МНОГАЖ 568 много
ши най-после с „многая лета “ за царя и царицата. Ив. Вазов, Сьч. XIV, 12. Лев даде му титла царска и венец, и нарече го Йоан Асен великий, первий цар Болгарский. И поеха на многая лета Царю Асеню. Хр. Павлович, Ц, 23. 2. Обикн. с предл. за. Пожелание за здраве и дърголетие; за много години. Добър ден, байо Либене, за многая лета! Л. Каравелов, Съч. II, 84. Живо-здраво! Сурва! Крепка защита. / И многая, и многая вам лета! П. Р. Славейков, С, 3.
— Друга форма: м ъ н ö г.
МНОГАЖ нареч. Остар. Книж. Много пъти, нееднократно; многажди. Многаж изпадаше в изумление, кога ся мислеше, че оставя,.., в крайня сиромашия,., четири невинни дечица. С. Радулов, НД, 10.
— Друга форма: м н о г о ж.
МНОГАЖДИ нареч. Остар. Книж. Многаж. Димето им разказваше. Най-често съседните пазачи се събираха в неговото лозе, защото то беше накрая от другите и овчарчетата многажди налитаха върху него. Г. Караславов, Избр. съч. I, 117. Отвън срещу храма зяпнали пушкала, / забъл-ваха пламък, и бомби, и хала! / И стените стари разлюляха със звук, / като тръс подземен многажди повторен. Ив. Вазов, Съч. I, 179. През двадесет и пет години обиходи / земята българска многажди. К. Христов, ЧБ, 11. Поради пусталината на пръстта не никнат нито дървета, нито шубраци някакви, но треви само и бурени, които многажди стават толкоз високи, щото ся затуля зад тях и конник. ПЧ, 1871, кн. 3,46.
— Друга форма: многажд.
МНОГО нареч. 1. В съчет. със същ., назоваващи нещо, което може да се измерва, чието количество може да се определя. В голямо количество. Противоп. малко. Изкарвали много зърно и затова го продавали по-евтино. А. Гуляшки, ЗР, 62. Знаеше, че липовото дърво дава мек огън,.. Kpafi ко-зарника имаше много суха липовина. И. Радичков, СР, 57. Понякога природата щедро изсипва .. много дарове само на едно място и свързвр за всякога с него съдбите на един народ. И. Йовков, Разк. III, 78. Той [Мич-кин] се обръщаше отвреме навреме и напомняше за ракетата на един от ранените, който бе загубил много кръв. Д. Димов, Т, 613. От много работа се става гърбат, а не богат. Поел. • С предл. по. — Командирът едва ли ще се съгласи да те остави... А и ти ядеш по много. — Няма да ям по много — съгласи се Борован и на това условие. Д. Ангелов, ЖС, 188. Манолаки си спомняше, че,.., Антица много залягаше за селяните. Когато синовете му липсваха от чифлика и ключовете от мазите ocmaeqxa у нея, тя даваше от всичко по много. Й. Йовков, ЧКГ, 77. Сестрините ти синове /да не си зитьо ка-лесал, / че пият вино по много, / та вдигат свада голема. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 64.
2. В съчет. със същ. за лица или броими предмети и същини. Голям брой лица или предмети, назовани със съществителното. Противоп. малко. — Не, вие вървете сами и се разделете, не е добре много души заедно. Йв. Вазов, Съч. XXIII, 179. Арнаутина, който имаше много добитък и много ниви, разбра, че работата "е важна, тури си очилата и взе списъка. Й. Йовков, ПГ, 33. Когато сиромах дядо Матейко тръгна за оня свят, той най-напред се сЛря на един кръстопът, дето имаше много пътници, такива като него. Елин Пелин, Съч. I, 30-31. Помня от детските години, че срещу нашата ученическа стая имаше едно голямо дърво. Всеки ден там се събираха много врабчета. Й. Радичков, В, 243. — Девойко, мари хубава, / пустана ваша махала / що има моми хубави, /по-много млади невести! Нар. пес., СбНУ XXXIX, 17. Вредом калес-ка разпрати, / да си кумове калеса, / кумове, стари сватове, / и йоще близки комшие, / по-много близки роднини. Нар. пес., СбНУ XIV, 44. Много радости изживях с тези хора заедно, много приятни спомени ни свързват. Д След като детето тръгна, майката изпита много съмнения и страхове, докато то се върне. Д Много години от своя живот бе посветил на този проект. Д Много часове минаха в очакване. // В сравн. степен с предл. от, числ. или същ., означаващи количество. Означава количество или брой от нещо, които са над количеството, броя, означени със следващото числително или съществително. Противоп. малко. Расте [слонът] до тридесет години и живей по-много от сто. П. Берон, БРП, 99. — Знайте ли, вашя милост, че у острова,.., има една тъмница, дето се намират може по-много от сто карбонари? Др. Цанков, ТМ (превод), 119. // Разг. В сравн. степен. С от-риц. част. не, числ. или същ., означаващо количество. Означава количество или брой от нещо, които са под количеството, броя, означени със следващото числително или съществително; по-малко. Селото Черковна имаше не по-много от 40-50 къщи. Ил. Блъсков, ЗК, 15. Членовете на старейския съвет,., ся избират по вишегласие, н^брой не по-малко от трима и не по-много от дванайсет души. ВП, 6. // Разг. Само членувано обикн. в сравн. степен. По-голямата част, по-големият брой от някакво число еднородни обекти, назовани със съществителното; повечето. По-многото тела не могат да ся подпрат в средоточието за тежестта, зачтото в някои тела ся намира то вътре в купа им. Н. Геров, ИФ, 87. Женските [на кита] не носят яйца, като по-многото други риби, ами раждат и подоя-ват чедата свои. П. Берон, БРП, 1132. Ал-мази излазят в Индия, но твърде малко: многото алмази излазят в Южна Америка. Т. Икономов, ЧПГ, 128. • С предл. от. Милка и там съзираше забележителна чисто
