много 570 много
но определение в съставно сказуемо. Стрина Тота беше много майсторка да отглежда гадове вкъщи. М. Георгиев, Избр. разк., 229. — Е, па ожени се... — Това, жените, да ви кажа, много сте издирвайки, то човек не смее и да... Елин Пелин, Съч. II, 23. Едно време имало змееве и били много юнаци. Христом. ВВ I, 26. Кога се мамо, ожених / азе бех много сиромах — / е гърне си вода носехме, / в керемида месехме. Нар. пес., СбНУ XLVI, 153. • В етикетни формули. — Добре, ще попитам жена си — каза с усмивка нотариусът. — Много ви благодаря. Д. Димов, Т, 527. — Под моята нотариусна черупка се крие друго нещо. — Много ми е приятно. Ив. Вазов, Съч. X, 25. Той пое букета с малък поклон и каза: — Много мило от ваша страна. Елин Пелин, Съч. II, 175. Извинявайте много. • Удвоено много-много. В отрицат. изр. Разг. За подсилване на забраната. — Не ми дрънкайте много-много. Аз ви казвам, че трябва да изберем правителствени! — извика бай Ганю и удари силно по масата. Ал. Константинов, БГ,
105. — Тук сме половината село, не трябва кехая да вика, не трябва много-много да дигаме врява. СбНУ XVIII, 554.
6. Само след съществително. Разг. За посочване, че нещо се среща, наблюдава, съществува в голямо количество или брой; колкото искаш. Захванахме пък там нов занаят: да печем печенки на улицата. Свят много — яде. Ив. Вазов, Съч. IX, 45. Какво има Цвета? — Една хубост! — Баща й потънал в дългове, деца много. Елин Пелин, Съч. III, 115. Жълвата започваше да моли дядо Ми-рю да убие някаква лисица. — Че как да я убия? Знам ли коя е? Лисици много. Ем. Станев, ЯГ, 39. — Е виж това може... Е поле широко, дивячки много... ама такваз политика да ми развивате... За таквизи полезни неща може, ама за политика — право в участъка. Ст. Даскалов, БМ, 61. — Откъде сте? — От Русия — каза той. — Исках да кажа — от кой град? — Градове много... — отвърна той неопределено. П. Вежинов, НС, 8. Вълкът рекъл: "Тегля Кума Лисо, но риба много."Лисицата рекла:„Чакай да повикам да ти помогнат.“ Христом. ВВ I, 29.
7. Само членувано, а) за означаване на цялото голямо количество от нещо, назовано със следващото съществително. Противоп. малко. А Евгени? Нито иска да мисли за Крецу-леска, с многото пари и с големия корем. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 42. Старата донесе един овехтял и оръфан портофел от червена^ кожа, издут от многото книжа в него. Й. Йовков, Ж 1945, 36. Мина през Троя широка и стигна той [Хектор] Скейпските порти / трябваше тях да премине, та да излезе в полето/и срещу него завтече се в миг Андрома-ха невяста, щерката Еетионова, с многото булченско даре. А. Разцветников, Избр. пр. П1 (превод), 26. б) За означаване на целия голям брой от лица или предмети, назовани със следващото съществително. Противоп. малкото. Между многото разкази, които бях слушал още там, не мога да не си спомня особено за един. Й. Йовков, Разк. III, 105. — На дядови Славчови копаем, ей там е, дето се виждат многото копачки. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 17. Между многото случайни посетители на това заведение се е мяркал често един странен човек на средна възраст. Св. Минков, ДА, 27. Многото пътници създаваха разнообразие. Човек всеки ден откриваше нови хора, които преди това не беше забелязал. Г. Белев, КВА, 325. — Все ми се струва, че ще сторя двадесет кола пшеница.. — ..И ти си ленивец като мене, а си заразправял сънища — нещо, дето няма да стане. Многото коли пшеница да не смяташ да ги товариш от Пендевите ниви? К. Петканов, X, 52. Тук [на софрата] се разливаше ситата усмивка на хаджи Пеня, който обичаше софрата да бъде пълна с блюда и да се вижда как димят многото ястия. Д. Неми-ров, Б, 187.
8. Като прил. С отвл. същ. а) Който продължава, трае дълго, продължително; дълъг. Противоп. кратък. Магдалина имаше силнй жажда от многото ходене. Ив. Вазов, Съч. XII, 26. — Трябва да се помисли. — Късо го режи. Тук много мислене не иска. Елин ПеЛин, Съч. Ш, 133. Що ти йе конче запряло, /запряло, омършавяло — / дали йот много каране, / или йе йот нехранене, / или йе лошо гледане? Нар. пес., СбНУ XLVI, 78. б) Който е в значително количество, над обичайното или доста-тъчното; голям. Противоп. малко. До скоро не се излизаше насреща му и с това си лудо ходене, със свойто много знаяне, сума скрита злоба и завист бе подигнал срещу себе. П. Тодоров, И1,129. Едва с много.. молби убедихме войниците да ги приемат и претоварят нц волските кола и ние тогава можахме да се за-мъкнем назад. Ив. Вазов, Съч. ХП, \1\. За направата на тази церква дожът Джюстиниа-ни Партичако,.., оставил много количествр пари. БКн, 1959, февр., кн. 2, ч. II, 293. в) Който е във висока, значителна степен, със значй-' телна сила, над обикновеното; голям, силен/ Противоп. малък. Когато децата / вдигат много врява, /тя [пръчката] мигом излиза /и мир въдворява. Елин Пелин, ПБ, 130. Кога пъ-тувахме с кола, времето беше топло и много горещина, щото другарят ти,.., съблече си горнята дреха. Ил. Блъсков, РК, 20. Бре Пет-рунко, мала моме! / Много село Бобошево / сред селото оро има. Нар. пес., СбНУ V, 35. От многото надуване и мехът се пуква [Казанлък]. Послов. П. Р. Славейков, БПII, 29.
9. Като същ. много<то>. а) Голям брой лица; мнозина. Противоп. малко, малциНд. Времето е хубаво и славеят пее, но много мислят за тайната смърт на един господар и работите отиват зле. М 1857, 17. Много казват, че по нас е кризата обща, че секи, и сиромах, и богат, равно теглят omt нея. НБ, 1877,бр. 70, 276. Тогава [в първите
