МЛЙНАВ 561 МЛЪКВАМ
А. Начев (превод) Лет., 1872, 136. — Я из-ляз, буи, /.. / та ни посрещни!/ И ни поемни, буи, / белите връзки / и във връзките / вити млинове. Нар. пес., СбНУ XLVI, ЗЮЗИ. Колете патки, кокошки, / правете бели мъжове / йоще къдрави млинове, /.. / не ще агата да доде. Нар. пес., СбНУ XXV, 109. От просо млин се не прави. Послов.
МЛИНАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който яде по малко, бавно и пробира яденето; злояд, млизгав, млинкав.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МЛИНАР, -я, -ят, мн. -и, м. Остар. и диал. Баничар. Много лошо ще бъде, казва баснопи-сецът, ако би ботушаринът да стане млинар,
— а млинарът ботушарин. Тогава нито млин ще има като хората, нито пък обущата щяха да се носят. Т. Икономов, ЧПГ, 55.
МЛИНКАВ, -а -о, мн -и, прил. Диал. Който яде по малко, бавно и пробира яденето; злояд, млинав, млизгав.
МЛИНКАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Ям без желание, много бавно, като се вземам по малко от яденето; млизгам. Млинка като коте. Т. Панчев, РБЯд, 210.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
МЛИНКАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от млинкам; млизгане.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
МЛЙНЧЕ, мн. -та, ср. У мал. от млин; баничка. — Нали ти казах, не искам банич-ки с пнелен мед? Защо не изпълни желанието ми? И тя се разгневила и .. се заклела да не хапне нито едно млинне. Св. Минков, ПШ, 190. Тя бе умесила тлъсти млиннета, галушки. 3. Сребров, Избр. разк, 119.
МЛОГО нареч. Диал. Много. Срещнале са я три змея, / три змея до три облака / и си на Радка думаха: /— Радке ле, мома уба-ва, /млого си, Радке, убава, /ала си малко глупава. Нар. пес., СбНУ XLVI, 48. — Млого труд, братко, ти сторуу /още малко шъ нап-раиш — /до три ми вурни поръчай. Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 92. — Вала тебе, моя стара мале, /млого оди, мале, млого чуда видо, /.. / преодил съм села и паланке, / а маале брой не-маю. Нар. пес., СбНУ XLIX, 20. Китчице Радо, / лобода, / дай ми нож да се пробода / за горна, долна маала, / ала за средна най-млого, / че има моми убави. Нар. пес., СбНУ VI, 20. А звезда му [на Марко] по-тио говори: /—Леле Марко, леле добър юнак, /да ти ли си, Марко, млого юнак. Нар. пес., СбНУ XLIV, 9. — Илийчо, олум Илийчо. /Я седи, олум, не ходи, / хайдутлук не е за млого, /за година и полвина. Нар. пес.,СбГЯ, 111.
МЛУЗГАМ, -аш, несв., прех. Остар и диал. Хвърлям (обикн. стрела, копие и под.); стрелям. Копие или витка тояга (джирит) са млузгали тоже всадници един на други и из-куствам са бранили, да отбягват удар. Г. С.
Раковски, П1,98. млузгам се страд. МЛУЗГАМ СЕ несв., непрех. Диал. Стрелвам се, промушвам се; млъзгам се. Догде го съгледа някой, то като стрела се млузна в стария сарай и се изгуби. Ц. Гинчев, ГК, 244.
МЛУЗГАНЕ, мн. -та, ср. Остар. и диал. Отгл. същ от млузгам и от млузгам се; хвърляне, стреляне. Тии упражнения са били повеч относяеми на военни хитрости.., въртене клина (буздугана), млузгане копия или витка тояга (джирит). Г. С. Раковски, Ш, 97-98.
млъз м. Диал. Доене. — Сине Николе, Николе, / като ти кози дойдоха, / козите на млъз измлъзох, / а тебе нема никакое. Нар. пес., СбНУ ХПУ, 277. Кози му на млъз додоха
— / Никола нема да доде. Нар. пес., СбНУ ХЬР/, 39.
МЛЪЗГА ж. Диал. Мъзга. Едно старо изкорубено дърво стърчеше между тях.. „Млъзга не тече под кората му“, помисли си той. И. Йовков, Ж 1945, 88. Строена по господарски,.., сега тя [къщата] се бе пораз-съхнала,.. Ала изпод земята, същите тайни сили, които носеха млъзга на дървесата, на тревите,.., стягаха и крепяха, като с невидими железни скоби високата сграда. К. Константинов, СЧЗ, 157.
— Друга форма: млязга.
МЛЪЗГАМ СЕ, несв., непрех. Диал. Промушвам се, изхлузвам се; млузгам се. Леглото на реката криволи като змия из белите камаци, по които са млъзга всякаква риба. 3. Стоянов, ЗБВ II, 74.
МЛЪЗГАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от млъзгам се; млузгане.
МЛЪЗНИЦА ж. Диал. Овца, която се дои; дойна, млечна овца.
— От. Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МЛЪЗНИЧАР, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. Мъж, който дои овце; дояч.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МЛЪЗНИЧАРКА ж. Диал. Жена млъз-ничар; доячка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МЛЪК междум. Разг. Грубо. Мълчи, млъкни, да мълчиш. — Ти си виновен, Манчо — озъби се Манчовица.. — Млък, — нервира се Манчо. — Трай, да не ти строша главата барем на теб, както ми е докривяло. Кр. Григоров, И, 114. — Ще се оплача. Това е подигравка с човека. Вие се гаврите с нас.. — Млък! — изръмжа той. — Забранявам ти да ми говориш! В. Нешков, Н, 341. — Ангела аз любя, мале, /и пюй мене люби!/.. /— Млък, не думай това, дъще, / млък, че е срамотно! Ив. Вазов, Сьч. IV, 80. Млък, че та изяда влък. П. Р. Славейков, БП1,270.
— Друга (остар.) форма: м л ъ ч.
МЛЪКВАМ, -аш, несв.; млъкна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Преставам, спирам да говоря; замлъквам. В селската кръчма разговаряха шепнешком и когато кме
