МЛАДЕНЧЕСКИ 544 МЛАДИНА
бр. 5, 37-38. Като сучем това [майчино] мляко и наякнем, тогава да пристъпим към други храни, несвойствени сега на младенческия възраст. ЦВ, 1859, бр. 445,2.
2. Който е присъщ на младеж, на млад човек; млад, младежки. Викна и той със същия младенчески жар и със същото въодушевление, с каквото и Пешо завършваше любимата си песен. Т. Влайков, Съч. II, 30. Аз бях тогава млад адвокат,.., а Цани Гинчев бе съвсем побелял старец, но пълен с енергия, с живот, с младенчески идеали, с неизчерпаемата любов към младото поколение и към своя народ. СбЦГМГ, 39. Ив. Славейков разпали нашите младенчески сърца със своите уроци по българска история. Бълг., 1902, бр. 453, 1. Милтон при-стигваше на шестдесет години, но ума му беше бодър и лицето му беше завардило младенческата си хубост. Ч, 1875, бр. 10, 446. Погинал е [Димитър Миладинов] на 52 годишна възраст, здрав и пълн с жизнени младенчески сили. К. Шапкарев, МЖБМ, 7. Хиляди момчета и девойки с благодарност ще та [Николаевич] споменуват, с младенческа чиста любов ще молят бога за твоето душевно спасение. ЦВ, 1857, бр. 333,155-156.
3. Остар. Млад (в 1 знач.). Това не е либе-ралство, това е политическо разтление, нравствено убийство, извършено въз най-добрите инстинкти на един младенчески народ. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 215. Астрономическите открития, които са биле основани на математически истини, са преобърнале наопаки и сичките други науки, които до това време са биле съвсем младенчески. Знан., 1875, бр. 18, 288. Доказало са е вече, че заим-ство ваната литература влияе силно върху умственото и нравственото развитие на народите,.., а най-вече когато това става чрез невещи ръце в младенческото развитие на един народ. Лет., 1876,145.
МЛАДЕНЧЕСКИ. Остар. Книж. На-реч. от прил. младенчески. Остарял вече, но още младенчески бодър, прочутият мой събеседник,.., говореше словоохотливо, като че ли сме стари приятели. М. Кремен, РЯ, 299. Той се искрено радваше на напредъка на младите и талантливи писатели,.., и се любуваше младенчески, като ги виждаше да крачат смело нагоре, въпреки тъй мъчните условия, търсейки зорко своя път в живота. СбЦГМГ, 97. Сливакът пищно цъфтеше, ухаеше сладко на цветове и сякаш се усмихваше младенчески, въпреки че беше стар. А. Гуляшки, ДМС, 33.
МЛАДЕНЧЕСТВО, мн. няма, ср. Остар. Книж. 1. Детство, детинство. Като гледаш тази квачка и пиленцата й, не ти ли иде наум, синко, за бдителната грижа на майка ти в дните на твоето нежно младен-чество? Пч, 1871, кн. 2,19. Детето, щом излезе от младенчеството си, бива колко-годе снабдено с познание за предмети от голяма важност. У, 1870, бр. 4, 54. Физиологията, ако и да е обработвана твърде старателно, е останала и до днешния ден в своето младенчес-тво. Знан., 1875, бр. 9,135.
2. Младост, младини. Не, не е същият онзи градец, който е бил кърмило на детството и младенчеството му! Е, 1981, бр. 4, 3. Множество ученици са наяждат до умиране и между тях още от младенчеството им са срещат пияници. Знан., 1875, бр. 2, 29.
МЛАДЕЦ, мн. -дцй, м. Остар. Книж. Млад мъж, младеж, момък; младище1. А боят, с който умориха тоя младец, откакто смъкнаха повече от 100 000 гроша от майка му с лъжа,..- тоя бой трябва да го яде видинският паша. Хр. Ботев, Съч. 1929, 133. Негово Светейшество, при сичката си сиромашия, приел да проводи на свои разноски един младец да ся учи в Чехско. Лет., 1873, 110. Младецът твърде късно придобива мъдростта на живота. Ал. Кръсте-вич, ВПЖ (превод), 110.
МЛАДЕЯ, -èeui, мин. св. (рядко) младях, прич. мин. св. деят. (рядко) младял, -а, -о, мн. младели, несв., непрех. Противоп. старея.
1. Изглеждам млад или по-млад, отколкото съм. Само човекът, който дойде с ватенка, не беше остарял. — Ти младееш, дяволе, ти младееш! — учуди се професорът. Л. Михайлова, Ж, 6-7. Колкото повече Матей побеляваше.., толкова повече тя младееше. К. Колев, М, 13.
2. Чувствувам се млад или по-млад отколкото съм; подмладявам се. Допра ли се до теб, като Антея, / аз пак крила добивам и младея! Ив. Вазов, Съч. III, 67.
3. Остар. Живея годините на младостта си; млад съм. Който от вас и да би погледнал на тия гиздави създания, които растат, младеят и стареят в тоя земен рай, той непременно трябва да си зададе въпрос, защо аз не съм се родил, защо не съм израсъл и защо да не умра в тоя град? Л.Каравелов, Съч. VII, 3. Ако не ся трудиш доде младейш, без риза ще оста-рейш. П. Берон, БРП, 38. Почитай старите, доде младееш, да почитат и тебе, кога остарееш. П. Берон, БРП, 37. младея се безл. — Я не се подигравайте! При този хубостник (чу-мосва мъжа си) мъчно се младее. Живи хора яде. Д. Немиров, В, 24.
MЛAДÈЯ СЕ несв., непрех. 1. Държа се като млад, имам поведение на млад човек. Както ме видиш, дядо попе, младея се и аз с младите. Ив. Вазов, Съч. XXII, 64. • Обр. О, потоци разгалени, / о, вий, пойни птички, / о, трендафили алени — / младейте се всички! Ив. Вазов, Съч. III, 19.
МЛАДИНА ж. Обикн. в съчет. млада младина. Диал. 1. Млад човек; младица, младия. За Цонка ми се къса сърцето, дето се е катурила така, млада младина. Т. Влайков, Съч. II, 251. —Да вари мама ченица, / да поменува троица, / троица млади младини! Нар. пес., СбНУ XLVI, 127.
