МНЕМОНЙЧЕН 566 мним
начини за усилване на паметта и осигуряване на по-лесно запомняне на възможно по-голям брой сведения и факти чрез създаване на изкуствени асоциации.
— От гр. през нем. Mnemonik или рус. мнемоника.
МНЕМОНЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чии, прил. Спец. Който се отнася до мнемоника; мнемонически. Символиката на имената е отлично мнемонично средство. Св. Златаров, БФ, 331. В двете дати последните две цифри са еднакви, но в обратен ред;.. Похвати от последния вид се наричат мнемонични похвати, т.е. изкуствени похвати, които подпомагат запомнянето. Псих. X кл, 98.
МНЕМОНЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил.
Спец. Мнемоничен.
О Мнемоническо писмо. Езикозн. Предпис-мен начин за общуване в древните цивилизации чрез различни предмети символи. — Той познава миналото на Перу по-добре от всеки специалист и може да ви говори с часове за сина на слънцето Манко Капак,.., за мнемони-ческото писмо „кипу“, съставено от разноцветни връвчици с възели Св. Минков, ДА, 66-
67.
МНЕНИЕ, мн. -ия, cp. 1. Собствено тълкуване, разбиране за събитие, явление, проблем и под.; становище, виждане, схващане, гледище. Всеки човек може да има свое мнение, но не всеки има убеждение. Д. Благоев, ЛКС, 67. Тя [Мария] се движеше в обществото като сив, безшумен призрак, който оставяше зад себе си респект и малко досада. Никой не я беше забелязвал да поддържа крайни мнения или да дава предпочитане на някого. Д. Димов, Т, 56. Когато ся сенаторите събирали в съвет, народните трибуни седяли пред вратата на сената и слушали техните мнения. Г. Иошев, КВИ, 98-99. У тях имаше формирани мнения, верни погледи, почти всички говореха с интелигентност. Ив. Вазов, Съч. XXV,
158. Днес в образованата част на человечест-вото преобладава убеждението, че свободата на мненията, свободата на съвестта са едни от най-благотворните условия за человечес-кия напредък и за человеческото благополучие изобщо. ПСп, 1876, кн. 11-12,37-38. Споделям мнението на оратоюа. А Изказвам мнение. А Нямам мнение. А Сходство на мненията.
2. Само ед. Отношение, оценка, преценка за някого или нещо. Чорбаджи Юроан имаше слабост към Стефчова и не криеше доброто си мнение и разположение към него. Ив. Вазов, Съч. XXII, 51. Отиде при новия началник — искаше по-скоро да го види, да си състави мнение за него. М. Марчевски, П, 166. За Радева винаги съм имал високо мнемие, получено от прекрасните му статии из вестниците, но най-вече от съчиненията му — „Строителите на съвременна България“. М. Кремен, РЯ, 299. — Ако искаш да не си разваля мнението за тебе, трябва да спреш веднага. Хубава работа: та може ли юнак без рана? К. Георгиев, ВБ, 113.
О На мнение съм. Книж. Смятам, мисля. Докторът не беше на мнение, че аз не страдам от нищо. Ив. Вазов, Съч. XI, 110. Аз съм на мнение, че те [народните песни] трябва да бъдат по възможности свободни от тези изключителни бележки. Лет, 1876, 147. На особено мнение съм. Юрид. При подписване на протокол или друг документ — изразяване на несъгласие по някой пункт или с целия документ, изписано чрез съкращение (о.м.). И ще подпиша протокола с особено мнение, защото утре мене ще ме надчетат! Ст. Даскалов, СЛ, 344. Няма две мнения по, за нещо. Безспорно е, несъмнено е, така е. — Аз няма да оспоря, че щом сме осъдили Димитра от Дяково на смърт, наше право и наш дълг е да наложим същата присъда и на неговия главатар. По това две мнения не може да има. Ст. Дичев, ЗСII, 782. Обществено мнение. Преобладаваща в даден момент позиция на обществото по определен въпрос. Всяка война започва много време преди да загърмят оръдията. Тя се води между пропагандния апарат на двата враждуващи лагера за спечелване на общественото мнение. М. Марчевски, ОТ, 418.
МНЕСВАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Приличам, мязам. Темпо беше, не вйдо, /кой ми беше со мене? / Като на тебе мнесаше, / като тоите тозлуци. Сг. Веркович, НПМБ, 115.
МНИМ, мнйма, мнймо, мн. мними, прил. Книж. 1. Който не е такъв, за какъвто е представян, обикн. с цел да се заблуди някой; измислен, лъжлив, несъществуващ, фалшив, неистински. Противоп. истински. Преди всичко ще постави на мястото им всички лъжепатриоти, ще разобличи техните мними заслуги. Л. Стоянов, П, 433. Алай-бей остави преследванието на истинния разбойник., и пристигна при селото с един табор,.. под предлог да хване мнимия разбойник Танас. НБ, 1877, бр. 72, 278. Аз са реших да стана луд... Тий [господарите ми] земаха работата сериозно и са мъчат да преварват мнимата болест с лекарства и кръвопускания. Ч, 1871, кн. 19, 600-601. В лицето на доктора Маргариди исках да представя като един апостол на мнимата цивилизация, с която запленяват слабите умове на девицата Анка и на майка й Злата, слепи подражатели на модите. Д. Вой-ников, КЦ, V. Мним патриотизъм.
2. Който съществува само във въображението, мисълта; въображаем, мислим, недействителен, нереален. Противоп. действителен. Сега портретът изскача по особен начин в развиделяването — мътен, оплют от мухите, същинско издевателство над човека и над неговата мнима власт над бъдещето. Др. Асенов, ТК, 219. Най-много е разпространено вярването в някои мними духове и призраци. С. Шишков, ЖБ, 46. Вярвали [павликяните], че Исус Христос нямал действително човеческо тяло, а тялото му било мнимо. ПСп, 1871, кн. 4, 59.
