МЛЁЩЯ 560 МЛИН
същ. от млещя и от млещя се; мляскане. Лапаме като гладни вълци; ама че сладка яхния ха, за беевете ли е готвена? — За бе-еве, за беици, то не е ваша работа, ами по-бърже, — им рече Мустафа и млещенето се усили повече. Ц. Гинчев, ГК, 232.
— Други форми: млДщсне, м л й щ е н е,
МЛЕЩЯ, -иш, мин. св. мл&щих, несв., не-прех. и прех. Диал. Мляскам (в 1 и 2 знач.). Пречупиха [циганите] питата на четири и захванаха да топят от четирите крайща на сахана, като си говореха нещо цигански и млещеха като прасета, кога дъвчат зрял вехт мисир. Ц. Гинчев, ГК, 231-232. Детето преди да си тури в уста главучката [ца гърдата], то я лиже с язика сиия млеще. И. Груев, КН 7 (превод), 52. млещя се страд.
— Други форми: м л й щ я, млйщя.
МЛИВАР, -ят, -я, зват. -ю, мн. -и, м. Човек, който е занесъл (закарал) на воденица (Мелница) зърно за мелене. Няма ги схлу-пените воденични — караджейки, нито те-павичките, когато от Дунава чак слизали млйвари и вълнари насам. Ст. Станчев, HP,
36. Никога по-рано толкова мливари не бяха идвали да мелят брашно. К. Калчев, УЧС, 29. Мливарите си помагаха един на друг. Стоваряше някой чувал от колата, друг подпира отстрани, дорде го емнат на площадката. Оттам нататък се грижеха мелничарите. Кр. Григоров, Н, 151. Като му ишли мливарите, он [воденичарят] месил турта, та правил облог сас них: доде са опече туртата, ако он излаже мливаро, ще земе на мливаро житото. СбНУ XIV, 495.
— Друга (диал.) форма: м л е в й р.
МЛИВАРКА ж. Жена мливар. Влизам в долния й [на мелницата] етаж. Посрещат ме тъмните очи на мливарка,.., широките й плещи, кърпата и опръхналите й устни са поръсени от хлебен прах. 3. Сребров, Избр. разк, 200.
— Друга (диал.) форма: млсвйрка.
МЛИВАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до мливар. Той [Денко] не тръгна по пътя за воденицата,.. Смяташе да заобиколи,.. и по горния мливарски път да влезе във воденицата. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 199. Той отби кончето покрай Станкината воденица,.., преброи два пъти четирите мливарски коли, които чакаха там с разпрегнати волове. Елин Пелин, Съч. III, 134. През оная зима работех в мелницата.. Мливарските коли със зърното или смляното брашно скърцаха денонощно. О. Василев, ЖБ, 377. Мливарска врява. Мливарски закачки.
—Друга (диал.) форма: млсвйрски.
МЛИВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. . Рядко. Млевен.
—Л. Андрсйчин и дрм Български twikobch речник, 1973.
мливо, мн. (рядко) мливй, ср. 1. Зърнени храни, които се носят (карат) на воденица (мелница) за смилане. Воденичарят,..,
като чу сигнала, че мливото се е свършило, стана да сипе ново жито. Т. Харманджиев, КЕД, 27. Стопанин с дълбоката крина / отмерва чували от първа вършитба / и близко отнася ги в мелница стара, / де улей се пени и кошът потраква, / та мливото става на меко брашънце. Ем. Попдимитров, Сьбр. съч. V, 6. — Тука гледаш някой до-исьл от града, донел чувале с мливо,.. и ги нарежда във воденицата — чака да му дойде редът. Ч, 1875, кн. 13. 610. Кой како докарувал на них мливо, надлажували се сос мливаро и кой надлаже, на него че си остане брашното. И секогаж надлажували воденичаието и зима-ли мливата на човеците. СбНУ XIV, 381.
2. Стесн. Брашно, ярма и др., които се получават при смилане на зърно във воденица (мелница). Двама селяни с побелели калпаци,.., наведени, прибират в шарени торби от раклата скъпоценното мливо. Мелничарят наблюдава прав от малкото прозорче на улея, по който тече бялото брашно. 3. Сребров, Избр. разк, 200. Деца и жени мъкнеха торби с корени, сушеха ги и ги мелеха и от мливото правеха тесто. Л. Стоянов, Избр. съч. 1П, 188.
3. Диал. Мелене, смилане. Лющенето му става със специални ръчни мелници, които приличат на камъните за мливо на кукуруз в нашите караджейки. Ал. Гетман, ВС, 171. Един ден — .. — някой от долненците нарамил тайно чувал зърно и го отнесъл на мливо в чифлика. В. Мутафчиева, ЛСВ 1,44. Под навеса до къщата постоянно бяха вързани кон или муле, докарали чувалчета с ръж и жито за мливо. Ст. Мокрев, ЗИ, 59.
— Друга (диал.) форма: м л е в 6.
МЛЙВЦЁ, мн. мливца, ср. Умал. от мливо. У нея пишеше така:„Воденичаро много много трици да не яде, а то да ми даде мливцето да си ида“. И така момчето надлъгало кьосавио воденичар, та си зема-ло брашното. Нар. прик. СбНУ XIV, 382.
МЛЙЗГАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който яде по малко, бавно и пробира яденето; злояд, млинав, млинкав. Не зная с какво да го храня вече това дете. Много е млиз-гаво, като коте яде.
МЛЙЗГАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Ям без желание, много бавно, като си вземам по малко от яденето; млинкам. Яж де, какво млизгаш! Виж на какво си заприличала.
МЛЙЗГАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от млизгам; млинкане.
МЛИН, млйнът, млйна, мн. млйнове, след числ. млйна, м. Баница с яйца и сирене. Майка й от малка я учеше на ум и разум и на всякакви мурафети — и кенета да шие, и млин да точи, и везани възглавници да тъче. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 10. — Разсучи млин, налей бъклица с вино, приготви мед и сирене и чакай ни. Л. Каравелов, Съч. II,
142. Тестяви неща, като млин, качамак, кораво сирение, суджуци, пастърма и други такива никак не бива да ся дават на деца.
