МЛАТЕЦ 552 МЛЕКАРНИЦА1
МЛАТЕЦ, мн. -тци, м. Диал. Умал. от млат; малък чук, чукче.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МЛАТИЛО, мн. -а, ср. Устройство за задвижване кречеталото на воденичен камък. Под един навес лющят ориз по примитивен начин.. Тук ролята на водата се изпълнява от четирима младежи, които натискат с крак ритмично млатилото. Ал. Гетман, ВС, 302. В онова время человеците нямали ни плугове, ни орала, ни млатила, ни воденици. Г. Йошев, КВИ (превод), 2.
МЛАТНА. Вж. м л а т в а м.
МЛАТОБИТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Ковък. То [златото] най-тежко, най-гъсто, и най-разтегателно, и млато-бито. Е. Васкидович, ПП (превод), 3 9.
МЛАТЯ, -иш, мин. св. млатйх, несв., прех. Разг. Удрям силно нещо или някого; бия. Дядо Гуни отваря широко очи, удивен от сръчността на Кирил — другия ковач, който млати с големия чук. С. Северняк, ИРЕ, 7. Вътре стрина ми Тодора и майка ми, клекнали до нов емайлиран леген, мла-тят белтъцц и жълтъци с големи телени разбивачки. Й. Вълчев, РЗ, 50. Западаха едри като орехи зърна, от небето се спусна черна завеса,.. Сякаш някой отгоре изпускаше бели камъчета, които млатеха всичко, що попаднеше под тях. Кр. Григоров, ТГ, 76. — А може, като сте вече пообразу-мяле, да ви са млатиле и с камшик? Може не само в събота, а и в сряда, и в четвъртък? Н. Бончев, ТБ (превод), 6. млатя се страд., възвр. и взаим. Като погледнах, брате, надолу към Хамбардере, като видях оня увес и ония камънаци, щръкнали по него, и реката, дето се мяташе и млатеше долу в дерето, рекох си: „Бог да прости хубавата каца!“ Н. Хайтов, ДР, 168.
МЛАТЯ СЕ, -иш се, мин. св. млатйх се, несв., непрех. Диал. Шегувам се. — Викам му: — Ами ти кой човек беше? А той мига като мишка в трици и ме поглежда отстрана: — Не се млати, свахо, но дай да се предобриме. Кр. Григоров, ПЧ, 20. — Кой е дошел — Слава ли? Млатиш се. Ти, бате, си правиш майтап с мене. — Какъв майтап, ето го в моята стая. Сл. Трънски, Н, 161.
МЛАЩЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от млащя; мляскане.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899. — Други форми: м л 6 щ е н е, млйщене.
МЛАЩЯ, -иш, мин. св. млащйх, непрех. и прех., несв. Диал. Мляскам (в 1 и 2 знач.).
— Кажи ми ти, защо Старата река се нарича Стара река, а? — пита хаджи Христина и млаще с устните си така сладко, щото езикът й час по час изскача от своето гнездо. Л. Каравелов, Съч. VII, 34. Тя продължава да ми описва, като млащи шумно с беззъбите си челюсти сварената буренова каша. Ив. Вазов, Съч. XII, 80.
— Други форми: млйщя, млящя.
МЛЕВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Спец. Който се отнася до млево, мливо. Смилането се извършва на етапи — .. от млевни тела — стоманени или чугунени топки.., и цилиндри. Б. Костов, ХС, 44. Доскоро прочистването на филтровите ръкави в мелниците се извършваше със сложни машини.., затрудняваше се проветряването на машините в млевното отделение и продухването на зърното в чистачните машини. ВН, 1955, бр. 190, 1. Мелниците,.., да изваждат царевичния зародиш от всяко количество царевица, независимо в какъв млевен продукт се смила — в брашно или ярма. ОФ, 1950, бр. 1738, 2.
— Друга форма: м л й в е н.
МЛЕВО, мн. -а, ср. Мливо. Из воденицата [Лазо] се въртеше като премпелешка — не можеш да го видиш на едно място; около камъните,.., на вратата —.. — да види не идат ли коли с млево. Ил. Волен, МДС, 135. Свел глава над сандъка, чернокос гидия граби със стар котел бялото млево, граби и пълни про-нитен чувал. Ц. Церковски, Съч. III, 54. Млево кошове нямат. / Зловещо камъне мелнични дремят, / над тях не пей кресливо кречетало. Ив. Вазов, Съч. III, 185.
МЛЕКАР, -ят, -я, зват. -ю, мн. -и, м.
1. Мъж, който продава и (или) изкупува мляко. Отбихме се в една млекарница — да закусим. Млекарят ни поднесе чудесни бели симиди и разводнено кисело мляко. А. Ка-ралийчев, С, 218. Следваха ги млекарите с конски двуколки или яхнали магарета.., които дрънчаха гюмове по улиците и разнасяха мляко по домовете. П. Мирчев, СЗ, 81. Туй млекари, сиренари и касапи, — съсипал е хората да им cbcmaeß актове и да им конфискува стоката. И. Йовков, М, 19-20. През това време проучихме кога и как събира млякото от селяните стрезимиров-ският млекар. Сл. Трънски, Н, 197-198. Млекар продава млякото си по 15 стотинки един литър. К. Кърджиев, А, 164-165.
2. Разг. Мъж, който обича да яде мляко. Синът ми е голям млекар. На всяко ядене изяжда по едно бурканче мляко.
МЛЕКАРИН, мн. млекари, м. Остар., сега простонар. Млекар. Млекаринът дръпна една скрита зад дъските връв, вратата се отвори и Съботин с очите си го видя да изсипва тулумите един след друг в едно ведро. Н. Хайтов, Л, 92.
МЛЕКАРКА, ж. Жена млекар. — Ха млеко-о-о! — провикна се откъм горния мост първата млекарка, слязла най-рано през прохода. Т. Харманджиев, КЕД, 13. Отдавна ся слушало, че баба шарка не хващала млекарки, които били сипани веднъж от кравя сипаница. Й. Груев, СП (превод), 95.
МЛЕКАРНИЦА1 ж. 1. Магазин, в който се продава мляко. Отивам до млекарница-
