угади каквото й се ще и все донасяше нещо я за пиене, я за мазане, я за налагане. Г. Ка-раславов, Тат, 239. В твърде много случаи при вънкашните и вътрешните страдания топлотата съставлява действително средство, а съвсем не употребените в това също време.., мазания, пластире, мехлеме и множество друге потогонни средства. Знан., 1875, бр. 18, 279. Бяло си пране опрала [Стоянка], гладко мазане замаза. Нар. пес., СбВСт, 480.
МАЗАНИЦА ж. Диал. 1. Мазане, лепене, измазване на стена, къща и др. с кал, глина, вар, хума и под. (Н. Геров, РБЯ III).
2, Малка селска къща от пръти, измазана с глина, кал, вар, хума и под. (Н. Геров, РБЯ III).
3. Разг. Лошо, небрежно или набързо нарисувана картина; цапаница.
МАЗАЧ м. 1. Човек, който маже, измаз-ва къща, постройка и под. Току до дековил-ната линия, на изравненото място, трънски майстори мазачи бъркаха цимент за гланциране на готовите канални проходи. Ст. Станчев, HP, 43.Туй закъснявание, което ме правеше да излизам из кожата си, имаше за причини цял ред стачки или пре-ставания, т.е. едновременно прекратява-ние на работите от каманарите, зидарите, мазачите и всички други работници по постройката. ССГ (превод), 6. На строежа на жилищния блок имаше нужда от мазачи. 2. Работник, който се грижи за смазването на машинните елементи със специални масла; смазочник, гресьор. Мазачът, изкате-рил се на планината от черно желязо, наливаше кехлибарено масло в отвора на елеватора. П. Михайлов, ПЗ, 66.
МАЗАЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил.
1. Който е свързан с мазане, в който се извършва мазане; мазачески. Мазачен цех. Мазачно помещение. Мазачна бригада.
2. Който служи за мазане, използува се при мазане; мазачески. Мазачна машина. Ма-зачни инструменти.
МАЗАЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Мазачен. Дадените .. указания за строителни и мазачески работи може да се използуват и за малки строителни изменения и поправки в жилището. М. Томова, ТТЖ (превод), 6. Въпреки тежките зимни условия мазаческата бригада изпълняваше нормите си. Мазаческа машина. Мазаческа работа. Мазачески бригади.
МАЗАЧЕСТВО, мн. няма, ср. Професия, занаят на мазач.
МАЗАЧКА ж. 1. Жена мазач. Момичето започна работа на един строеж като мазачка.
2. Остар. Диал. Жена, която маже, излепва подове, стени, огради с глина или кал. Ние отивахме на лозе: тати да прекопае тук-таме, а пък аз да плевя. Мама пък беше хваната за мазачка от едни съседи. Ст. Чилин-гиров, ХНН, 205.
МАЗБАТА ж. Остар. Книж. В юриспруденцията — записка с изложение по някакво дело, законите по него и решението му. Турците из мезлиша подписале мазба-тата без съгласието на българете. Хр. Ботев, Съч. 1950, 244. Решенията за възложените на Държавния съвет дела са записват в изложение (мазбата), подпечатано с печатите на членовете. ДЗОИ I (превод), 82.
— От араб, през тур. ша%Ьа1а 'протокол'. — Друга форма: мазмата.
МАЗВАМ, -аш, несв. \ мазна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, мазнат, св., прех. Мажа нещо в малко количество веднъж или няколко пъти. Дядо Тасе прерязваше с трион дивачка-та на тезгяха, бодваше калемите й, мазваше с една синкава, глинеста пръст. Кр. Григоров, Н, 210. В други дни мама мазваше зелника с лъжичка масло. Това вече бе разкошно ядене за нас. Кр. Григоров, ОНУ, 124 мазвам се, мазна се страд, и възвр.
МАЗВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от мазвам и от мазвам се. Прави впечатление .. интензивността на цветовете, добре пародираният маниер на рисуване с къси маз-вания на четката. ФН, 1971 , кн. 7, 7.
МАЗГАЛ м. 1. Остар. Бойница. Отвън, каменните зидове,.., стоят още по-високи и строги със своите здрави, обковани и замрежени железни пречки прозорци, мно-гочислени мазгали, железни порти и имат вида на непристъпна крепост. Ив. вазов, Съч. XV, 23. Всичко живо се втурна към каменната джамия сред селото; след миг из мазгалите по стените й стърчаха дулата на множество шишанета. Л. Стоянов, Б, 95. Кулата беше двукатна каменна сграда, на долния й кат се виждаха само тесни мазгали в дебелите стени и една тясна врата. Д. Талев, И, 19. Мало и голямо тичаше към белокаменното здание — джамията, в което са затвориха и подадоха пушките си из мазгалите. 3. Стоянов, ЗБВ II, 50.
2. Диал. Тясно дълго прозорче, обикн. на зимник, изба. Виното — в зимника, той — заключен,.. Ама имаше един мазгал.., само аз можех да се провра през него. Т. Хар-манджиев, КЕД, 231. От мазгалите на високите стени лъха спарена влага и дъх на джибри. К. Константинов, ПЗ, 46-47.
— Тур. та^а1.
МАЗДЕЙЗЪМ, мн. няма, м. Истор. Религиозно-философско учение на древните народи на Иран и на някои съседни страни, възникнало в началото на I хилядолетие пр.Хр., което признавало две начала в света
— добро и зло. Богослужението на мидий-ците, т.н. маздеизъм,.., е било повече един вид магия, отколкото истинско богослужение. БР, 1931, кн. 6, 202.
— От иран. собств. през фр. та/с^те.
МАЗЕ, мн. -та, ср. Помещение под най-
