МАЖОР м. Муз. 1. Едно от двете основни наклонения на лада, чиито устойчиви тонове (I, III и V степен) образуват голямо тризвучие (терца), при което се постига радостно, тържествено, бодро звучене. Първата цигулка запява своята тържествуваща песен в мажор.
В. Йонова и др., Б (превод), 73.
2. Като прил. неизм. След име на тон — до, ре, ми и под. За гама — който е в такова наклонение. Бетховен често е имал пред очи образа на Моцарт (особено в квартета М 5 в ла-ма-жор). В. Йонова и др., Б (превод), 73, Много чести са случаите, когато ученици, завършващи последния клас на основното училище, не могат да изпеят и най-прост солфеж в до мажор. НК, 1958, бр. 6, 6. Гама ми минор е паралелна на гама сол мажор и тониката й отстои на интервал малка терца по-ниско от тази на сол мажор. Пеене VI кл, 63.
— Фр. majeur.
МАЖОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил.
1. Муз. Който се отнася до мажор (в 1 знач.). Мажорна гама. Мажорно тризвучие.
2. Прен. Книж. Който звучи тържествено, бодро, радостно. Противоп. минорен. Поезията на Смирненски се характеризира с оптимистичен, мажорен тон.
О Мажорна гама. Муз. Гама, която се състои от пет тона и два полутона и звучи радостно, тържествено, бодро.
МАЖОРЁТКА ж. Младо момиче, облечено в декоративно стилизирана военна униформа (къса поличка, ботушки и шапка), което марширува пред барабанен (обикн. параден) оркестър и тактува с жезъл или върти палка.
— Or англ. (drum) majorette от major 'комендант; командир'.
МАЖОРЕТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Обикн. в съчет. Мажоретен състав. При празници, фестивали и др. — група от 16 до 36 ма-жоретки, които предхождат духов оркестър като маршируват, танцуват или изпълняват различни фигури по музиката на оркестъра.
МАЖОРИТАРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Книж. Който се основава на мнозинство, отнасящ се към мнозинство.
О Мажоритарна система. Юрид. Система на организация и определяне на резултатите от избори за представителни органи, при която за избран се приема този кандидат, който е получил най-много гласове. Правителството обяви нови парламентарни избори, които щеше да произведе по мажоритарната система. Ст. Мокрев, ЗИ, 341.
— От фр. majorité.
МАЖОРНО. Книж. Нареч. Радостно, тържествено, бодро. Музиката трябва да бъде написана четиригласно, за смесен хор, в хим-нова форма, с българска интонация; да звучи тържествено, мажорно. РД, 1950, бр. 139,
1. Както у всички поети-оптимисти, стиховете и на нашия Смирненски звучат мажорно
— не са плачливи. Н. Лилиев, Съч. III, 86.
МАЖОРНОСГ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от мажорен; тържественост, бодрост.
МАЖУВАМ, -аш, несв., прех. и непрех. Диал. Бия, наказвам с бой. Ке го мажуваа, додека прореве бело магаре. СбНУ XI, 151.
МАЗ, мн. (рядко) мази, и мазове, ж. Остар. Мехлем, крем, помада, мазило. Да се обърнеме изново кам рецептите, без които и без мазите и пластирете никой не ще да вярва, че може да оздравее. Знан., 1875, бр. 19, 296. У Цезаря са нахождали шест когор-ти от спомагателни германски войни, които не знаяли ни дъхове, ни блраговонни ма
зи. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 344. Балсами прочее,., и други мазове могат ли да причинят приидвание на кръвта? .П. Р. Славейков, Р, 1871, кн. 2, 13.
МАЗА ж. 1. Мазе. — И всеки си има там в мазата двегодишно вино, и тригоди-шно, и всякакви стари вина. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 150. Често аз прониквах в хладния и потаен полумрак на нашата маза, където бяха делвите с туршии, качето с кисело зеле. 3. Сребров, Йзбр. разк., 136. Горе в стаята над него пак се разшетаха. Той чу как отвориха капака на мазата и по стълбите заслиза човек. Кл. Цачев, ГЗ, 122. „Отка, Петкано, замина, / девет си къщи правихме / със девет мази дълбоки“. Нар. пес., СбВСтТ, 391.
2. Остар. Магазин, обикн. със склад за стоката. На мазата имало 2-3 момчета, които едвам сваряли да продават. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 307. Кепенците на старите дюкяни бяха спуснати, здраво бяха залос-тени железните капаци и ролетки на каменните мази, по вратите им висяха тежки катанци. Д. Талев, ГЧ, 381.
3. Остар. Магазия. Не обичаше той тия тесни градски улици с нажежени калдъръми, тая блъсканица и тая неразбория около мазите по крайбрежието. Й. Йовков, В АХ, 28. Той [Юрталана] си представяше натоварените коли и дългите житни мази с високите прозорчета, през които хвърляха крина по крина. Г. Караславов, С, 70. Керваните с добруджанска пшеница на път към търговските мази в Каварна и Балчик нощуваха по ханчетата. В. Ченков, ЗХ, 129. Неговите рамена бяха позаякнале. Оттам той слезе в Браила, дето са спря на скелята, около мазите и под-гърби са да носи и пренася с торбите жито. Ил. Блъсков, ПБ II, 13.
— Or араб, през тур. magasa. — Друга (осгар. и диал.) форма: м а а з а.
МАЗАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от мажа и от мажа се. Таз девойка,.., нощуваше в бордея на една баба сиромахкиня, на-к-рай градеца, и изкарваше прехраната на себе си и на бабата чрез донасяне по къщите жълта глина за мазане и набиване на стените. Ив. Вазов, Съч. VIII, 122. Тошка я гледаше [старата] в очите, мъчеше се да
