мляко 564 млямос
мляко. Диал. Никак. Тоя ще получи Димитровска награда и утречко ще се пенсионира. От такъв ползата колкото от коч мляко. М. Марчевски, П, 192. Колкото циганин кисело мляко. С предходно изр. Употребява се за отричане на действието в предходното изречение. И ти ще свъртиш пари, колкото циганин кисело мляко. Комшийската котка накусила млякото, а нашата се облизва. Диал. Казва се на човек, който е направил нещо лошо, а обвинява за това други, хвърля на друг вината. Кръв с мляко; мляко с кръв. Диал. Употребява се за човек с бяла кожа и румени страни (бузи). Очи черни, като вишни-череши, такива очи имат само сърните; лицето му кръв с мляко. Л. Каравелов, Съч. II, 133. Мляко от бясна крава. Диал. Алкохол, ракия, мастика. Не било в млякото, та <ще да е> в суроватката. Диал. Употребява се като възражение, за да се изтъкне, че щом като не е станало по-рано, когато му е било времето, сега съвсем няма да стане. Когато стрина Венкови-ца спомена за Гошо, чичо Венко с някаква безнадеждност отвърна: — То не било в млекото, та ще да е в суроватката! Т. Влайков, Съч. I, 1925, 300. Не ще котка мляко. Разг. Ирон. Употребява се, когато някой лицемерно заявява, че не му харесва или не желае нещо, а всъщност не може да го постигне. Сведи глава и отмини. / Ти всичко туй ще разбереш, / но жалко... в рая — чак кога умреш. / Ах, ти, момиченце, ти здраво, яко, / не щяла котка мляко! М. Петканова, ЦТ, 50-51. <И> от пиле (врабче, птиче, птичка) мляко. Разг. Употребява се, за да се подчертае, че някъде има всичко, включително и неща, които рядко, трудно се намират. Баба Ива разбираше от всичко,.. От пиле мляко да потърсиш, намираше се у нея. К. Величков, ПССъч. I, 158. Във всичкото това време [по сватбата], трябва да има пред кръстника зачервени опечени кокошка върху кокошка, мисирка върху мисирка,.., и каквото и да поиска, ако ще да е и от фтичка мляко, трябва да му се намери. Ил. Блъсков, ПБ, 69. Още мляко бозая. Разг. Млад и неопитен съм. Ти по-малко приказвай, а повече слушай, защото още мляко бозаеш. Продавам <и> майчиното си мляко; отказвам се <и> от майчиното си мляко. Разг. Няма нищо свято за мене, в състояние съм да извърша всякаква низост, подлост. Кой го знае ... хем такъв добър наглед, хем пък ... косата ти да настръхне, ако го познаваш кой е... Ама който и да е, заключи успокоително Жанката, подхвърлиш ли му по-тлъстичък кокал, и от майчиното си мляко ще се откаже. Г. Карасла-вов, СИ, 212. Проклинам / прокълна майчиното си мляко. Разг. Съжалявам горчиво за нещо, страдам поради постигнала ме беда. А северният вятър ги солеше със сух сняг, фуфляеше през пролуките и разпраните дупки на абите им и ги караше да проклинат майчиното си мляко. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 175. Не са ли туй думи на някой, / що в кърви е дните си чел, / и Бога, и майчино мляко от свойта Голгота проклел? Т. Траянов, П, 52. Разливам / разлея си млякото сам. Разг. Създавам си неприятности по своя вина, ставам причина за собственото си лошо положение. Не трябваше да се караш с него. Сам си разля млякото. С мляко по устата. Разг. Употребява се за млад, неопитен човек. Той още с мляко по устата, ама седнал акъл да ми дава. У (в, от) циганин кисело мляко. Разг. Ирон. Употребява се за нещо, за което има най-малка вероятност да се намира някъде. — Мълчи ма, Цецо — обади се в защита на Ванчо Виолета, — видя в циганина кисело мляко и му завидя. Нека да поноси моята пита, па сетне ще вземе твоята. Сл. Трънски, Н, 207. Устата (душата, зъбите) ми мирише (миришат, вонят, вонеят) на мляко. Разг. Много съм млад, неопитен, незрял. Откъ-де-накъде тя [Росинката], съвсем младо момиче, ще командува него — стария партиец? Устата й още мирише на мляко, а седнала ум да му дава... Д. Ангелов, ЖС, 214. Не, на Цоню поета устата наистина мери-шат още на мляко, но — знае момчето! А. Страшимиров, Съч. V, 67. Халал ти <халал да ти е > <майчиното> мляко. Диал. Възклицание при одобрение постъпките или качествата на някого. Дружина думат на Рада: /— Аферим на теб, Радо льо. / Халал да ти е млякото, / млякото дет си сукала. / Не си родена за мома, / най си родена за юнак. Нар. пес., СбНУ XXVI, 129. Циганско мляко. Диал. Мастика.
МЛЯМОЛ м. Диал. Бурен, билка, с която се къпе млямолясало дете.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МЛЯМОЛЕЦ, мн. -ци, след числ. -еца, м. Диал. Малък бял червей в брашното; брашнен червей.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
МЛЯМОЛЯСАМ. Вж. млямолясвам.
МЛЯМОЛЯСВАМ, -аш, несв.\ млямоля-сам, -аш, св., непрех. Диал. За малко дете — хваща ме болест млямос; мламосвам, млямос-вам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899. Други форми: мламоласвам, мламолйсвам.
МЛЯМОЛЯСВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от млямолясвам; млямосване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899. Други форми: мламол&сванс, мламолйсване.
МЛЯМОС м. Обикн. мн. Диал. Название на детски болести, като слънчасване, запарване, претопляне; мламос.
О Горещи млямоси. Диал. Болест, при която детето има температура, болки в главата и стомашно разстройство. Студени млямоси. Диал. Силна простуда, при която тялото,
