МНОГОБОЖЕН 574 МНОГОВАЖЕН
отвърна началникът. В. Райков, ПВ, 33.
МНОГОБОЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Който се отнася до многобожие; езически. Истинският християнин трябва да се отдалечи от света.., да въздигне душата си в олтар, невидим на една многобожна вяра, на един нов Олимп. К. Величков, ПССъч. III, 44-45. Критиците може би, ще кажат, че тая книга [„Вавилонската княгиня“] е еретическа, многобожна и безбожна. И. Адженов, ВК (превод), 3.
МНОГОБОЖЕСТВО, мн. няма, ср. Ос-тар. Многобожие, политеизъм. Вънкашни-те делания, които съдържа всяка вяра, казват ся изповедание. И тия вяри могат да ся разделят на два големи отдела: на многобожество и еднобожество. Ив. Бого-ров, КГ, 79. В онова время, когато целий свят тънал в многобожество, тогава само тии (евреите),.., твърдо вярвали в едного истиннаго бога. И. Груев, КВИ (превод), 8.
МНОГОБОЖИЕ, мн. няма, ср. Вяра, религия, според която има много богове; политеизъм. Създаването на големите цент-ралистични робовладелски монархии на мястото на племенната раздробеност довежда до преминаване на политеизма (мно-гобожието) към монотеизма (еднобожие-то). ОКомун. XI, 15. Той [Ехнатон] е първият египетски владетел, който по революционен път, в жестока борба с жреческото съсловие на Тива е искал да премахне многобожието начело с Амон Ра. С. Северняк, ОНК, 259. Между многобожието българите вярвали и в някои женски божества, както в Жива — богиня на земеделието, градинарството, лозарството. Д. Войников, КБИ, 19.
МНОГОБОЖНИК, мн. -ци, м. Последовател на многобожието; политеист. И така пръвата заповед ни повелява 1/ да ся стараем добре да познаем бога,.. Против тая заповед грешат 1/ безбожниците,..2/много-божниците, които вярват, че има много богове. Хр. Данов, ППК (превод), 65-66.
МНОГОБОЖНИЦА ж. Жена много-божник; политеистка.
— Ст. Младенов, Етимологичсски и правописен речник, 1941.
МНОГОБОЙ, -оят, -оя, мн. няма, м. Спорт. Комплекс от няколко задължителни спорта (бягане, скок, хвърляне на чук или диск и други до десет вида), като класирането е според общия резултат. // Състезание по тези спортове.
— От чеш. mnohoboy.
МНОГОБРАЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който е свързан с многобрачие, който се отнася до многобрачие; полигамен. Дивата котка води многобрачен живот и не прави семейство. П. Петков, СП, 36.
МНОГОБРАЧИЕ, мн. няма, ср.
1. Книж. Форма на брак, при която един мъж е свързан с повече от една жена или една жена — с повече от един мъж; многоб-рачност, полигамия.
2. Спец. При животните — начин на живот, при който два индивида от различен пол не образуват брачна двойка и не отглеждат заедно поколение; полигамия.
МНОГОБРАЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Многобрачие.
МНОГОБРОЕН, -ойна, -ойно, мн. -ойни, прил. 1. От който има много, голям брой; многочислен. Противоп. малоброец. Прочутата Асеневска столица гърмеше от звука на клепалата на многобройните си черкви и на камбаната на храма Св. Възнесение. Ив. Вазов, Съч. XIV, 3. Щом се мръкнеше, изведнъж пак ставаше много студено. Земята замръзваше и на безоблачното, почти черно небе звездите изглеждаха по1МНогобройни, по-трепетни и по-ярки. Й. Йовков, Разк. I, 18. Книгата на Паисия се разпространи в многобройни преписи по всичките български краища. Г. Бенев, БК (превод), 11.
2. Със същ., които означават множество, група и под. Който се състои от много отделни единици; многочислен, голям. Проти-воп. малоброен. Из разкаляната земя тичаха мъже,.., тичаха деца, момчета с китки,.. И сред тоя многоброен народ високо се развяваше голямо знаме. Й. Йовков, РазкЛ, 213. Веднъж във събрание едно многобройно / той влезна внезапно, поздрави спокойно. Ив. Вазов, Съч. I, 172. Владислав,.., при Варна среща многобройна войска от Султан Мурата II. Т. Шишков, ИБН, 286. Многобройни тълпи. Многобройни групи.
МНОГОБРОЙНОСТ, -тта, мн. няма, ж.
Качество на многоброен; многочисленост. Противоп. малобройност. В Рим развалините не ви поразяват само по своята мно-гобройност, но още повече по това, че всички възбуждат във вас еднакво висок интерес. К. величков, ПССъч. III, 51. Гризачите имат много неприятели — .., но те се размножават много бързо и бързо достигат полова зрялост. На това се дължи тяхното широко разпространение и многобройност в природата. Зоол. VII кл,131. Македонските полководци били изумени с многобройноспипа на неприятелските сили. Н. Михайловски й др., ОИ (превод), 246.
МНОГОБЪРДЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. За планински дял, планина, местност и под. — който има много бърда. Непрекъснати вериги гористи планини,.., подпират от ecu страни кръгозора. Между техните многобърдести клонове,.., простира се от север към юг райски хубавата чепинска долина. Ив. Вазов, Съч. XVI, 17. И волно соед балкана многобърдест / ечела все за Индже песента. Бл. Димитрова, Л, 127.
МНОГОВАЖЕН, -жна, -жно, мн. -жнй, прил. Остар. Книж. Който е много, изключително важен. В конака на кьошка при чучура
