времена] са предстоятелите известявали на верните за бъдещите събрания и назначавали са място, време и часът, както и сега чинят много във време на службата, 3. Петров и др., ЧБ (превод), 52. б) Нещо, което е в голям брой или количество. Проти-воп. малко<то>. — Баба Доца бръкна в пазвата си, извади една петолевка и я сложи на бюрото: — На, синко, от нас малко, от бога много. Г. Караславов, Избр. съч, И, 113. Който ся латисва за много, изгубва и малкото. П. Р. Славейков, ЕБ, 52. в) Нещо, което е с голяма, значителна стойност, което е важно, значимо; голямо<то>. Проти-воп. малко<то>. Досега тя беше майка като всички майки: стоеше на опашки, правеше от нищо нещо, а от нещото много и вършеше работата в цялата къща, ВН, 1960, бр. 2875, 4. Предан от сърце и душа по изпълнението на своите обязаности,.,, той направи много. Ил. Блъсков, КУ, 17.
10. Само в превъзходна степен. За подчертаване, че е възможно единствено това, за което става дума в следващата част на изречението; в краен случай, само. Противоп. най-малко. Сега само слушаше, и най-много, изглеждаше гревно и продължително ту тоя, ту оня. И. Йовков, В АХ, 199. Продажбата на цигари си имаше рискове, но те бяха малко. Ако те хванат, най-много ще ти вземат стоката, а ние никога не носехме повече от два-три пакета. Б. Райнов, ДВ, 161.
11. С глагол в отриц. форма. Изразява смекчаване на отрицанието; особено, твърде. Като съм усамотен тука [в Интерлакен], за което много не жалея, аз повечето живея с мисълта за София, за тебе и за всичко близко мене там: Ив. Вазов, ПЕМ, 81. Тя не е много красива, но е симпатично пъргаво момиче. Елин Пелин, Съч. I, 137. Като жена представлява нещо, но умът й не е много от бляскавите. К. Петканов, В, 130.
О Без да <му> мисля много. Разг. Веднага, без да се колебая, незабавно. Пред него блесна витрината на колониален магазин. Николай видя, че вътре нямаше клиенти и, без много да му мисли, влезе през широко отворената врата. П. Проданов, С, 28. В много отношения. Книж. В голям брой прояви, насоки, направления. В много отношения нашата България е надминала нашата съперница Белгия. Ал. Константинов, Съч. I, 180. Ето и Атлантический океан,.. За плаването по него спомагат ветровете и морските течения и в много отношения той е твърде интересен. С. Бобчев, ПОС (превод), 309. Да носиш много здраве на мъртвите. Обикн. във 2 и 3 л. Диал. Дано умреш. Да носиш много здраве на тата. Обикн. във 2 иЗ л. Диал. Дано умреш. Да ти са много и три дни. Обикн. във 2 и 3 л. Диал. Да умреш скоро. За (на) много години. Пожелание за дълголетие на някого или на някакво начинание. Тогава ще дойда пак да направим сватбата. Наздраве, за много години и добро видение. Ив. Вазов, Съч. XI,
140. Като й цалуна ръка, изрече весело: „На много години, бабо. Желая ти при случея в деня на твоето рождение леки старини“. У, 1870, бр. 1, 56. Откакто земе по-старият домакин подаръка,., и ще рече:.., да ви ет за много години [брате]. СбНУ VI, 229. Има много хляб. 1. У някого. Употребява се, за да се посочи, че някой е здрав, има още много сили. Бащата на Ангел — .. — беше прехвърлил шестдесет години, но бодрият му вид,.., и уверената му походка подсказваха, че в този човек има още много хляб. Сл. Трънски, Н, 67. 2. В нещо. Употребява се, за да се посочи, че нещо може още да се използва. Синът ме кара да хвърля палтото, че било старо, пък аз си викам, че има много хляб още в него. Имаш много здраве <от арменския поп>. Обикн. във 2 и 5 л. Разг. Грубо. Употребява се за изразяване на несъгласие с някого или нещо. — А-а-а-а, имате много здраве от арменския поп, приятелю — скочи артистът. — Участието ми във филма действително бе една несполука, плод на компромис, затова нямах охота да възразявам, въпреки непремерените ви думи. Й. Попов, СЛ, 106. Ехе — рекъл си той, [Сотир] .. — имате много здраве, ако си мислите да ме подкупите с една пура. И три гала вечери няма да ви помогнат. Ем. Манов, В, 47. Малко-много. Остар. Книж. В известна степен, на някакво равнище, донякъде, в известен смисъл. Самото село Костенец е доста голямо и с едно малко-много по-буд-но население. РН, 1910, кн. 8-9, 218. Преди всичко един народ тряба по-напред да е малко-много богатичък, че тогаз да се изучи. Ступ., 1875, бр. 5, 34. Ние българите, които живеем в Романия, много пъти сме показвале съчувствие към своите еднокръвни братя, на които малко-много сме помагале било морално, било материално,.. НБ, 1876, бр. 2, 6. Много важно. Разг. В реплика — като възклицание за изразяване на пренебрежително отношение към нещо станало или за омаловажаване на нещо. — Братко, знаеш ли какво се случи? Видях глухар! — Много важно — отвърнах аз. — Защо ме събуждаш? СбСт, 190. — И да не си получа „вересията“, много важно! — казва бай Андрей. — Важното е да наситя поне малко жаждата ви за знания. С. Таджер, ПМ, 92. Много вода изтече (беше изтекла, ще изтече) отнякога (донякога). Много време измина (ще измине) от (до) даден момент, много неща се промениха, се случиха (ще се случат, ще се променят). Познаваше го [Павел] от младините му. Много вода беше изтекла оттогава, светът бе вече прекроен. Г. Стоев, ЦЗ, 183. — Ти все забравяш, бате, че оттогава изтече много вода и нещата чувствително се измениха! Л. Станев, ПХ, 143. Много добър. Втората положителна оценка за знания на учащ се (от
