МЛАДОЖЕНСКИ 547 МЛАДОКА
сватбата си или наскоро след нея; булка, невяста. — Аз зная, че вие се вземахте по любов и ти беше тъй щастлива като годеница и младоженка. Ив. Вазов, Н, 34. За хубостта на младоженката не се говореше — хубостта ù се видеше, но по венчалното ù облекло ахкаха всички жени: все в коприна, сърма и скъпи кожи. Д. Талев, ЖС, 467. Царският протовестиарий Раксин заключи ковчезите със златни ключове и ги предаде тържествено.. на младоженката, която, като не знаеше какво да прави с тях, ги връчи на своя млад съпруг. Сг. Загорчинов, ДП, 30.
МЛАДОЖЕНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до младоженец и до младоженка. През народа си пробива път Митю в младоженска премяна и Анка — с було на глава. Ц. Церковски, ТЗ, 90. От ден на ден в сърцето ù се набираше ненавист към тая жена, която попари като слана щастливите й младоженски години. И. Петров, НЛ, 174. Трайчев подаде ръка долу на младата невеста, за да се качи в младоженския файтон. Ив. Вазов, Съч. XXVIV, 144. Сватбата мина тихо, но весело, като всяка сватба. Тя беше нещо средно между вдовишка и младоженска. Г. Райчев, ЗК, 224. Около края на вечерята,.., пак по кумова заповед, се донася прясно вино и чисти чаши, та се пият здравици за домакиново, кумово и младоженско здравие. СбНУКШ, ч. III, 63. Младоженски премени.
МЛАДОЖЕНЧЕ, мн. -та, ср. У мал. от младоженец. Боянов,.., денем заедно със своята млада жена старателно работеше на хид-ростанцията, а вечер те неотлъчно седяха зад печката,.., чоплеха семки и си шепнеха, докато Танината дъщеря Фроска не им извикваше: — Стига сте се милвали, младоженчета. РД, 1950, бр. 139, 2. Проговарят две млади девере: / — Леле варе, Марко младоженче, /../ я си свали калпак от главата. Нар. пес., СбНУ XLIV, 260. Па дойдоа цръкви на венчане; /разплака са младо младоженче, / невеста го с пръстен залагваше. Нар. пес., СбНУ XLIV,
256. Йотварай порти, / църква монастира, / че ти водиме / младо младоженче. Нар.пес., СбВОгТ, 160.
МЛАДОЖЁНЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Младоженски. А после .. изведнъж стана светло. Да, светло .., като в нашата младоженческа спалня. Л. Дилов, МСП, 121. Каква невеста си била ти, мамо! / Как светнал младоженческия двор, / когато nie извели на хармана / за първото ти сватбено хоро. П. Матев, Худ. СI, 308.
МЛАД ОЖЕНЯ м. Диал. Младоженец; младоженик, младоженек, младожен, мла-дожена, младоженяк. — Честита таа де-войкя / сас тиа много сватове / и с тоя млад младоженя! Нар. пес., СбНУ XLIV, 233. Младоженя йим говори: / — Бре фала вамо, сватове, / не мойте да го губиме, / ко-нята да му земеме, / другиму да я дадеме.
Нар. пес., СбНУ ХПН, 136. А макя му потио говоре: /— Слезни, Петре, от добрата коня! / Да премениш бре бела премена, / да не грозиш Марко кумашина, / да не грозиш Дойчин младоженя. Нар. пес., СбНУ ХЬ1У, 40. Младоженя без кусур не бива. Послов.
МЛАДОЖЕНЯК, мн. -нци, м. Диал. Младоженец; младоженек, младоженик, младожен, младожена, младоженя.
МЛАДОК, мн. -ци, м. 1 .Разг. Млад мъж, почти момче. Противоп. старок. Напред тъпанът гърми, музиката свири, след нея, мъже и жени — младоци и староци и сополиви малчугани с любопитни очи и зачервени бузички. Ст, 1964, бр. 940, 3. Тук вече се бяха събрали група моряци: боцманът Тръпо,..— и неколцина новаци,.. За тези младоци корабният живот беше нещо тайнствено и много любопитно. Н. Антонов, ВОМ, 53-54. — Младостта! Какво знаят тия младоци за живота! Още нищо не са видели, нищо не са изпитали върху гърбовете си. Г. Мишев, ЕП, 108. Нищо и никакъв младок, направо от гимназията — и тръгва да работи за препитание на семейството си! Отеч., 1978, кн. 13, 20.
2. Обикн. мн. Диал. Младочка; младица, младока. Вървяха на две крачки един след друг. Водеше Янка. Така изминаха полето и навлязоха в редките младоци, между които се губеше черният коларски път за корията. Ст. Мокрев, ЗИ, 362.
3. Нов клон, покарал от дънера на старо дърво; издънка, летораст, филиз, младочка, младока. Някога даваше [дънерът] плодове, виеше клони към небето и изведъж, без да усети, застаря, засъхна. Младоците избуяха край него, разпериха ластари и поеха нагоре. Кл. Цачев, ГЗ, 78-79. Че и гората пали есенно време.. Нарочно я пали, паша да си прави, та напролет, като покарат младоци, да има какво да пасат козите му. Чудомир, Избр. пр, 22. За развъждането на чарничките са употребляват младоци (иш-фове) от чарница в три аршина дълги или по-късички. 3. Княжески, ПРШ (превод), 27.
МЛАДОКА ж. Диал. 1. Младо дръвче, фиданка; младочка, младица, младок. Бяхме ги [конете] навързали на пост и молитва, защото пазачът не даде да се пуснат по поляната. Н. Попфилипов, РЛ, 37. Имах един дрянов кривак, дебел като ръката ми.. Още като младока го сгодих в една па-динка и го пазех, кастрех клонките по него да няма сетне съкове. Ил. Волен, РК, 11.
2. Нов клон, покарал от дънера на старо дърво; издънка, филиз, летораст, младочка, младок. Отсреща, където беше изкъртвал с кореначи стубленските липи, из същите коренища се подаваха тънки, сивкави мла-доки, пуснали белезникави листенца. Ст. Даскалов, СЛ, 546. Веднъж му са присъни-ло, че той бил увенчан с младоки от маслиново дърво, че тези клоне са разпростират
