — Много ви е зор за мене! — пошегува се весело и все още възбудено Орешки. П. Вежи-нов, НС, 220. Много на душманите. Разг. Употребява се като отговор, когато някой твърди, че нещо му е много, предостатъчно. Баща ми поиска цигара с бързо и тарикатско намигане. — Не станаха ли много тия. дни? — попитах го аз, докато му давах и огън. — Много на душманите — каза той. Д. Цончев, М, 158. Много нещо. Разг. Човек, издигнал се в обществото или материално; влиятелен, имотен човек. Дядо Ицо е бил много нещо едно време: и чохаджия, и джелепин, и дукян е отварял с брашовски стоки. М. Георгиев, Избр. разк., 246. Много приказки на пазара. Разг.; Много думи приказки (сбор, лакърдии) на воденицата (панаир) <биват>. Диал. Неодобр. Употребява се като подкана да не се говорят излишни неща. Много сборове, торба орехи. Диал. Употребява се при положени големи усилия за нищожен резултат. Много ти здраве. Разг. Пренебр. 1. Не ме интересува, че си отиваш; иди си щом искаш. 2. Не ме интересува какво правиш; не ти обръщам внимание. На третия ден вечерта влязох в кръчмата. Сватът Димитър седи там, ама не ме поглежда. Сърдит значи. Е, много му здраве! И аз съм му сърдит. II. Велков, СДН, 380. — Аз [главен учител] изпълних своя дълг. Сбогом. — Много ти здраве
— каза иронически кмета и, като се обърна към нас, продължи прекъснатата си реч. Ал. Константинов, Съч. I, 118. Много ти меле воденицата. Диал. Грубо. Не говори, млъкни, много говориш. — Пре-ка-ляваш!... Пий си виното там и си мълчи. Много ти меле воденицата! Г. Краев, АСЗ, 20. Много хляб има да ям. Със следв. обет. изр. Разг. Много време ще измине до даден момент, когато ще стане, ще се случи нещо. — Ба, много хляб има да ям, доде стана Момчил
— издума той. Ст. Загорчинов, ДП, 340. Много шапки ще опустеят донякога. Разг. Много хора може да умрат до определен момент. Много шум за нищо. Книж. Незаслужено голямо внимание за нещо нищожно, дребно, малко. Разбира се, изложбата,.., трябва добре да се обмисли,.., да не се търси само евтин ефект — да се създава много шум за нищо. РД, 1961, бр. 42, 3. Много ще поглеждам като ичеренин за слънце. Диал. Няма скоро да получа това, което желая, към което се стремя. На много години.
