раболепен. Брашнаров едва-едва докосна засуканите си мустаци, по устните му заигра крива, мазна усмивка. Д. Талев, ПК, 180-181. Довечера ще да запаля две-три свещи и ще са моля богу, дано да вразуми агите, да та обесят по-скоро — каза един от православните братия, който по мазната си физиономия приличаше да е от чорбаджийска пасмина. 3. Стоянов, ЗБВ И, 383. — Виж какво ще ти кажа — заговори с по-ма-зен глас полицейският,.. — Ако си признаеш всичко и ни кажеш истината, не само че няма да те бием, но ще те пусна веднага да си идеш. Ем. Коралов, ДП, 91. Със ритми къдрави, със мазни фрази, / певци, хвалете този ред обществен... /Ден до-ще, друга песен да се чуе, — / ревът на жадните за мъст голтаци! Ст. Михайловски, Мис., 1896, кн. 3 и 4, 171. • Удвоено мазен-ма-зен. За усилване.
8. Прен. Разг. За глас, звук — мелодичен, мек, приятен. Дори баба няколко пъти ходи на черква да слуша с умиление Филчовия дядо, който четеше напоследък редовно Апостола. Имал мазен глас и кънтял, като че ли биела камбана. К. Калчев, ПИЖ, 83.
9. Прен. Разг. За возене на кола, каруца, файтон и др. под. — който се извършва без сътресения, плавно, леко, меко. От задуха-та и мазното возене Сашо задряма и спа дълго. С. Чернишев, ВМ, 151. Мазният ход на каруцата идеше от новите яйове.
10. Остар. и диал. Богат (в I знач.), имотен. При това и страх го беше, че като го остави един път син му, да не са отбият мазните им мющерии. Ил. Блъсков, ПБ I, 16.
11. Диал. Гладък. „Я [Гена] ще никна, мила майко, / на корен карамфил, /.. / Да ме берат сё руси невести, / да се кичат / по бели забрадки, / а момите / по мазните чела“. Нар. пес., СбВСтТ, 377. Мазно дърво (Н. Геров, РБЯ III, 43).
12. Диал. За ливада, пасище, поляна — тучен, тлъст. Чии су ниве у поле, / чии су мазне ливаге, / по ниве густо грамаде, /по лива-ге густо гърмане. Нар. пес., СбВСтТ, 837.
13. Като същ мазно ср. Ястие, обикн. с мазнина повече от необходимото. Вино не пий, пастърма не яж,.. Че кисело не бива,.., че мазно не бива, че... — ами едно ядене, като не е ни кисело, ни солено,.., ни горчиво, че то на какво прилича? Сг. Чилингиров, ПЖ, 36-37.
<> Мазна главня. Бот. Род паразитни гъби, които живеят и се размножават върху житните растения, като унищожават тъканите им и ги правят негодни за използуване. ТШеЫа. След почистването и сортирането семената на пшеницата и ечемика трябва да се обеззаразят, от твърдата или мазна главня. РД, 1950, бр. 243, 1. Това обеззаразяване [пол у мокрото] най-често се прилага у нас за борба с мазната (твърда) главня, която е много разпространена по житните растения. Осн. сел. стоп. VIII кл, 50. Мазни газове. Геол. Земни газове, които съдържат до 70 % метан и някои негови сродни газове като етан, пропан, бутан и др. Свободните земни газове, наречени още сухи или постни, се състоят само от метан. Други земни газове се наричат мокри или мазни и се състоят от 30-70% метан, но съдържат още етан, пропан и някои леки течни въглеводороди. В. Цокова, ВС, 65. На много места из утаените скали във връзка с находищата на нефта излизат природни газове. Те имат сложен състав.. Разделят се на „сухи“ и „мазни“ газове, съдържащи в по-голямо количество тежки въглеводороди. Г. Георгиев, П, 227.
> Мазен като таралеж. Диал. Ирон. Много бодлив. Мазен кокал. Разг. Гляма служба, която носи много материални облаги; тлъст кокал. А службите си господ наспорил — / за всички има кокал мазен. Хр. Смирненски, Съч. II, 184. Г. Кисимов, който едно време защищаваше народните интереси,.., остави „Отечеството“ и прибърза да издаде наро-дната тайна и да добие от турското правителство по-дебел и no-мазен кокал. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 171. Мазна боя. Остар. Блажна боя. Отгоре [стените на сарая] бяха варосани с яйца и вар, което в онова време се употребяваше вместо днешната мазна боя или цимента. Ц. Гинчев, ГК, 30. Мазна Гана. Разг. Неодобр. Неискрен, двуличен човек, който привидно е любезен, за да извлече лична облага. — Мазна Гана, бей! — псуваше го Кузма Шопов. — Душицата ти с памук ще извади и пак за светец ще мине! Т. Караславов, Избр. съч. I, 319. — Представяш ли си, ако назначат за директор Алексиев? Какъвто е мазна Гана, няма да те върне никога! Ще те изслушва, ще те лъже, ще ти обещава, а няма да помръдне пръста си заради тебе!Р. Михайлов, ПН, 191.
МАЗЁНЦЕ, мн. -енца, ср. Умал. от мазе (в 1 знач.); малко мазе, мазичка, избичка.
МАЗЕР м. Физ. Съкратено название на квантов генератор и усилвател на микровълни, който се използува в техниката и при физически изследвания. Атомният часовник работи по принципа на мазера. Специален източник изпуска амонячни молекулни лъчи,.. Молекулният лъч достига след това до резонатор. Вселена 69, 198.
— Англ. mascr.
МАЗИЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил.
1. За вещество, материал, средство и под. — който служи за покриване на движещи се части на машина или механизъм и намалява триенето помежду им; смазочен. При мазане на механизмите триещите се повърх-нос-ти на детайлите не се намират вече в непосредствено съприкосновение една с друга, а между тях се появява един тънък слой от мазилна вещество. Й. Венов и др., К, 83. Мазилните средства биват течни и кон-систентни (греси), а според произхода си — минерални, животински и растителни. Ст.
