долния етаж на сграда, обикн. в земята, където се държат хранителни продукти, гориво и др.; зимник, изба. Който има здрави ръце, да отиде в мазето и да донесе бъчвата с виното! И. Петров, НЛ, 96. В мазето имаше достатъчно дърва и въглища и в стаята беше топло и ую-тно. М. Грубешлиева, ПИГ, 299. Вече близо два месеца нашият парен котел лежи като леден труп в дълбокопю влажно мазе и не дава никакви признаци на живот. П. Вежинов, СбОг, 55. Влезнала е у ладни мазета, /разклонила шарени ковчези, /пана дари дума продумала. Нар. пес., СбНУ Х1ЛХ, 16. —Либе Гроз-дено, Гроздено,/ я слезни ладни мазета, ракия да наточиме. Нар. пес. СбНУ ХУН, 362.
— От араб. през тур. 1Т^и/,а.
МАЗЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Мед. Само в съчет. Мазева превръзка. Мед. Начин на обработка на рана, при който здравите тъкани се покриват с лечебна мазнина, мехлем и др. под. Накрая се прави привръзка върху гранулиращите рани най-добре със сулфа-тиацол, а върху чистите повърхности се поставят мазеви превръзки с пеницилинов мехлем, биомицинова помада., и т.н. Ц. Михов и др., КП, 116.
МАЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил.
1. Който съдържа мазнина, обикн. в по-голямо количество, отколкото е нужно; блажен, тлъст. На него [Юрталана] слагаха най-напред, най-напред му сипваха от всички ястия — .. Пред него сложиха тепсията с най-добре изпечената баница, най-дълбокия съд с най-мазното кисело мляко. Г. Ка-раславов, С, 85. Площадката пред жилището на търговеца на брашно беше непоме-тена, остро миришеше на застояла, мазна яхния. Др. Асенов, СВ, 129. Колкото за Влашко, дето ние живееме, можеме да ка-жеме положително, че нашите богаташи, затлъстеле от мазните ястета и крепките вина,.., не мислят нищо,., и не желаят да направят нищо честно, благородно човешко за народа си. НБ, бр. 56, 216.
— Стоянке море, гугутке, де, / .. / Що си сме снощи думали, де, / да дойдеш, кузум, да дойдеш, /.. / на тая мазна баница, де. Нар. пес., СбНУ XII, 24. Мазна супа. Мазно ядене. II Който създава усещане, че е покрит с мазнина или съдържа мазнина. Графитът е кристален, сивочер и непрозрачен. Той има слаб метален блясък и е мазен на пипане. Хим. VIII кл, 1965, 60.
2. Който е покрит с мазнина, по който има остатъци от мазнина; блажен. Татковият съквартирант влезе в стаята с два хляба и мазен пакет в ръце. Ем. Станев, ИК I и II,
142. Нов посетител,.., бе разгърнал на коленете си мазна хартия, вадеше салам и дъвчеше. М. Грубешлиева, ПП, 10. Един гимназист си седи в квартирата, яде варена кокошка... След малко ще изтрие с длани мазните си устни и необезпокояван от опасности, ще впери поглед в тетрадката... К. Георгиев, ВБ, 24.
3. За кожа, коса, лице и др. части на тялото — по който има мазнина, изпускана от мастните пори на организма, поради което става лъскав, изглежда нечист. Карарски скокна свирепо на крака, почна да крещи срещу мазното лице на бае Петко и да удря по масата. Елин Пелин, Съч. IV, 125. В купето на Рилски имаше един пътник с лице мазно и розово. К. Петканов, В, 241. Кючук Али беше нисък, набит турчин, с лъскави черни мустаци, мургаво, пълничко и винаги мазно лице. Д. Калфов, Избр. разк., 236. Много буболечки има да ходят по вода; тия не потънват, зачтото са мазни краката им, та не ся мокрят. Ж. Геров, ИФ, 186. Крем за мазна кожа. Шампоан за мазна коса.
4. За пръст, тиня, кал, глина, вар и др. — който е гъст, лепкав, пластичен. Придошлата река бе започнала да се оттегля в коритото си, оставяйки мазна тиня по бреговете. Ем. Станев, ИК I и II, 82. Силно пластичните глини се наричат още мазни, а по-слабо пластичните — постни. В. Пеев, МК, 21. Магнезия,.., намира ся у някои минерали, които ся отличават по леността си, а повече по това, че кога ся побарат между пръстите ни, биват гладки и мазни като сапун. С. Веженов, X (превод), 48.
5. За дрехи, книжа и др. — който от дълга употреба е попил мазнина и се е замърсил; нечист, мръсен, изцапан. Вратата на ханчето бе отворена.. На прага се появи дребен човечец в синя риза, с черно и мазно калпаче. Ем. Станев, ИК I и II, 10. На масата, до мазната книга, в която домакинът записваше имената на квартируващите, стоеше бутилка с ракия. Д. Димов, Т, 550. После пак навождаше дълбокомисленото си чело и гледаше в един вехтък, мазен тефтер. Ив. Вазов, Съч. VII, 13. Топузлията .., стоеше като пазач.. Обноската му, ликът и мазните му формени дрехи го представляваха каква карикатура е и какво е достойнството му. Ив. Докторов, ЗД, 125. Премръзнаха прамлади юнаци, / пре-мръзнаха крака до колене, /../ а пищови — у мазни силяфи. Нар. пес., СбВСтТ, 64.
6. Прен. Разг. Неодобр. Който е прекалено или престорено любезен, мил, внимателен; раболепен. Като се взирах в брадатите им лица и слушах гласовете им, тия люде ми изглеждаха нечестиви и мазни. Ем. Станев, А, 11. Лихтенфелд се възмущаваше още от далечината и наема на вилата. Собственикът й — някакъв алчен и мазен депутат, който говореше немски, — бе поискал сума, с която можеше да се прекара цял месец в Ривиера-та. Д. Димов, Т, 148. Ти не ги гледай, че са такива мазни (бай Ганю искаше да каже учтиви,..), не гледай, че се увиват около тебе. Ал. Константинов, БГ, 6. Очите на тоя човек криеха нещо лукаво, той беше нечист, мазен един. Ст. Даскалов, ЕС, 161.
7. За лице, очи, глас, усмивка и под. — който изразява угодничество, подмазвачество;
