над синката земя. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 176. Цъфти, ябълко, не вържи, /сал едно зрънце завържи, /най на висока младока. Нар. пес., СбВСТ, 377.
МЛАДОКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е като младок; млад, жилав.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МЛАДОКАМЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Спец. Рядко. Неолитен, новокаме-нен. В Кремиковци, Софийско, също бе работено за установяване на характера и границите на едно селище от млаоокаменната епоха. ОФ, 1958, бр. 4426, 3. Еднаквостта на мла-докаменната (неолитната) култура от двете страни на Дунава, на запад в Панония и на изток в Бесарабия, а на юг чак до Тесалия, свидетелствува за тясната връзка на людете от тия области в предисторическо време. П. Делирадев, БГХ, 42. Поради изглаждането на камъка този период от живота на първобитния човек се нарича младокаменен или неолит. Ист. X и XI кл, 5.
МЛАДОЛИК, -а, -о, мн. -и, прил. Който по лице изглежда по-млад, отколкото е всъщност. Противоп. старолик. Изправена до стълбата, майката любезно изпровож-да бъдещия си зет — малко възрастничък наистина, но младолик и чевръст, сякаш е на двайсет години! М. Кремен, РЯ, 192. След малко се появи и самият професор — твърде младолик за годините си — и бързо тръгна към Кукушкин с лека, младежка походка. М. Марчевки, П, 99-100. Нанъо беше по-възрастен от Илия, но по-младолик и по-запазен от него. Г. Караславов, Избр. съч., 319. Застигаме ги и ги познаваме — жена с младолико лице, хванала здраво ръката на висок побелял мъж с очила и старомодна мека шапка. С. Северняк, ОНК, 66.
— Стой сега мирно, да ти изрисувам очилата. — Без очила съм по-младолик. К. Калчев, ПИЖ, 175. Излезли да го посрещнат, а знаете ли кой? Самият, същият му вуйчо и зад него младолика, доста възраст-на жена. Ил. Блъсков, Китка VI, кн. 16, 16.
МЛАДОЛЙКОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на младолик. Нейната младоли-кост често заблуждава хората — винаги й дават по-малко години.
МЛАДОНАГЬНАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Геол. В съчет. Младонагънати планини. Планини, които са образувани в сравнително по-ново време. Противоп. старонагънат. Най-често арена на земетръсни пояси стават областите, в които има младонагънати планини Р. Христов и др., Г, 75. Вулканите са разположени по линията на младонагънатите планини и големи земни пукнатини около Тихия океан. Хр. Тилев, В, 2/. Понтийската плоча представлява една здрава част от земната кора, оградена от всички страни с младонагънати планини. Пр, 1952, кн. 6,27.
МЛАДОСТ, -тта, мн. (рядко) -и, ж.
1. Период от живота на човек след пубертета до зряла възраст. Противоп. старост. Майстора е роден в село Фролош,.. Израства в гр. Кюстендил и селата наоколо. Тук са преминали детствопю, юношеството и младостта му. Е. Каранфилов Б III, 66. Онзи, който не са е научил нищо в младостта си, той всякога ще има нужда от други и ще бъде подчинен на всичките. У, 1871, бр. 6, 95. Всяки има таква-зн старост, каквато си приготви на младост. П. Р. Славейков, СК, 107. Твойта шума, горо сестро, па ще да се върне, / мойта младост, горо сестро, няма да се върне. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 205. Либе се либи додек е младост, / цвеке се кине додек е роено. Нар. пес., СбНУ XI, 10. Мори да знаеш, чупе ле, да знаеш, / како е жалба ле за младост, / мори на порти би ме чекало, / от коня ти би ме сметнало. Нар. пес., СбНУ II, 32. Младост до време, старост до гроба. Послов. Учи, дядо, на старост що трябвало на младост. Послов. • Нар.-поет. младост младувам. —Хе, да ми е [Джонко] син, облякъл бих го в сърма, па ат бих му купил и пустил го бих да се шири по света — младост да младува. А. Сграшими-ров, ЕД, 81. Младост веднаж се младува. Ив. Кирилов, Ж, 73. Безгрижна младост. Буйна младост. Вечна младост. Тревожна младост.
2. Само ед. Качество на млад. И те [момите] от младост извиваха глави, изопваха гърди и кръшно се смееха. К. Петканов, СВ, 70. Природата се разкри пред тях в синката си хубост и младост. Ив. Вазов, Съч. VI, 182. Нетленна младост в погледа му свети. Д. Дебелянов, С 1936, 30. Обичам летните софийски вечери, / когато дъжд пороен е отмил / праха /../ Дърветата раз-тръскват росни листи / и лъхат младост, чар и ведрина. Хр. Радевски, ВН, 61. Младост и лудост две близнета. Послов.
3. Прен. Само ед. Събир. Всички млади хора; младеж. Работници и чиновници отдавна бяха се прибрали от работа. А младостта бе излязла на улицата да се навика, да изразходва останалата от трудовия ден енергия и да освежи нощта с песните и закачките си. К. кръстев, К, 222. На фестивала в София се събра младостта на света.
О Първа младост. Най-ранните младежки години след пубертета до към 25 годишна възраст, когато завършва телесното развитие. Не беше в първа младост, сигурно клонеше към четиридестте години. Др. Асенов, СВ, 20. За да имаме здраво тяло, трябва еще от първата младост упражнение да правим, за да може тялото да слугува на душата както трябва. К. Кесаров, ЧНУ, 54. Втора младост. Състояние на възрастен човек, различно по продължителност, при което той се чувствува подмладен, с повишена жизненост и активност, с подем на творческите сили или емоционалното състояние. Малко нещо ли е това, да снемеш изведнаж от плещите си бремето на годините, да погребеш старостта си на
