мнимо 567 мног
Мним враг. Мними успехи.
О Мнима смърт. Мед. Състояние на организма, при което поради неблагоприятно изменение на външните условия жизнените процеси са сведени до минимум и липсват видими прояви на живот; анабиоза. Най-голяма известност в средите на биолозите Бахметев добива с работите си върху мнимата смърт. Върху нея се развихря неговото творческо въображение и му рисува необятни възможности за приложението й в човешката практика. Кр. Тулешков, НЗ,
40. Съществува и представа за т. нар. „мнима смърт“ — липсва съзнание, дишането и пулсът не се забелязват, но всъщност не са прекъснали. Б. Кърджиев, ОПА, 13.
МНИМО-. Остар. Книж. Първа съставна част на сложни думи със значение: който е неистински, лъжлив; лъже-, напр.: мнимоциви-лизован, мнимоевангелски, мнимооб-разован, мнимоучен и др.
МНИМО. Книж. Нареч. от мним; лъжливо, неистински. Кажи кога дотегва животът.,. ей тъй, за да махне човек ръка? — Е, дотегва, да —.. — Кога човек възмъжа-ва.. тогаз то мнимо дотегва — .. — зреещи дух се бие о стените. А. Сграшимиров, Сьч. I, 188.
МНИТЕЛЕН -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който е прекалено подозрителен и за всичко вижда нещо неблагоприятно за себе си; недоверчив, подозрителен. Не знам дали турското петвековно владичество е повлияло тъй вредно на нашия национален характер или други пък обстоятелства, но ние; сме затворени, саможиви, мнителни, почти мрачни. Ив. Вазов, БП, 113. Учителят по електроника, млад инженер, твърде придирчив и мнителен, се бе качил върху последния чин, за да наблюдава по-добре дали някой няма да се опита да преписва. Г. Караславов, БП, 248. От известно време той беше станал прекалено мнителен. Спреше ли се при тях, те замълчаваха.., веднага се съмняваше, че непременно за него е ставало дума.
В. Нешков, Н, 15-16. Над главата му [на Мут-куров] стоеше един военен съвет, твърде ревнив за своите права и твърде мнителен. Всичко за тоя съвет бе подозрително. С. Радев, ОСБ II, 135. Последното ми ходяние в София даде повод на някои мнителни, а може би и гузни хора за своеобразни съждения и предложения. П. Р. Славейков, ПХС, 1.
МНЙТЕЛНО. Книж. Нареч. от мнителен; недоверчиво, подозрително. Слави Попов неволно сви устни: хрумна му да не би Черенев да е тълкувал нейде вчерашните думи на вестовоя. — Но какво ви е? — попита той мнително Кънчева, като четеше по лицето му нещо. А. Сграшимиров, Сьч. I, 120. Езикът е толкова близък, че няма нужда от преводач,.., а митничарят ни поглежда също тъй мнително, както нашите — въобще нашенска обстановка. Г. Белев, КВА, 15. Поглеждат [селяните] мнително сега, не вярват / и пак оратора с очи измерват: / а как така ьце може и отгде / на пюлкоз хора служба да даде? Ем. Попдимитров, СР, 22.
МНЙТЕЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Качество на мнителен; прекалена, болезнена подозрителност, недоверие, недоверчивост, докачливост. Всичко във външността му издаваше бедност и някаква особена мнителност, която му пречеше да се приобщи напълно към съучениците си софиянци. СбАСЕП, 193. Изпадна в крайна мнителност — всяка дума, всяка постъпка вземаше като насочена срещу него. Ил. Волен, НС, 103. На всички князът гледаше сега с недоверие: неговата болезнена мнителност не щадеше никого. С. Радев, ССБ II, 221. Когато биваше с Лена, той съзнателно избягваше да разговаря с други жени, страхувайки се да не подхрани неволно нейната мнителност. Ем. Манов, ДСР, 320.
МНИХ, мнйхът, мнйха, мн. мнйси, м. Остар. Монах, калугер. Тежеше на свещеника, че църквата отпада и вълци разкъсват православното стадо. И той винеше вла-дици,свещеници и мниси в безволие, тлен духовна и златолюбие. Н. Райнов, КЦ, 20. — Кога съмне, няма да има вече протосе-васт и болярин, а мних и раб божий. Великата лавра „Свети Четиридесет мъченици“ ще ми даде убежище. Ст. Загорчинов, ДП, 257. Освен индексът, поп Еремия е наречен със своето собствено име и в друга древня българска статия, а именно у Ата-насия, ерусалимският мних [монах], като еретик богомилски. СбС, 94.
МНОГ, -а, -о, мн. -и, и -ая, -ое, мн. -ии, прил. Остар. Книж. 1. Многоброен, многочислен. Окол полунощ явило ся е, че в една улица са подозрителни лица и полиция тутакси затвори тамо многи люде,.. БД, 1857, бр.2, 7. Многи слуги он всегда держеше / по достойнство, което имаше. К. Огнянович, ЖА, 16.
2. Голям, значителен, велик. Все Алекси пройде писание / и придоби изкуство многое. / А за проче стана премудрейший. К. Огнянович, ж А, 21. В тия времена беше Патриарх в Тернов Йоан светий, който, като гледаше многое озлобление болгарское от греков, много слези проливаше пред бога. Хр. Павлович, Ц, 43.
3. Продължителен, дълъг. Вчерашний ден 11 май текущаго праздникат народний на Св. Кирила и Методия толкова много ся отличи в народното си тържество, щото направи най-спасителното добро впечят-ление в тукашното наше българско общество и остави памятник за многая лета. ДЗ, 1868, бр. 27, 101.
О Многая лета. Остар. Книж. 1. Църковно песнопение, изпълнявано при молебен или служба в чест на победа, рожден или имен ден на височайша особа, пренесено и в граждански ритуали и тържества. Дългата служба се свър-
