МЛАКА 551 МЛАТЕНЕ2
млака(хладка) вода. СбНУКШ ч. III, 23.
МЛАКА ж. Диал. 1. Мочурище, мочур; млакище, мочурлак, глиб, азмак. От листата и тревите, от папурите и млаките, където бяха прекарали деня, излитаха комарите с претънели от глад гласове. Г. Мишев, ЕП, 193. Овцата не е като коза, трябва от роса да я пазиш, отмлаки да я пазиш, а и от метил също така. Й. Радичков, СР, 53-54. — Абе, вие сега градинар ли ще ме правите! Аз съм овчар човек, що ми е тая млака край реката! Сг. Даскалов, ЕС, 51.
2. Застояла вода; локва, гьол, блато, тресавище, лакия. Тук жаби се обаждат в плитка млака, /там стоплена дими пръстта. А. Муратов, Пл, 1979, кн. 8, 29. Мечката дойде и заспи. Тогяй он ю бучне, она се подпалила, ровне и утекла у едну лакию (млаку). Нар. прик, СбНУ XLI, 431.
МЛАКЙЩЕ, мн. -а, ср. Диал. Мочурище, мочур; млака, мочурлак, глиб, азмак.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МЛАМОЛЦИ само мн. Диал. Болест в главата.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
МЛАМОС м., обикн. мн. Диал. 1. Название на детски болести, като слънчасване, претопляне или кърмене със сгорещена кърма и др.; млямос. (Н. Геров, РБЯ).
2. Дизентерия. Мламоси хванали едно дете, та се прекъснало от дрисък. Т. Панчев, РБЯд, 210.
◇ Хващат ме / хванат ме винените мламо-СН. Диал. Напивам се.
— От гр. ßXdppa 'вреда, болест'.
МЛАМОСАМ. Вж. мламосвам.
МЛАМОСВАМ, -аш, несв; мламосам, -аш, св., непрех. Диал. За малко дете — хваща ме болест мламос; млямосвам, млямолясвам.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
МЛАМОСВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от мламосвам; млямосване, млямолясване.
МЛАМОСНИЦА ж. Диал. Дълъг жълт червей, който яде зелето, лука и пипера.
—От. Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
МЛАСВАМ, -аш, несв.\ мласна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, мласнат, св., прех. Диал. Удрям силно веднъж или няколко пъти някого или нещо; млатвам, фрас-вам, цапвам. Ала веднага го [Петър Осого-вец] сграбчиха много ръце; тежък юмрук го мласна по главата — и той грохна на плочите. Н. Райнов, КЦ, 142-143. Едно копие го [войводата] мласна по рамото — и див глас изрева на чужд език нещо. Н. Райнов, В ДБ, 64. мласвам се, мласна се страд.
МЛАСВАНЕ, -та, ср. Диал. Отгл. същ. от мласвам и от мласвам се; млатване, фрасване, цапване.
МЛАСКАМ, -аш, несв., прех. Диал. Удрям силно някого или нещо; млатя, фрас-кам. мласкам се страд., възвр. и взаим.
МЛАСКАНЕ, -та, ср. Диал. Отгл. същ. от мласкам и от мласкам се; млатене, фраскане.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МЛАТ, млатът, млата, мн. млатове, след числ. млата, м. Диал. 1. Голям чук. Врещеше козата, тропаха с копитата конете в обора, а в подземието ковачът Сотир удряше с млат върху наковалнята. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 415. Чест томува, що над рало / гръб прегъва в жар и хлад, / със ръце си що подига / и извърта тежкий млат. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 258. Ако не си млат да млатиш, бъди няковалня да търпиш. Послов. П. Р. Славейков, БП I, 20. Всякой знае, че кога ся набива топорище (дръжало) на секира или млат (чук), удря ся топорц-щето о камик, о сечник или о наковалня. Й. Груев, Ф (превод), 20. • Обр. Поздрав близък и далечен, / брат на черните беди! / Иде, иде час уречен / твоя млат да победи!
Н. Хрелков, ДД, 56.
2. Удар. Животното [глиганът] се опита да забие зъби в корема му, но той избягна нападението сръчно възвил се, а после за по-малко от миг със силен млат заби меча си в шията му. М. Смилова, ДСВ, 84.
МЛАТАВ, -а, -о, мн- -и, прил. Диал. Клисав, тестяв. — Невесто, лебът ти е ем млатав, ем глетав. СбНУ XLIX, 780.
МЛАТВАМ, -аш, несв.\ млатна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, млатнат, св., прех. Разг. Удрям силно веднъж или изведнъж някого или нещо; фрасвам, цапвам. Аз имам едно буково дърво,.. Още не е рендосано, тъкмо е за такава мечка. Като я млат-неш, няма ни да ръмжи, ни да се озъбва. Кр. Григоров, ТГ, 26. — Ей — изгледа го един миг пронизително тя и процеди,.., — я да си събираш езика в устата, че като те млатна с бръсткалката1 Ст. Даскалов, СЛ, 117. Тогива припели ониа манари, кото млатну, отсече му главата. СбНУ XLI, 460. млатвам се, млатна се страд.
МЛАТВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ от млатвам и от млатвам се; фрасване, цапване.
МЛАТЕНЕ1, мн. -та, ср. Разг. Отгл. същ. от млатя; биене, бой. Стражарят се прозина и запита: — Има ли друг за млатене тази нощ или да вървя да спя? К. Калчев, ЖП, 200. Хамалинът сръга с лакти съседа си и проговори без да се обърне: — Сега ще започне млатене-то. А. Каралийчев, НЧ, 54.
МЛАТЕНЕ2, мн. -та, ср. Диал. Отгл. същ. от млатя се; шегуване.
