МЛЕЧКА 558 МЛЁЧНО-
МЛЁЧКА ж. 1. Бот. Род многогодишни растения, в топлите области — дървовидни и кактусови, а в умерените — тревисти, които съдържат в стъблата си отровен млеко-подобен сок, използуван за получаване на смоли, лакове, каучук. ЕирЬоЫа.
2. Диал. Общо название на някои тревисти растения, които при пречупване на стъбло, лист и др., отделят млекоподобен сок, като глухарче, брадица, жълтурче, живовляк, ку-куряк, смил и др.; млечок, млечник2, млеч. Свинете пък само гувъркаха и не се застоя-ваха на едно място. Те искаха да отидат в дола, където беше по-влажно и имаше млечка и сладки корени. Кр. Григоров, ТТ, 12. Слънцето докосваше вече хоризонта и под червените му лъчи равнецът и млечката, които растяха наоколо, бяха добили свежозелен цвят. Д. Димов, Т, 393. Излязох на някаква просторна слънчева поляна, цялата жълта от разцъфтялата млечка. П. Вежинов, Б, 92.
МЛЕЧНИК1, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Баница с мляко и яйца; млечница5. Фания и Бисера внесоха малка масичка. Върху нея сложиха млечник,.. Баницата беше чудесно приготвена. Д. Спространов, ОП, 170.
МЛЕЧНИК2, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Млечка (във 2 знач.); млечок, млеч.
МЛЕЧНИК3, мн. -ци, след числ. -ка, м. Семенник на мъжка риба. Оползотворяване на рибни отпадъци.. Млечниците се измиват и се прибавят към смес за кюфтета и други видове ястия. М. Гаврилова и др., ТПХ I и II,
104.
МЛЕЧНИНА ж. Остар. Млечност, мле-кодайност. Който иска да си завъди млечни крави, трябува да земе майката от по-харен млечен ощур, зачтото казват, че млечнината само от майка ся предавала. Лет., 1874,268.
МЛЕЧНИЦА1 ж. 1. Бот. Род гуглести гъби, в чието плодно тяло се образува мле-коподобен сок. Ьа^агик.
2. Название на някои от най-разпространените гъби от този род, като лютивка, рижи-ка, мъхнатка и др. Из дъбовия шумак в Усойната е пълно с лютици —.. Тази коза навярно .. е опитала млечниците,.. Тя зяпа — парий в устата. Г. Краев, СК, 63-64. Млечницата е вкусна гъба, прилича на печурката. Сген. VIII кл, 63. На отровната млечница пластинките отдолу са белезникави, а на ядливите — оранжевочервени. Д. Цончев, ЧС, 30.
◇ Лютива млечница. Гъба от род млечница, с лютив вкус, която расте из цялата страна на групи, най-често в широколистни гори, с фуниевидна бяла до сивожълта гугла, която при счупване отделя млекоподо-бен сок, с лютив вкус; лютивка, свинско ухо. Ьа^апив р1регаШ8. Гуглестите гъби растат главно в горите. Такива са познатите на всички маматарка, бронзовка (трепетли-кова гъба), брезова маматарка, лютива млечница и мн. др. Бтн. V и VI кл (превод), 169.
Червена млечница. Гъба от род млечница, която расте в иглолистни гори, с фуниевидна ке-ремиденочервена гугла, ядлива, при счупване отделя керемиденочевен сок, който бързо позеленява; рижика. Ьа^агик сюНсювив. В най-голямо количество на Витоша се явяват следните ядливи гъби: маматарка, брезовка, червена млечница, пачи крак, сър-ненка, коралка и др. Пр, 1953, кн. 6, 5.
МЛЕЧНИЦА2 ж. Разг. Заболяване на устната кухина у кърмачета и тежко болни, изтощени възрастни хора, характеризиращо се с млечнобели налепи върху лигавицата на устната кухина, причинявано от дрождеподобнй гъбички; стоматомикоза. Много често в тази [кърмаческа] възраст,.., се среща едно заболяване на устата, наречено млечница, което се причинява от гъбички. Н. Пръвчев и др., ЗТ,
32. А това смукане,.., причинява на езика различни болести, които са срещат само у децата, като млечница, вятър (..), колик и др. Превод, Ч, 1875, бр. 4,174.
МЛЕЧНИЦА3 ж. Диал. Царевичен кочан, на който зърната са в млечна зрялост. Тоя мирис ме опиваше и ми напомняше бе-ленка, на която пеят и се подкачат моми и ергени, а до тях кълколи пълен котел с варени млечници. Кр. Григоров, Р, 63-64.
МЛЕЧНИЦА4 ж. Диал. Женско животно в период, когато кърми малките си; млеченйца1, дойница1. Агънце дума Стояна: / "Снощи три пъти стадо преброиф, / мойта майка не ви-дой —/.. / „Агънце мило, баново, / .. / добра й цена дадоя, / та я байко ти продаде, та ти остави, остави / до девет майки млечници.“ Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 318. "Милано, любе Милано, / да довеш [доиш] крава млечница. Нар. пес., СбНУ ХЬУИ, 48.
МЛЕЧНИЦА5 ж. Диал. 1. Ястие от сварен в подсладено прясно мляко ориз; мляко с ориз, сутляш, млеченйца2.
2. Баница с мляко и яйца; млечник1.
МЛЕЧНИЧЕ, мн. -та, ср. Диал.
1. Обикн. в съчет. Дете млечниче. Кърмаче; млечениче. Дайте, дайте две дечица, / две дечица млечничета. Нар. пес., СбНУ IX, 17. — Море кадийо, кадийо, / .. / нело чем право да кажем: / девет съм кръви направил, / девет съм майки разцвелил, / десето дете млечниче. Нар. пес., СбНУ ХЬГУ* 340. Мома го йе [цветето] окацала [окъсала], / да го вие дребни китки, / да ги прата долу, долу, / долу, долу по селана, /.. / По дечица млечничета, / да са чуе и прочуе, / че са моми поскъпнали. Нар. пес., СбНУ II, 42.
2. Бозайниче, сукалче; млекарче2, млечениче. Кога си рипа мечката —/../ и тая мечка мле-ченица, / по нея мече млечниче, / бегаше сейте селяни/кой у падинка, равнинка, / .. /а сам си попо — шипоко. Нар. пес., СбНУ ХЪШ, 559.
МЛЕЧНО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който има цвят с млечнобял оттенък, напр.: млечнобял,
