МЛЕКОСНАБДЙТЕЛЕН 555 МЛЕЧЕН
МЛЕКОСНАБДЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който е свързан със снабдяването, доставянето на мляко. Продължителната (ниската) пастьоризация не причинява големи изменения в млякото.. Прилага се в млекоснабдителните централи за приготвяне на мляко за консумация в прясно състояние. Н. Димов и др., ТМ, 5. Млекоснабдителен пункт.
МЛЕКОСНАБДЯВАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Дял от търговското обслужване, свързан с доставката, снабдяването с мляко. Най-важните сектори на търговията, като хле-бопеченето, млекоснабдяването,.., са обхванати от обществения сектор. ОФ, 1950, бр.
1838,2.
МЛЕКОСЪБЙРАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Млекоизкупуване.
МЛЕКОСЪБИРАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Млекоизкупвателен. Млекосъбирателен център. Млекосъбирателни пунктове.
МЛЕКОЦЕНТРАЛА ж. Предприятие за събиране на мляко, пастьоризиране и бутилиране за разпродажба. Млекоцентралите с малък капацитет затварят бутилките с мляко с картонени кръгчета с помощта на ръчни затварачни машини. Н. Димов и др., ТМ, 252.
МЛЕКУВАМ, -аш, несв., прех. Диал. Доя овца или коза, като отбивам малките и започвам да преработвам млякото в млечни продукти (сирене, кашкавал и др.). млекувам се страд.
— Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МЛЕКУВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от млекувам и от млекувам се; доене. След млекуването на овцете двамата овчари ги изкарваха по Чобанови ливади и не слизаха в село до късна есен. Д. Ангелов, ЖС, 78.
МЛЕКЦЕ, мн. няма, ср. 1. Умал. от мляко; млечице. — Пийнете си, мамините,
— увещаваше ги майка им — пийнете си млекце, после ще ви дам медец. Ив. Остри-ков, ОП, 52. Нито овце имахме, нито пък кози, за да се облажим от млекце, масълце или сиренце. Кр. Григоров, ОНУ, 103. Зърната пукаха, млекцето им [на мамулите] прегаряше, цвъртеше на въглените. О. Василев, УП, 23. —Дайте й [на кобилата] сенце, / да набере млекце, / да надое жребче! Нар. пес., СбНУКШч. III, 44.
2. Диал. Семенната течност на мъжките риби. Н. Геров, РБЯ.
— Друга (диал.) форма: м л ё х ц 6.
МЛЁНЁ, мн. -та, ср. 1. Разг. Мелене. Побързаха да заявят [мелничарите], че при нова, по-ниска цена на житото ще трябва да им се увеличат процентите за млене, за разноски и печалба. П. Спасов, ХлХ, 244. Она [мелницата] е сос два витела и довол-ствува всичката потреба монастирска, като меле непрестанно,.. Отгоре, гдето се сипува житото за млене, има едно решето (дармон), донесено от немско, с голямо изкуство направено. Н. Рилски, ОМР, 53. Понеже помняхме млене брашна, тряба да ка-жеме нещо си за българските воденици или жерки. Г. С. Раковски, ПI, 80.
2. Диал. Количеството смляно зърно при еднократно ходене на воденица. С две млене-та изкарваме половин година.
МЛЕНИНА ж. Диал. 1. Мелене. От урвата над воденицата се спущаше една лясковска кола с дъсчени ритли, с четири козинови застлани чували с жито и един завързан с просо за мленина. Ц. Гинчев, ГК2,44.
2. Брашно, получено от смилането на лимец и овес. От дънъска свинете че ранимо с мленину, а не с трице. СбНУ Х1ЛХ, 780.
МЛЕЧ, млечът, млеча, мн. млечове, м. Диал. Млечка (във 2 знач.), млечник2, мле-чок. Косата се плъзгаше върху тревата като тояга. Тя се беше отъпила, а насъбралата се по реза зелена кора от млеч я правеше още по-тъпа. Сл. Трънски, Н, 27.
МЛЕЧАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Млечен. Месечината се белееше вече високо и земята дремеше като омагьосана в лека млечава мъгла. Ил. Волен, БХ, 138. Млеча-ва делва. Млечаво котле.
МЛЕЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил.
1. Който е от мляко, който се образува от мляко. Лъхна ме характерният млечен мирис на бебешките дрешки — по мраморния бордюр на разгоряната камина бяха прострени пеленки. П. Славински, ПЩ, 37. От време на време изтрополяваше едноконна двуколка, в която бляскаха, опръскани с млечни капки, бакърени гюмове. А. Кара-лийчев, НЧ, 17. Христака,.., обичаше много да дои; .. обичаше стремителното и меко шуртене на млечните струи. Ил. Волен, МДС, 194. Млечни пръски. Млечни петна.
2. Който се съдържа в млякото. Сладоледът, приготвен от мляко или от сметана, е богат на млечна мазнина, която много лесно се усвоява от организма. ВН, 1961, бр. 3105,2.
3. Който е приготвен от мляко или с мляко. Три пъти на седмицата Калинка правеше млечна попара на работниците. К. Петка-нов, ЗлЗ, 79. Опитомените видри са много добродушни,.. Щом свикнат на млечна и растителна храна, престават да търсят риба. П. Петков, СП, 16. Млечните продукти и яйцата се съхраняват в хладилник при температура, не по-висока от + 4°С. М. Гаврилова и др., ТПХ I и II, 57. В Стара Загора (Железник) на първий май излизат на по къра, тъй и дома ядат мляко и млечно каве. Ч, 1871, бр. 16, 503. Млечен сладолед. Млечен крем. Млечен сапун. Млечен шоколад. Млечна баница. Млечна каша. Млечна храна. Млечни произведения.
4. Който е предназначен за мляко, за обработка на мляко. Кърмачките можеха да продават излиишото майчино мляко на млечната
