Page:RBE Tom9.djvu/546

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


МЛАДИЯ 546 МЛАДОЖЕНКА

Нар. пес., СбНУ XLIV, 162.

МЛАДИЯ м. Диал. Млад мъж, момък, ерген; младина, младица, младич. И ся владика почуди, / та си Стояча попита: / Стояче, млада младие, / да че сте чещо родчича? Н. Геров, РБЯ III, 71.

МЛАДО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: а) който е някакъв отскоро, напр.: младоженец; б) който е нов, различен по отношение на друго, старо схващане, напр.: мл ад о грам ат и к, мла-дохегелианец и др. ; в) който е от период, по-близък до нашето време, напр, мла-дотерциеренидр.

МЛАДОГВ АРДЁЕЦ, мч. -ёйци, м. Член на нелегалната комсомолска организация „Млада гвардия“ в гр. Краснодон, Украйна, по време на хитлеристката окупация. Калиха се и се хвърлиха в борбата и мъже, и жечи, и старци, и девойки като Зоя Космодемячская и младогвардейците от града Красчодоч. Ем. Коралов, ДП, 111. Бързо чамериха общи теми ча разговори с дочбаските миньори, повечето млади хора.. Вглеждах се в лицата ча миньорите, славните потомци ча младогвардейците. ВН, 1958, бр. 215,3.

МЛАДОГВАРДЁЙСКИ, -а, -о, мч. -и,

прил. Който се отнася до младогвардеец и до „Млада гвардия“. Младогвардейски под

виг. Младогвардейска организация.

МЛАДОГРАМАТЙК, мн. -ци, м. Езикозч. Езиковед, последовател на принципите на младограматическата школа. Младограма-тиците за пръв път поставят въпросите ча сравнителчоисторическото изследване ча езиците.

МЛАДОГРАМАТЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и,

прил. Езикозч. Който се отнася до младо-граматик и до младограматическата школа. О Младограматическа школа. Езикозч. Езиковедска школа в европейското езикознание от края на XIX в. и началото на XX

в., чиито представители определят езика като индивидуално-физиологическа дейност и изучават езиковите явления в историческото им развитие, без взаимовръзката им в езиковата система. Основателите [на младограматическата школа] обръщат внимание ча историческото развитие на езика, в което господствуват строги безизключи-телчи фонетични закони.

МЛАДОЖЁН м. Диал. Младоженец; младоженек, младоженик, младожена, мла-доженя, младоженяк. Ам, ча челото с червен / пернйк обхожда ги напетий младожеч, / и с бъклица в ръка честити гости кани. / А права там стои, во свилени премячи, / че-отсрамечата невяста. П. П. Славейков, Сьор. съч., 14-15. Па венчали младата девокя, / венчали а с млади младожена. Нар. пес., СбНУ X, 27. Рашетай койна, бре младожене, / по рамчо поле, /У де те пречеква / първчата любна/со бел погача. Нар. пес., СбНУ VI, 14.

МЛАДОЖЕНА м. Диал. Младоженец; младоженек, младоженик, младожен, мла-доженя, младоженяк. В огнището се слага голям ямак (меден черпак) с ракия и мед. Но тая радост без кума че става, та мла-дожечата взема плоска с блага ракия и шекер лия китка и бърза с някои от сватовете да го доведе. СбНУ XIII, 90-91. Забричи се млади младожена. / Навикал до девет бербере / да си бричат млади младожена. Нар. пес., СбНУ VI, 32.

МЛАДОЖЁНЕК, мч. -нци, м. Диал. Младоженец; младоженик, младожен, младожена, младоженя, младоженяк. По това време отдолу, по асфалтираното шосе, засвирват клаксоните ча десетки леки коли: възвестяват началото ча голямо събитие булката пристава на младожечека. Отеч. 1978, кн. 6, 18. Младожечекът очеква с голямо честърпечие минутата, за да види жената си. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 415. Откак е Стара планина / нищо че е мичвало, / сега че сватба да мине/с Иринка млада невеста, / със Милен млад младоженек. Нар. пес., СбВСТТ, 957. Стоян са люто расърди. / — Че си сватбата изпрява-рих, / че им зех, мамо, булката, / булката и младожечека. Нар. пес., СбНУ XXVII, 194.

МЛАДОЖЁНЕЦ, мн. -нци, м. 1. Мъж в

деня на сватбата си или наскоро след нея. Черквата се изпълни с народ. Запалиха свещите на полюлея и поды него се изправиха булката и младоженецът. Й. Йовков, СЛ, 176. Излязъл например един младоженец, отделил се от бащиния си двор,.., тряба му по-преди една що-годе къщица да си подигне. Ил. Блъсков, СК,

30. • Обр. Ке излезе старо мале/да си пита зр менека. / Вие така обадете: / Ние Милкя оглавйиме / за бел камен младоженец Нар. пес., СбНУ XXXIX, 22.

2. Само мн. Мъж и жена в деня на сватбата им или наскоро след нея. Едва ли бе имало в софийската катедрала от съграждането й такава богата сватба. Да благославя младоженците митрополит. В. Геновска, СГ,

139. Музиката стъпи на моста, подир музиката младоженците, сватовете, посце шаферите, та цялата сватба се наниза. Й. Радичков, В, 141. Ето ги свекъра и свекървата със здравец посрещат младоженците. Г. Белев, ПЕМ, 53. Двамата младоженци причастиха ся первен и после ся венчаха с голям обряд. ЦВ, 1859, бр. 421, 1.

МЛАДОЖЕНИК, мн. -нци, м. Диал. Младоженец; младоженек, младожен, младожена, младоженя, младоженяк. Тука преди някой ден те направят сватба тайнич-ко, невестата платила на сватята 10 лири, а младоженика на попу 4 лири, да го венчае без вула. Г, 1863, бр. 3, 20. Тежка сватба си срешнахме, / че си сичките из клахме, / току булката остана, / булката с младоженика. Нар. пес., СбГЯ, 74.

МЛАДОЖЁНКА ж. Жена в деня на

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл