МЛЕЧЕН 557 МЛЕЧИЦЕ
слама". СбКШ, 11. Млечен път. Видимата част от галактиката (към която принадлежи и Земята), включваща голям брой звезди, невидими поотделно с невъоръжено око, която се наблюдава на небосвода като слабо светеща белезникава ивица с неправилна форма. Тъмното кадифе на морето бе обсипано със звезди, бледо искреше дъгата на Млечния път. Н. Антонов, ВОМ, 28. Галактиката, или както се нарича още Млечният път, представлява сбор от слънца (звезди), броят на които достига около тридесет милиарда. Гр. Николаев и др., ОГ, 11. Млечна диета. Режим на хранене с мляко и млечни продукти. Млечна жлеза. Биол. Жлеза у женските индивиди при бозайниците и човека, в която се образува и отделя мляко след раждане. Заболяване на млечната жлеза. Тъкани на млечната жле
за. Млечна захар. Разг. Лактоза. Млечна захар (лактоза) се намира в млякото и е съставена от една молекула захар и една молекула галактоза. Хим. VII кл, 1950, 126. Млечна зрелост. Агрон. Началната степен на узряване при житните, бобовите и някои други растения, когато зърното е все още меко, бяло. За сладко се използуват зелени орехчета в млечна зрелост. М. Киров ТК,
74. Механизаторите започнаха да силажират царевица в млечна зрелост. Млечна киселина. 1. Хим. Хигроскопична гъста безцветна течност, която е продукт на ферментация на някои захари или на анаеробното разграждане на гликогена и се употребява в медицината, текстилната промишленост, кожарството и другаде. Добавка от петдесет или стопроцентова млечна киселина към силажирана царевица повишава качеството й. ВН, 1960, бр. 2742, 4. 2. Биол. Тази течност, съдържаща се в хранителни продукти като кисело мляко, кисело зеле и др., в мускули и тъкани на животните и човека. Първа група естествени обитатели [на човешката уста].. Най-важните от тях са анаеробните кълбообразни бактерии — .., пръчковидните бактерии, образуващи млечна киселина при разлагането на въглехидрати — млечнокисели бактерии. Н. Пръвчев и др., ЗТ, 36. Млечна крава. Разг. Богат и постоянен източник на блага, на приходи за някого; дойна крава. Тя [България] беше млечната крава на цариградското правителство и източникът на огромните богатства. НБ, 1876, бр. 2, 5. Засрамете се, стига сте искали от баба си. Имате я за млечна крава. Млечна кухня. 1. Звено за подпомагане и улесняване изхранването на кърмачета и деца до 3 години към здравни заведения чрез раздаване на прясно приготвени специално за възрастта храни. Млечните детски кухни помагат много за облекчаване труда на жените-майки, заети в производството. ВН, 1960, бр. 2644, 2. В общи линии задачите на млечната кухня се свеждат до осигуряване правилно и пълноценно хранене на здравите и болните деца до 3-годишна възраст. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 128. 2. Сградата (помещението), където се приготвя и раздава храната. Отивам до млечната кухня. Млечна майка. Разг. Жена по отношение на дете, което не е родила, но го е кърмила. Млечни зъби. Първите детски зъби, които по-късно (около 7 годишна възраст) се заменят с други, постоянни. Както е известно, различават се две генерации зъби у бозайниците: първа генерация от непостоянни зъби, наречени още млечни зъби (dentes desidui) и втора генерация — постоянни зъби. А. Гюровски, АЧ, 208. Защо у човека и някои висши бозайници се менят млечните зъби? ПН, 1932, кн. 3,48.
МЛЕЧЕНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Дъждовник1.
— От Н. Геров, Речник на блъгарски`й язик, 1899.
МЛЕЧЕНЙЦА1 ж. Диал. Женско животно в период, когато кърми малките си; млечница4, дойница1. Кога си рипа мечката
— /../и тая мечка млеченица, / по нея мече млечниче, / бегаше сейте селяни, / кой у па-динка, равнинка, /.. / а сам си попо — шипо-ко. Нар. пес., СбНУ XLIII, 559.
МЛЕЧЕНИЦА2 ж. Диал. 1. Ястие от сварен в подсладено прясно мляко ориз; мляко с ориз, сутляш, млечница5.
2. Ястие подсладена млечна каша.
МЛЕЧЕНИЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Дете кърмаче; млечниче. — Фала тебе, божа мале,/.. /можем бити на твой сънък: / .. / що е шума маламена, / това са си с£ дечица, / с£ дечица млеченичета, / млеченичета с бога [идат]. Нар. пес., СбНУ XLIII, 487.
2. Бозайниче, сукалче; млекарче2, млечниче (Н. Геров, РБЯ).
МЛЕЧИЦЕ, мн. няма, ср. Умал. от мляко; млекце. Какво мило детенце си има тя. Спи си сладичко, суче си кротичко млечице. К. Петканов, БД, 44. Още един час път и Кабака ще бъде у дома си.. Искаше му се да сръбне нещо топличко — я чорбица, я млечице... Г. Караславов, Йзбр. съч. I, 177. Ред се скоро редете, / ред тревица пасете, / че са близо кошари, / във кошари другари, / ще изнесат ведрици, / да издоим млечице. Ц. Церковски, Съч. II, 37. — Молба ша ти са помоля, / да не ма, Радке, забравяш, / сутрин и вечър нагледваш, / млечице да ми донасяш. Нар. пес., СбНУ XXVII, 173.
◇ Пчелно млечице. Бяло или жълтеникаво, подобно на кашица, вещество, което младите пчели работнички отделят от глътъчните жлези и хранят с него пчелните личинки, използвано от хората като лекарство. Така е в тяхното [пчелно] семейство — децата пазят майка си, чистят я, топлят я, кърмят я с пчелно млечице. П. Бобев, ГЕ, 157. Тя [личинката] започва да прави бавни движения на дъното на килийката и поглъща непрекъснато млечице, доставяно й от пчелите кърмачки. Б. Бижев, СП, 27.
