много 569 много
та и уред:.., стените на стаите чисто измазани и много от прозорците със стъкла. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 44. Зад нас в редовни интервали от по няколко минути падаха гранати. Много от тях с тъпи удари се забиваха в земята. Й. Йовков, Разк. И, 154. • С предл. п о. Руснак е, ама още като те прегледа, болестите ти минават — похвали го първа Гина Попчева... Юрнаха се при него и млади, и стари,.. Като рекоха веднъж:
— По много преглежда! — и отиде. Г. Кара-славов, Избр. съч. И, 114. // В превъзх. степен. с числ. бройни. Означава, че посоченият от числителното брой е най-високата, максимална граница на нещо. Противоп. най-малко. Всичката тая работа щеше да трае още половина или най-много един час. Й. Йовков, Ж, 72. — Днеска, по един часа ще ви дойда: петнайсет минути, най-много двайсет ще ви занимая. Ив. Вазов, Съч. X,
6. Млад човек: да има, да има най-много тридесет години. Ал. Константинов, БГ,
11. Като научат децата в първия урок три или най-много четири букви, учителят трябва да забележва какви са способностите на децата. Р. Каролев, РЗМ, 51.
3. Като сказ. опред. Обикн. при лич. место-им. в дат. Означава, че нещо е в повече, надхвърля необходимото или възможното по количество, брой, степен за някого или за нужната цел. Противоп. малко. — Ти пък,
— на тебе думам, Косерка, ти пък ще дадеш по шест оки. — А, много е устабаши... Аз съм сиромах човек. Пък и защо, виновен ли съм? Ст. Чилингиров, ХНН, 161. Филчо е юнак, а не като вас страхопъзлю. Петима турци го нападнали да му вземат биволите, но той грабнал едно дърво и ги наложил както трябва. — И петимата ли? — Та за Филча много ли са петима турци? К. Петканов, X, 76. — Но ти не страдаш от разкаяние,.. — Стига, стига, Ванко... И без това ми е много. Видях трупа й [на Ана]. М. Грубешлиева, ПИХ, 97. Желю грабеше с две ръце кандилите, дъвчеше... Скоро теп-сията се свърши. Но втората тепсия действително им дойде много. Ст. Чилингиров, ПЖ, 6. — Лозята ги дадохме ние про-летес на изпол, че много ни бяха. П. П. Славейков, ЕП 1907, 52. — Май че много ти дойдоха четири сладоледа. Стомах ли те боли? П. Вежинов, СО, 84.
4. За времетраенето на някакво действие — продължително, дълго. Противоп. кратко, малко. Събраха [тополчани] сто жълтици.. Не мера, а цялата земя се купува с толкова пари. Веднага трябва да се тръгне, много не бива да се бавят, за да не се откаже султанът. К. Петканов, СВ, 59. Силен дъжд много не иде. П. Р. Славейков, БП II, 113. Имала майка, имала/една Вана дъщеря/.. / И тя майка главила /.. / Много главени ходили, / година, Вано ле, полвина. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 159. • В съчет. със същ. време. Една гастрическа болка, която го бе държала много време на леглото, отрази се още по-силно на характера му и го направи no-раздразнителен и нетърпелив. Йв. Вазов, Съч. XXIII, 16. Вечерта Ненко много време седя у тях си на пезула. Т. Влайков, ПСп, 466. // С част. н е и с предл. след* подир, преди. За означаване, че нещо е преди (след) кратък промеждутък от време; скоро. Селото беше сред скалиста гора с чудни води — на Димка помогна и туй; тя не след много се почувствува здрава, силна; младостта зрееше и в душата и в снагата й. А. Страшимиров, К, 15-16. Не много подир умира и царица Ирина, Тихо-мировата съпруга. Т. Шишков, ИБН, 220. Той [Мидхат паша] не преди много изяви, че преди да оставят турците България, тя ще бъде една пустиня. НБ, бр. 54, 210. // Разг. Самостоятелно или с предл. за и с част. н е. За означаване, че нещо трае кратко; за кратко време, не за дълго. Противоп. малко. Ех, ама не била им за много тая радост. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 7. Скорото ходене не са продължава за много. П. Р. Славейков, БП II, 119. Стоян по двори ходеше / и се на бога молеше: /— Я ми дай боже, я ми дай, / каква ми годе рожбица, /.. / Не ща го, боже, за много —/само ми за три години — / пак жа го на теб харижа. Нар. пес., СбВСт, 52. // С предл. от (преди, п р е д) и същ. за време. Дълго, отдавна. Отвори после един килер, който беше скрит зад вратата, с намерение да тури кремици на два вехти пищова, остали от предяда му и захвърлени от много години в праха. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 84. Кога человек е научен на нещо си от много време, ачи ище да се отучи, не треба да се оставя отвед-наж, ами полека. П. Берон, БРП, 129.
5. Означава по-висока степен на признака или интензивност на действие в сравнение с приетото за нормално, обичайно. От тук ще ходим по нагорнище, та конете да се не заморяват много. Ив. Вазов, Съч. XII, 133. Той [Еньо], Цвето, много те харесва. Макар че малко ти е сърдит. Елин пелин, Съч. III, 120. В колибата на сляпата станало много топло и тя се почудила откъде иде тая топлина. А. Каралийчев, ПС, 126. Никой не би те обичал тъй много, тъй силно, както те обичам аз. В. Друмев, И,
10. Орач ми оре в полето / полските равни рудини, / рудини, цали цалини, — / два му волове ангели, / стратурково му ралото, / босилкови му жеглите! / Босильок много мирише, / та сичко живо сабуди, / сичките живи животни. П. П. Славейков, КНП, 86. • В съчет. със същ. за чувство, настроение, състояние и под. Много страст беше вложил в речта си и с това спечели избирателите. А С много обич се грижат децата за намереното кученце. А Колко много злоба има в думите й. А С много страх от недоверието към мен пристъпих към действие, за да докажа, че съм права. • Разг. В сказуем-
