МЛАДИНИ 545 МЛАДЙЩЕ2
2. Като прил. Млад. Дето кука кука сегиз-тогиз, то е моя младина невеста. Нар. пес.,
Н. Геров, РБЯ III, 71.
МЛАДИНИ, мн., ед. (рядко) младина ж. Младост, млади години. Противоп. старини. Старите спомнят печалното положение от своите младини, радват се на новото и въздишат: — Ето, сега трябва да се живее, а малко години остават! Ст. Поптонев, ОБЛ, 38. Младежа, ако само знае да цени мла-дината си, очаква го светло бъдъще. МС, 1883, кн. 4, 21. Пресметнете и неизказаната онази радост, която усещаме, когато супру-гата ни роди на свят дете като ангел, който ще ни радва на младини и ще ни подкрепя на старини. П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 99. Де гиди, мамо мори, младини, / младини, мамо, млади години. Нар. пес., СбНУ VI, 23.
О На младини. Разг. По време на младостта. Гърди си с рози накити, / на младини се насити, / докле е младост е наслада — / че няма да си вечно млада. П. П. Славейков, Събр. съч.У, 160. Който на младини пирува, на старини слугува. Послов.
МЛАДИНКА ж. Умал.-гальов. от младина. Ами за момичето ме боли сърцето. Защо то да се мъчи така и да си губи злат-ната младинка? Т. Влайков, Съч. II, 233-234. Ти , Иванчо, ако са наемаш да закрепиш живота, здравието, веселбата и честта на тази къща, може насетне и ти да добруваш, като ти са радват наоколо тези младинки, които ще та имат винаги от баща напред. Ил. Блъсков, ПБ II, 40.
МЛАДЙНЯ, мн. няма, ж. Събир. Диал. Младеж; всички млади хора. Дойде петъкът, празник е.. Младинята свъртя хорото пременено, накитено и грейнало, пъстро като цвете. Н. Попфилипов, РЛ, 30. — Хайде бе, стига сме киснали като жаби тука. Хайде на хорото да погледаме на младинята. Н. Попфилипов, РЛ, 30.
МЛАДЙНЯК, мн. -ци, м. Събир. Рядко. Много млади дървета, израсли на едно място. През тоя прозорец бухнала светлина и от затоплената почва поникнали хиляди млади фиданки в буен младиняк. Н. Хайтов, ПП,
11. В едно понижение на острова върху клоните на млади тополи и върху върбови млади-няци.. е изградена една не по-малко интересна колония от чапли. М. Тошков и др., НРII, 120.
МЛАДЙЦА ж. Диал. 1. Младо дръвче, фиданка; младочка, младок, младока. — От едно дърво гората дава хиляди добрини на човека. Затуй младица не сечи, убиец не ставай! Ст. Станчев, ПЯС, 36. Едно място тогава бива докрай хубаво, кога има по него и вода, и гора. Саморастта добре яко знае това, та дето и да има прясна вода, долчинка и река, при тях пуща дръве и мла-дици. Ив. Богоров, СИНЕ, 45. Та тежка сватба си срещнах. /../ Та си ги вързах, мамо ле, / два млада за две младици, / гледат ся, а не видат ся. Нар. пес., СбБрМ, 140.
— Дружина, верна сговорна, / земете тези брадвици — / след мене, братя, врвете, / млади младици сечете / и ги към мене давайте. Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 21.
2. Момък или девойка; млад човек, младина.
— Слушай ма, горо зелена, / що сам по тебе поодил, /../ че ма заводат сеймене, / водат ма, да ма оженат / за една млада младица. Нар. пес., СбНУ XVI, 29.
3. Млади години; младост, младини. (Н. Геров, РБЯ). Ако няма мозък в младица, не го търси в бяла брадица. Послов.
О Не било в младица, ами в бяла брадица.
Диал. Казва се за нещо, което не е извършено, когато е било необходимо или полезно да се извърши.
МЛАДИЧ м. Остар. и диал. 1. Млад мъж; младеж, момък, ерген, младище1. Бащата въздишаше от сърдечните си глъбини и двата младини, след Карола по-старите му синове, стояха прави на това жално явление. П. Р. Славейков, СК, 38-39. Погрешните.. на едного младина като неуме-реност, крадение отечески богатства, и$-раниеимат весма злеещи следствия. И. Стоянович, ДСС (превод), 45.
2. Младоженец (Н. Геров, РБЯ).
МЛАДИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал.-гальов. от млад. Химикът не можеше да се заседи на едно място. Непрекъснато шареше от купе на купе — търсеше нещо по-ин-тересничко, по-младичко, по-крехкичко. Д. Калфов, Избр. разк., 115. Две волчета имахме, от наш домрзлрк бяха, младички, хубави като гълъби. Й. Йовков, В АХ, 104. Между това
— още в самото начало на князуванието Симеоново, византийците зеха да шават,.. При това мислели са гърците, че ще могат лесно да надвият младичкия момък, който едва-що беше стъпил на българския престол. Св. Ми-ларов, Н, 229-230. Имала йе мама, майно ле, / еного сина Стояна, /У бързала й да го ожени, / младичък да го задоми. Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 142. ]1р си та чуят йу дома/моине дребни дечкове, /мояна стара майчица, / мое-но либе младичко. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 24.
МЛАДИЩЕ1, мн. -а, ср. Остар. и диал. Млад мъж; младеж, момък, младец. Каква чест прави на жълтоклюните младища това, ако рече светът: Поглядни го! Вече е мъж. Лет., 1869, 117. Рекъл [пашата] им: — Вий са видите да сте минопаметни чловеци (..), сега има едни младища, които не мислят право и не разсъждават времената. АНГ1,599.
МЛАДЙЩЕ2, мн. -а, ср. Диал. Младо животно (обикн. агне, теле, яре). Птиците пееха с крилата си и се гмуркаха като риби в чистия въздух. Полето замириса на младище М. Яворски, ХСП 133. — Боже ле, мили боже ле, / я задай тежки югове / и задай дажди петрови, /../ Та да ми стока излезне: /../ Па ще оа дойде Гергьовден, / тогай ще дела младища / на манастир ще ги харижа.
