МЛАДУВАМ 550 MЛAK
как ся пресаждат младочки рвошки, как ся чистят и кастрят стари. И. Груев, КН 4 (превод), 57. Може ли една младочка, една овошчица да расте все хубава и прилична,.., когато ний не пригодяваме да турим тази овошчица в благоприятни условия за нейното растене? Ч, 1875, бр. 1, б.с.
2. Нов клон, покарал от корена на старо или отсечено дърво; издънка, летораст, фи л из, младок, младока. Пред амбулаторията се изправи Рангел клисарят, с тънка шибалка в ръка —една зелена младоукаъ която кой знай отгде беше отрязал. И. Йовков, Жс, 203-204. Понякогаш в корена изникват младочки .., които са казват издънки. Т. Шишков, ПХ,(превод), 26.
МЛАДУВАМ, -аш, несв., непрех. и прех.
1. Живея годините на младостта си. Младу-вах във велико време, / време на борби, живот. Ив. Вазов, Съч. III, 197. • Нар.-поет. младост младувам. Той е гледал,... от планината, като се е горило и пленило родното му село, където го е майката сукала, където е младост младувал и където най-после са се намирали едничките му близки на света люде. А. Страшимиров, УШ, 35. — Хе, да ми е син [Джонко], обле-къл бих го в сърма, па ат бих му купил и пустил бих го да се шири по света — младост да младува. А. Страшимиров, ЕД, 81.
2. Живея волно, безгрижно, като млад човек. Веселбите му са по-приятни от грижите. Млад човек иска да младува. Ив. Вазов, Съч. XIV, 86. Каква прокопсия, / дека се влача по белия свягп? / Санким младувах? Ех, пуста остала / хвръкнала младост по Гюргя мома! К. Христов, Избр. ст, 310. младува се безл. Изгора е тая дядо Генкова Минка — жива изгора.. И влудила бе света.. Нека, сега се живее, сега се младува, — нека ги погори! Ц. Церковски, Съч. III, 84-85.
МЛАДУВАНЕ, мн. няма, ср. Поет. Отгл. същ. от младувам и от младува се. Ни поливки, ни баячки, ни севдиче — нищо, нищо не помогна да пламне Ионково сърце, да се сети за младуване. Ц. Церковски, Съч. III, 68.
МЛАДШИ, -а, -е, мн. -и и (остар.) младший, прил. 1. В съчет. с названия на длъжност, чин, степен, звание и под. Който е по-нисък, по-нископоставен в сравнение с други в дадена служба. Противоп. старши. На смачканите му [на Илия] пагони се жълтееха нашивките на младши подофицер. Г. Ка-раславов, Избр. съч. VI, 120. Тук отсядат и младшите офицери, докато се устроят за дълго или докато се оженят и станат зет-ъове в някоя по-заможна местна фамилия. Др. Асенов, ТКНП, 157. Евгени облече бялата си престилка и придружен от младши лекаря.., мина към обичайната сутрешна визитация на болните в хирургическото отделение. Д. Ангелов, ЖС, 39. В дежурната стая до кутията на телефона поскърцваше на разхлабен стол плацест младши сержант. Б. Несторов, СР, 43. Дотегнало му беше да му викат и да го хокат разни младши и старши началници. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 1,
1. Младши инструктор. Младша сестра. Младши научен сътрудник.
2. Разг. Обикн. при собствено или фамилно име — за означаване на по-младия от хора с еднакви имена, обикн. на син по отношение на бащата. Противоп. старши. Вторият, женен тая година за дъщерята на императора Андроника младший,.., управляваше, по тогавашния обичай, заедно с баща си и се радваше на титлите и почестите на цар. Ив. Вазов, Съч. XIII, 111. Елисавета младша беше одрала кожата на баба си. Същата като нея.
3. Остар. Книж. Който е по-млад, по-малък от друг. После [Тривелий] вручи кралев-ството младшему сину своему сос такова заповед, щото разумно да управлява кра-левството. Хр. Павлович, Ц, 22. Мислил ли си, царю, че щяло тъй да стане / когато с кръст в ръка на руския народ / показа ти великото призване — /за младший брат да жертвува живот? Ив. Вазов, Съч. III, 50.
О Младша възраст. Спорт. За юноши и девойки — категория състезатели (спортисти) от 14 до 16 годишна възраст. Щафетни бягания за юноши и девойки младша възраст.
— От рус. младший.
МЛАДШИЯТА м. Простонар. Само ед. Само член. За назоваване на офицер с по-нисък чин от друг или в официалното название на който има съставка „младши“. — А как си влязъл тук? — рече младши лейтенанг тът.. Пристигна и старшината Игнат. Той присви лакът — искаше да козирува, но младшията не го погледна. Кл. Цачев, В, 9.
— Не можете да си припомните... Пешо Рангелов, младшията Пешо от Н-ското околийско управление — продължаваше човекът. К. Константинов, Избр. разк., 51.
МЛАЗНЙЦА ж. Диал. Овца, която се дои, която има малко агънце. Запалиме стриков егрек, / изгореха триста ягънца, / и га дойдоха триста млазници, / ига блена-дса триста млазници, / земята се люлееше, / небето се разцепуваше. Нар. пес., Ст. Вер-кович, НПМБ, 144. Бугарка велит, говорит: / „Земай мене, юначе, / много прикя ти носам: /триста овци млазници/со все руди ягънца.“ Н. Геров, РБЯ III, 74.
МЛАК, млака, млако, мн. млаки, прил. Диал. Обикн. за вода — хладък, възтопъл, топъл. Завиваха го в памук малкото; хранеха го с млака, сладка водица. Д. Талев, ПК, 799. Монахът уми лицето си,.. Той отказа да вземе залък хляб за утринна закуска, а само изпи една паница млака вода. Д. Талев, ЖС, 181. Позлатяват после и посребряват коритото, т.е. родителите и вейте домашни,.., хвърлят в него по една златна или сребърна монета. Потем това поливат
