МЛЪКВАМ 562 МЛЯКО
тът влизаше — млъкваха. П. Вежинов, НС, 174. — Няма ли да млъкнеш? — Млъквам. Пий си бирата... Разбира се цялата тази история изглежда порядъчна. Ем. Манов, БГ, 10. И ако случайно понякога тя млъкваше, да се прокашля, да си вземе дъха,.., то в очите й се виждаше как мислите й продължават се още да се усмихват на нейния светъл идеал. Елин Пелин, Съч. II, 119. Скарале са се, скарале / угра и стара свекърва — /ни йена не йе млъкнала. Нар.пес., СбНУ ХЬУ1, 126. // Спирам да говоря поради липса на доводи, съображения. — Е, тъй като е, земни ми едно момиче да ми слугува,.. — Да си имала свое момиче, та да ти слугува, отговаряше хаджи Вълко строена-то. На това майката воздъхваше и млъкваше. Ил. Блъсков, ПБ I, 14. Пък тя тогаз му рекла: — Сал аз имам такваз гривна, ни ща са намерят по света малко гривни кат мойта! Тогаз той млъкнал. СбНУ XXIX, 203. // Преставам, спирам да плача, да пея, да се смея, да шумя; замлъквам, притихвам. Една жена чака братята си, които не е виждала кой знае от кои години. Убита от радост — реве и не млъква. А. Каралийчев, ПГ, 179. Панчо зафа-на да го люлее и то [детето] зе да млъква. Т. Влайков, Съч. II, 126. От стаята се чуваше смях и глъчка, но когато учителят отвори вратата, всички млъкнаха.
2. За животно или птица — преставам да издавам характерни звуци. Откак стана Радка мома, кучето им по цяла нощ не млъкваше и около къщата им се чуваше шъпнене и прибягване. И. Волен, ДЦ, 115. От сините й върхове [на планината] слиза хладката вечер. Жабите млъкват, стадата се прибират към селото. Ем. Станев, ЯГ, 71. Млъква квак и грач / във вечерний здрач. Ив. Вазов, Съч. III, 131.
3. За звук, шум, глас, смях, мелодия и под. — преставам да се чувам; замирам, замлъквам. Двете песни веднага млъкват при самия мост и двете млади дружини се събират. Ив. Вазов, Съч. IX, 190. Тя беше малко поотдалечена,.., и не вземаше участие ни в разговора, ни в смеха на момите, който избухваше от време на време висок, силен, еклив и отведнъж млъкваше. Елин Пелин, Съч. III, 48. И моят глас млъкваше, смутен и треперящ / треперящ от горест и гняв. Ел. Багряна, ВС, 35. И ето в оня час на синята мъгла, / когато млъква шум и тишината стене, / .. / Спомнете си, деца, спомнете си за мене. П. К. Яворов, Съч. I, 151. Събрания народ,.., / емне го — и дълго след това /не млъква „Да живей!“ и с трясък и мълва през двори из града повтаря и се носи. П. П. Славейков, Сьбр. съч. III, 175. • Обр. Не млъква вой! — стихийна буна... / Не млъква зимната фъртуна. П. К. Яворов, Съч. 1,80.
4. Прен. За инструмент, машина и под. — преставам да издавам, да възпроизвеждам звук, мелодия, шум. Тръбите млъкват, цонуиците се събират и спират на мегданя. И. Йовков, Разк. I, 108. Ситата на тонгите прегракнало забавяха тракането си и млъкваха, сякаш уплашени от виковете. Д. Димов, Т, 277. Пустата цигулка / свири и не млъква : /— Ци-гу ми-гу, хай! — / Съмва или мръква — тя не ще да знай... Ем. Попдимитров, ПМ, 47.
5. Прен. Преставам, спирам да творя, да се изявявам. И той наистина млъква като поет, без да знае никой за причината на неговото мълчание. П. П. Славейков, Сьбр. съч. VI (1), 210. млъква се безл. Щом влезе учителят, мигом се млъква.
О Не ми млъква<т> устата. Разг. Говоря много, голям бъбривец съм. Никога в живота си бай Миню Пармакът не е бивал тъй весел, шеговит и разговорлив.. Пък се и не спира, нито пък му млъкват устата. Ц. Церковски, Разк., 237.
МЛЪКВАНЕ ср. Отгл. същ. от млъквам и от млъква се. Калинов, унесен в сериозни мисли, и не забележи тоя ред млъква-нето на Нанка. Т. Влайков, Съч. II, 185. Ще легне [Пенчо] и ще спи до мърчина и станеше, като хората ще си лягат, когато изно-во пак ще да подкачи своите лудини и няма вече млъкване цяла нощ. Ил. Блъсков, ПБ I, 99. Невестата излезе недевойка,.. изведнъж вейте ги поплаща внезапно млъкване, — свирбите и веселбите мигновено се прекъсват. СбНУКШ ч. III, 82.
МЛЪКИНЯМ, -яш, несв., непрех. Диал. Млъквам. — Лиловица. Извела детето си по навън и тя плаче, и то плаче. — Откак си дойде ти в отпуск, не млъкиня. Ил. Волен, НС, 5.
МЛЪКЙНЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от млъкиням; млъкване.
МЛЪКНА. Вж. млъквам и млък-нувам.
МЛЪКНУВАМ, -аш, несв. (диал.); млъкна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Млъквам. — На дървото, Гюро, дор три куку-вички. / Първа кука, Гюро, / йот сутром до плання. / Трета кука, Гюро, / тя хич не млъкнува. Нар. пес., СбНУ XLVII, 29.
МЛЪКНУВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от млъкнувам; млъкване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МЛЪЦАМ, -аш, несв., непрех. Диал. За бивол, вол — муча, рева." — Ако през Тунджа минете, / подкови че ви позлатим." / Биволе млъцат и брецат, / и си се назад обръщат. Нар. пес., СбНУ XLIV, 190.
МЛЪЦАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от млъцам; мучене.
МЛЯЗГА ж. Диал. Мъзга. Днес вадят големи количества шекер от червено цвекло и от други някои растения, на които сокът или млязгата съдържава сладка същност. Пч, 1871, кн. 2, 25.
— Друга форма: млъзга.
МЛЯКО и (разг.) млеко, мн. млека, ср.
1. Бяла непрозрачна течност, съдържаща вода, ценни хранителни вещества, витамини
