МЛЯМОСВАМ 565 МНЕМОНИКА
ръцете и краката на детето са студени и има стомашно разстройство.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МЛЯМОСВАМ, -аш, несв.; млямосам, -аш, св., непрех. Диал. За малко дете — хваща ме болест млямос; млямолясвам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899. — Друга форма: мламосвам
МЛЯМОСВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от млямосвам; млямолясване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899. — Друга форма: мламосване.
МЛЯН, -а, -о, мн. млени. Прич. мин. страд. от меля като прил. За хранителен продукт — който е ситен, получен чрез мелене. Сортовете пипер, от които се произвежда млян червен пипер, трябва да имат високо съдържание на сухо вещество /.. / и тънка месеста част. П. Даскалов и др., ТК, 45. Мляна ръж. Мляно кафе.
О Мляно месо. Рядко. Кайма.
МЛЯСВАМ,- аш, несв.; млясна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. и непрех. Мляскам (в 1 и 3 знач.) веднъж или няколко пъти.
— Ела да те почерпим, бай Любене. — Нашите ми пратиха пастърмица. — Хм-м-мм
— млясна Войводата. — Хубаво, хубаво... Цв. Ангелов, ЧД, 195. Яна прибра ръчичките й, но и този път красавицата не се събуди, само млясна с устничките си. К. Калчев, СГ, 49. Като съгледа отца Кирила,.., скочи на крака, с необикновена бързина, смъкна си големия рунтав калпак, прекръсти се на-божно и след като млясна десницата на светиня му, произнесе: — Благослови отче свя-тий! 3. Стоянов, ЗБВ И, 262-263. млясвам се, млясна се страд., възвр. и взаим.
МЛЯСВАНЕ ср. Отгл. същ. от млясвам и от млясвам се. Чу се силно млясване.
МЛЯСКАМ, -аш, мин. св. -ах, несв.
1. Непрех. Обикн. при говорене, дъвчене или пиене — издавам особен звук при отваряне на уста, като се разрушава преградата, образувана от долепване на устните или на езика до небцето. Цяла мъка оеше за нея докато се научи да се храни на градската трапеза, да държи вилица в ръката си,.., да не мляска като дъвче. Д. Талев, И, 380. Беззъбият клисар дигаше бавно чашката си, гаврътваше мигновено сладката течност и дълго и широко мляскаше. Г. Караславов, СИ, 46. Смоляк сумтеше, мляскаше с дебелите си устни. А. Гуляшки, ЗВ, 25. Донасят [супата]. Господинът сърба, мляска, хруска, с рядко вдъхновение плюска. Д. Подвързачов, Б, 99. Окалено е нашето свине, още и лакомо: яде, що завърне, все мляска. Д. Манчев, БЕ II, 37.
2. Прех. Дъвча, превъртам нещо из устата си (обикн. за човек без зъби); жвакам, гва-ча, ям. Той наблюдаваше тия, които пушеха, и ония, които сладко мляскаха локум или бяло сладко. Т. Харманджиев, КЕД, 207. — Стар съм вече,.., стар съм,.. — заговори селянинът. Виж, зъб не остана. Мляскай, мляскай — ни сладост, нито пък спори. Ц. Церковски, Разк., 263.
3. Разг. Прех. Неодобр. Целувам звучно, шумно (като мокря със слюнка мястото на целуване). Стига си мляскала детето. Не виждаш ли, че не му е приятно. мляскам се.
I. Безл. от мляскам. Той,.., разправяше, че когато се ядяло супа, не трябвало да се сърба, не трябвало да се мляска. Д. Кисьов Щ, 333. — Не се пита така, Венецианецо, а се чака, сърба се, мляска се, докато ей така, между другото, се каже и важното, за което са се събрали хората. А. Дончев, ВР,
130. II. Взаим. от мляскам (в 3 знач.).
— Друга форма (диал.): м л й ц к а м.
МЛЯСКАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от мляскам и от мляскам се. В тъмнината й се мярна детска главичка, сложена до гръдта й, счу й се тихо бълнуване, мляска-не на сънени детски устни. Ст< Марков, ДБ, 40. Пое чашката с оългата си ръка,., и на едри глътки, с шумни подсмъркания и мляскания я изпи. Ст. Даскалов, РД, 1958, бр. 2, 2. Зад нея се чуваше лакомото мляс-кане на свинете. Елин Пелин, Съч. II, 151. Вечерята иде! И всичките [войници] стават. / И почва се глухо потракване често / на баки, лъжици, и мляскане бързо / на гладни уста. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 154. Виж, как се в нея свива / и как се гали! / „Стоенке!“ „Лазарчо!“.. И мляскане, и
— /прочее... К. Христов, Избр. ст, 257.
МЛЯСНА. Вж. млясвам.
млясък, мн. -ци, след числ. -ка, м. Рядко. Мляскане. Когато дойде сърдит, никой думица не проговорва, — сядат боязливо на софрата и слушат млясъка на устата му [на бащата]. М. Кремен, СС, 140.
млящя, -еш, и -иш, мин. св. млящих, несв., непрех. Диал. Мляскам (в 1 и 2 знач.). Месестите му джуки млящеха, когато говореше. Ст. Даскалов, СД, 523. Пендо изпива ракийката, обърсва се и дълго мляще с уста. Елин Пелин, Съч. V, 82. Когато заядоха [Рашид бей и семейството му], всички мълчеха и само устата им се чуваха като млящат. Ц. Гинчев, ГК, 32.
— Други форми: м л & щ я, м л й щ я.
МЛЯЩЕНЕ ср. Диал. Мляскане. Вълците се фърлиха на тях [кокалите и месото]. Чуваше се само шум от грубо късане меса и лакомо млящене. Ив. Вазов, Съч. XI, 126.
— Други форми: мл&щенс, мл&щене.
МНАСА ж. Остар. Книж. В Стария завет — монета (златна или сребърна), която се равнява на сто динара. А като влезе в Йе-рихон,.., [Исус] приказа притчата за богатия, който като вручи на десетте си слуги по една мнаса, след връщането си награди сякого според достойнството му. Н. Михайловски, ССИ (превод), 154.
МНЕМбНИКА ж. Спец. Съвкупност от
